Р Е Ш Е Н И Е

09.08.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 11 (единадесети) юли Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 561 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са съединени в условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Б.И.К. ЕГН ********** адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.П.П. и адв.Л.В. от ШАК срещу Д.В.Р. ЕГН ********** с адрес ***, представлявана от адв.В.К. от ШАК, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000.00лв. (пет хиляди лева), представляваща главница по договор за заем от 30.07.2007 г., сумата от 3300.00 лв.(три хиляди и триста лева), представляваща обезщетение за забавата в размер на договорна лихва върху главницата за периода от 29.08.2007 г. до 29.08.2015 г., сумата от 13.92 лв. (тринадесет лева и 92 стотинки), представляваща обезщетение за забавата в размер на мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2015 г. до 09.09.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -10.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №178/12.09.2015 г. по ч.гр.д.№418/15 г. по описа на ВПРС.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В исковата си молба до съда ищцата- Б.И.К., излага че на 30.07.2007 г. в качеството си на заемодател с ответницата- Д.В.Р., в качеството й на заемател, са сключили договор за заем, по силата на който ищцата е предоставила на ответницата в заем сумата от 5000.00 лв. за срок от осем години, като заемополучателя се е задължил да върне дадената му в заем сума, ведно с годишна лихва в размер на 8.25 %. Срокът на договора бил изтекъл на 30.08.2015 г. и след като задължението не било заплатено, ищцата се снабдила със заповед за изпълнение, но длъжникът/ответницата/ подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищцата спрямо ответницата, равняващо се на сума от 5000.00 лв., представляваща задължение по договор за заем от 30.07.2007 г., както и сумите от 3300.00 лв.(три хиляди и триста лева), представляваща обезщетение за забавата в размер на договорна лихва върху главницата за периода от 29.08.2007 г. до 29.08.2015 г. и 13.92 лв. (тринадесет лева и 92 стотинки), представляваща обезщетение за забавата в размер на мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2015 г. до 09.09.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -10.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №178/12.09.2015 г. по ч.гр.д.№418/15 г. по описа на ВПРС. Претендира и разноски. В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощниците заявява че не е предала наведнъж сумата по договора за заем, а в дните, когато са били необходими средства на ответницата за заплащане, съотв.закупуване на ремонтни работи, машини и съоръжения за общата им дейност – обществена пералня, като същите са били закупувани от името на едноличния търговец на ответницата. Твърди още, че посочени разходи са осчетоводени от ЕТ“Д.Р.“.

Ответницата в представения отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на исковете, сочейки подробни аргументи, като не отрича че с ищцата са имали взаимоотношения по оборудване и дейност – обществена пералня. Основният аргумент на ответницата, е че не е получавала от ищцата посочената в договора за заем сума и че разходваните от ищцата суми от изтегления банков кредит са били изразходвани за започване и експлоатация на общата им дейност – обществена пералня, в която дейност и ответницата е влагала средства.

Като писмени доказателства по делото са приети представените с исковата молба: незаверен препис от договор за заем от 30.07.2007 г. и лихвен лист, представените с отговора на исковата молба: заверен от страната преписи на констативен протокол от 10.04.2009 г., допълнително споразумение към договор от 21.08.2007 г.; приемно-предавателен протокол без дата, договор за потребителски кредит от 30.07.2007 г.; договор за предоставяне на потребителски кредит от 04.10.2007 г.; вносна бележка от 08.12.2008 г.; вносна бележка от 05.11.2008 г.; вносна бележка от 20.12.2008 г.; вносна бележка от 01.08.2008 г.; вносна бележка от 07.07.2008 г.; вносна бележка от 03.06.2008 г.; вносна бележка от 30.14.2008 г.; вносна бележка от 15.01.2008 г.; вносна бележка от 31.03.2008 г.; вносна бележка от 29.02.2008 г.; вносна бележка от 29.01.2008 г.; вносна бележка от 01.10.2007 г.; вносна бележка от 29.08.2007 г.; вносна бележка от 30.10.2007 г.; вносна бележка от 29.11.2007 г.; вносна бележка от 28.12.2007 г.; вносна бележка от 01.08.2007 г.; материалите по ч.гр.д.№418/2015 г. по описа на ВПРС; представените от третото задължено лице на осн. чл.192 от ГПК, заверени копия от: отчет за приходите и разходите за 2008г., годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., Приложение №7 доходи, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ за 2008 г., справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2008г., годишен отчет на предприятията, несъставляващи баланс за 2007 г., Приложение №7 доходи, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ за 2007 г., справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2007г., книга за разходите, книга за приходите, фактура № 2000002003/ 15.11.2007 г., фактура № 0000000013/ 22.08.2007 г., фактура № 2000002185/ 12.12.2007г., фактура № 0000008013/ 26.10.2007 г., справка за задължения по договор от 21.08.2007 г. по ЗОП на ЕТ „Д.Р.“ от 26.10.2007г., фактура № 0000005636/ 27.12.2007г., справка за задължения по договор от 21.08.2007г. по ЗОП на ЕТ „Д.Р.“ от 27.12.2007г., справка за задължения по договор от 21.08.2007г. по ЗОП на ЕТ „Д.Р.“ от 28.09.2007г., фактура № 0000007968/ 28.09.2007г., справка за задължения по договор от 21.08.2007г. по ЗОП на ЕТ „Д.Р.“ от 27.11.2007г., фактура № 0000008024/ 27.11.2007г., фактура № 0000001048/ 10.10.2007г., фактура № 0001/ 27.09.2007г., фактура от 26.10.2007г., фактура № 003/02.11.2007г., фактура от 06.11.2007г., фактура № 005/ 23.11.2007г., фактура № 006/ 27.11.2007г., фактура № 007/ 27.12.2007г., фактура № 008/ 28.12.2007г., фактура № 0000000926/ 30.08.2007г., фактура № 0000021829/ 26.08.2007г., фактура № 0000021828/ 26.08.2007г., фактура № 0000000069/ 05.09.2007г., фактура № 0000002140/ 10.10.2007г., фактура № 0054172/ 07.08.2007г., фактура № 0000000191/ 07.08.2007г., фактура № 0000000685/ 07.08.2007г., 2 бр. касов бон от 02.08.2007г.; заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 18.03.2016 г. от вещото лице С.Б. – вещо лице при ШОС.

Изслушани са показанията на допуснатите свидетели от страна на ищцата *** -брат на ищцата и от страна на ответницата *** –майка на ответницата и И.Е.И.-бивш съпруг на ищцата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. №418/2015 г. по описа на ВПРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 5000.00 лв., представляваща задължение по договор за заем от 30.07.2007 г., както и сумите от 3300.00 лв.(три хиляди и триста лева), представляваща обезщетение за забавата в размер на договорна лихва върху главницата за периода от 29.08.2007 г. до 29.08.2015 г. и 13.92 лв. (тринадесет лева и 92 стотинки), представляваща обезщетение за забавата в размер на мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2015 г. до 09.09.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 10.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. В законоустановения двуседмичен срок е подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК заявителя от своя страна е предявил настоящите установителни искове срещу длъжника. Съобразно наведените от ищеца твърдения, а именно- за предоставена като заем от негова страна на ответника парична сума, с насрещното задължение на последния за връщането й, ведно с уговорената с договора лихва, съдът е квалифицирал претенцията по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Не са направени надлежни възражения от ищеца по така направената от съда правна квалификация на правата, претендирани от него.

Нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяване предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора. В настоящия казус ответницата оспорва да му предадена от ищцата, включително и на части, посочената в договора за сума. Съобразно разпределението доказателствената тежест в процеса, предвид изложените от ответника възражения, изцяло в тежест на ищцата е, в условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на валидни облигационни отношения между страните, като в настоящия случай следва да установи, че е предала на ответницата сумата от 5 000.00 лв., като последната се е задължила да я върне. От една страна ищцата не ангажира някакви надлежни доказателства, че е предала на ответницата претендираната от нейна страна парична сума. Представените по нейно искане от задълженото от съда трето лице документи са доказателство единствено за дейността на едноличния търговец на ответницата, в случая не биха могли да се възприемат като разписка, съотв.разписки за получени от ответницата суми и нямат доказателствена сила за съществуващи заемни правоотношения между страните.

Третото лице П.Т. - счетоводител е представила всички намиращи се у нея документи на едноличния търговец на ответницата, съгласно чл.29 от Закона за счетоводството. Ако третото лице - счетоводител действа недобросъвестно и не е представило намиращи се у него други документи, за страната, а не за съда остава възможност за реализиране на отговорността му по реда на чл. 192, ал. 3 ГПК. Съдът, който е изискал документите, може само в случай на доказано от заинтересованата страна държане /а такова не е установено по делото/ от счетоводителя на конкретно писмено доказателство, да му наложи глоба при непредставяне. В настоящото производство е била наложена на третото лице такава, която е отменена понастоящем, след представяне на всички намиращи се у него документи и поради недоказано държане от третото лице на исканите от ищцата документи.

От разпита на свидетелите *** -брат на ищцата и от страна на ответницата, *** –майка на ответницата и И.Е.И., се установява единствено, че между страните е имало отношения по повод обща дейност – обществена пералня, в която и двете страни са вложили средства и че дейността се е извършвала чрез едноличния търговец на ответницата ЕТ“Д.Р.“, което не е спорно. В останалата си част свидетелските показания си противоречат, като всеки един от свидетелите поддържа твърденията на страната, в чиято полза е допуснат техния разпит.

Поради изложеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД за неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят.

Предвид акцесорността на иска по чл.86 от ЗЗД, следва да се отхвърли предвид че главният иск е неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати извършените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 405.00 лв. /за адвокатско възнаграждение и разноски за призоваване на един свидетел/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.И.К. ЕГН ********** адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.П.П. и адв.Л.В. от ШАК срещу Д.В.Р. ЕГН ********** с адрес ***, представлявана от адв.В.К. от ШАК, обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, равняващо се на сумата от 5000.00лв. (пет хиляди лева), представляваща главница по договор за заем от 30.07.2007 г., сумата от 3300.00 лв.(три хиляди и триста лева), представляваща обезщетение за забавата в размер на договорна лихва върху главницата за периода от 29.08.2007 г. до 29.08.2015 г., сумата от 13.92 лв. (тринадесет лева и 92 стотинки), представляваща обезщетение за забавата в размер на мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2015 г. до 09.09.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -10.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №178/12.09.2015 г. по ч.гр.д.№418/15 г. по описа на ВПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Б.И.К. ЕГН ********** адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.П.П. и адв.Л.В. от ШАК да заплати на Д.В.Р. ЕГН ********** с адрес ***, представлявана от адв.В.К. от ШАК, сумата от 405.00 лв. /четиристотин и пет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №418/2016 г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: