Мотиви към присъда по НОХД № 259 по описа за 2016 г. на ВПРС

 

На 01.07.2016г. ВПРП е внесла в РС - гр.В.Преслав обвинителен акт ПД № 38/2016г., ведно с БП№214/16 г. по описа на РУ-В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу К.Д.К. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***5, с начално образование, неженен, осъждан,  за това че на 25.06.2016 г. в гр.Смядово, обл.Шумен, управлявал моторно превозно средство л.а.”Опел Астра” с рег.№***, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление  на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление с НП№15-0323-000435/11.12.2015 г. на Началника на РУ гр.В.Преслав, влязло в сила на 30.12.2015 г. и НП№15-0323-000438/11.12.2015 г. на Началника на РУ гр.В.Преслав, влязло в сила на 30.12.2015 г.- престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцирани процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 07.07.2016г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание една година“лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, което на осн.чл.58а от НК да бъде намалено с една трета и наказание „глоба“ в минималния предвиден в закона размер. Прокурорът предлага наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно, като бъде приведено в изпълнение на осн.чл.68, ал.1 от НК и наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия с влязла в сила присъда по ВНОХД№288/15 г. по описа на СлОС.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения поддържа тезата за липса на субективен елемент, като излага подробни мотиви за това. Моли подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно моли предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

На 25.06.2016 г. в гр.Смядово, полицейските служители ***. и Д.П. извършили проверка на подсъдимия като водач на МПС пред дом №68 на ул.“***“. В автомобила управляван от подсъдимия пътували още три лица – Х.К., Х.К. и ***. При проверката служителите на реда установили, че подсъдимия не притежава СУМПС. След което уведомили РУ-В.Преслав и на място пристигнал св.П.П.-мл.автоконтрольор при РУ-В.Преслав. П. съставил на подсъдимия АУАН за нарушения по чл.150, чл.147, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. От извършената служебна справка било установено, че подсъдимият е бил вече наказан по административен ред за управление на МПС без СУМПС с две влезли в сила НП - НП№15-0323-000435/11.12.2015 г. на Началника на РУ гр.В.Преслав, влязло в сила на 30.12.2015 г. и НП№15-0323-000438/11.12.2015 г. на Началника на РУ гр.В.Преслав, влязло в сила на 30.12.2015 г.  

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

При извършване на престъплението подсъдимият е осъществил признаците на изпълнителното деяние - извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му". От събраните по делото доказателства, безспорно се установява по надлежния ред, че е управлявал МПС без съответното свидетелство за управление, в едногодишен срок след като е бил наказан по административен ред за управление на МПС без СУМПС с НП№15-0323-000435/11.12.2015 г. на Началника на РУ гр.В.Преслав, влязло в сила на 30.12.2015 г. и НП№15-0323-000438/11.12.2015 г. на Началника на РУ гр.В.Преслав, влязло в сила на 30.12.2015 г.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл знаел е че не притежава свидетелство за управление на МПС, че е наказан за управление без СУМПС и от наказването му по административен ред не е изтекла една година, независимо от това е управлявал МПС, т.е  съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Неоснователни са възраженията на защитата за липса на субективна страна на престъплението, поради липса на умисъл у подсъдимия за извършване на престъплението, т.к. у него не били налице представи, че управлява МПС без свидетелство за управление на МПС и след наказването му административен ред за управление без СУМПС. Защитата твърди, че подсъдимия бил завършил курс за управление на МПС, положил успешно изпити, след което подал необходимите документи и получил свидетелство за управление на МПС, поради което нямал съзнание че не притежава СУМП. Твърдение в този смисъл на защитата съдът, счита за лишено от логика, т.к подсъдимият не е завършил основно образование и не отговаря на законовите изисквания  за да получи СУМПС. Поради което и видно от влязлата в сила присъда по ВНОХД№288/15 г. по описа на СлОС, същия се е ползвал от неистински официален  документ – свидетелство за основно образование пред сектор „ПП“ на ОД на МВР-Сливен за да получи СУМПС.  Присъдата е влязла в сила на 30.09.2015 г., т.е към датата на деянието, предмет на обвинението по настоящото дело 25.06.2016 г., подсъдимият е знаел, че не притежава СУМПС. Защитата се позовава на допуснати нарушения в административнонаказателното производство при издаване на НП№15-0323-000435/11.12.2015 г. на Началника на РУ гр.В.Преслав, влязло в сила на 30.12.2015 г. и НП№15-0323-000438/11.12.2015 г. на Началника на РУ гр.В.Преслав, влязло в сила на 30.12.2015 г., които обосновават престъплението от обективна страна. Видно от заверените преписи на посочените НП, същите са влезли в сила и макар че наказателните постановления се издават от административни органи и само по изключение и при изрично нормативно овластяване - от съдебни или прокурорски органи/съгласно чл. 47, ал.1 ЗАНН/, по своето правно естество наказателното постановление не е административен, а правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставения акт за извършване на административно нарушение и при следване на едно опростено състезателно производство, се решава независимо и самостоятелно, със сила на присъдено нещо, административноправен спор относно това - извършено ли е или не административно нарушение, от кого, виновно ли е извършено или не, при какви обстоятелства и т.н./ и се налага санкция - предвиденото в съответния закон административно наказание, ако е извършено нарушение. Ето защо посочените влезли в сила  НП, имат сила на присъдено нещо по отношение на отразеното в тях извършено административно нарушение, виновно и от кого, съответно наложеното за извършеното административно нарушение административно наказание. Към датата на извършване на всяко едно от административните нарушения по чл.150 от ЗДвП на 18.08.2015 г. и на 01.09.2015 г., подсъдимият не е притежавал СУМПС, за което  е и наказан по административен ред, съответно е знаел, че не притежава такова свидетелство, поради което, според настоящият състав е ирелевантно обстоятелството, че присъдата по ВНОХД№288/15 г. по описа на СлОС към датата на извършване на адиминистративните нарушения не е била влязла в сила. Предвид изложеното възраженията на защитата в тази насока, съдът също счита за неоснователни. Към датата на извършване на престъплението, за което подсъдимия е признат за виновен по настоящото дело, са били влезли в сила посочените НП, като същият лично е получил преписи от тях, т.е знаел е че е наказан по административен ред за управление на МПС без СУМПС.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия и ниската му правна култура.

Съдът не кредитира частта от обясненията на подсъдимия, в която обяснява мотивите за извършване на престъплението, че е управлявал МПС без СУМПС, поради тежко заболяване на дете и необходимостта от превозване на детето до лекар. Това твърдение не се подкрепя от събраните доказателства, представеният амбулаторен лист в съдебно заседание от подсъдимия доказва, че детето му *** на 23.06.2016 г. е прегледано от лекар, установено е заболяване остър тозилит. Датата на посещението при лекаря и установяване на заболяването у детето е два дни преди датата на извършеното от подсъдимия престъпление. Не са представени доказателства, за влошаване на здравословното състояние на детето на 25.06.2016 г., което би могло да подкрепи казаното от подсъдимия. Освен това при извършване на деянието  в автомобила, управляван от подсъдимия са пътували още три лица, които в показанията си заявят, единствено че са се прибирали с подсъдимия от работа. Което също не кореспондира с изложеното от подсъдимия в съдебно заседание.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът прие като отегчаващи отговорността обстоятелства: високата степен на обществена опасност на деянието – извършеното престъпление е едно от най-често извършването в страната, често представляващо основно причина за осъществяване на други престъпления, увреждащи живота, здравето и собствеността на гражданите и във всички случаи застрашаващо в изключително висока степен защитените от правото интереси и правовия ред, визирани в чл.1, ал.1 от НК, обстоятелството, че същият е наказан по административен ред с две НП за управление без СУМПС, високата обществена опасност на подсъдимия, предвид множеството наложени му административни наказания по административен ред за нарушения по ЗДвП, двете му предходни осъждания, едното от които е пряко свързано с настоящото престъпление- за ползване на неистински официален  документ – свидетелство за основно образование пред сектор „ПП“ на ОД на МВР-Сливен за да получи свидетелство за управление на МПС. Съдът прие като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства тежкото семейно положение и материално състояние - баща на три деца, който работи и с минимални доходи единствен осигурява издръжката на семейството.

Предвид изложеното, съдът прие, че по отношение на подсъдимия К. не са налице условията на чл.55 от НК и следва да бъде определено наказание “Лишаване от свобода” предвиденото в чл.343в, ал.2 от НК наказание в минимален размер една година „лишаване от свобода“ и “глоба” в размер на 500.00 лв. при паритет межде смекчаващи и отегчаващите отговорността му обстоятелства. На осн.чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание „лишаване от свобода“ и наложи на подсъдимия  наказание от осем месеца“лишаване от свобода“.Съдът не намери основание за прилагане на чл.66, ал.1 от НК, предвид предходно осъждане на подсъдимия на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, освен това съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и за поправяне на осъдения е наложително същият да изтърпи наказанието. В съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС, съдът постанови подсъдимия за изтърпи наказанието при строг режим и закрит тип на затворническото заведени.

Така определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

            Съдът като прецени, че са налице предвидените в закона предпоставки- престъплението, за което е осъден на „лишаване от свобода“ подсъдимия с настоящата присъда е извършено в тригодишния изпитател срок на предходно осъждане и на основание чл. 68, ал. 1 от НК, постанови подсъдимият да изтърпи и наказанието “лишаване от свобода” в размер на пет месеца, наложено с присъда по ВНОХД№288/15 г. по описа на СлОС, влязла в сила на 30.09.2015 г., изпълнението на което е било отложено за срок от три години, като определи и режима на изтърпяване и типа на затворническото заведение в съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС.

По делото не са направени деловодни разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: