Р Е Ш Е Н И Е

08.08.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 07 (седми) юли Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 6 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от О.И.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Г.И. от ШАК, срещу Ф.К.Ш. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК, за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на малолетното дете Д.О. И. родено на *** г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. По който ищецът моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на него, да определи режим на лични контакти с майката, посочен в исковата молба и да осъди майката да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00 лв., считано от датата на предявяване на иска 05.01.2016 г. С иска по чл.127, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК са първоначално обективно съединен и искове с правно основание чл.149 вр. с чл.143, ал.1 от СК, за присъждане в полза на детето Д. издръжка за минало време, считано от 05.01.2015 г. до 05.01.2016 г. в размер на 90.00 лв. месечно и иск за разрешаване детето да пътува в чужбина само с бащата и издаване на необходимите документи за това с правно основание чл.127а, ал.2 вр. с ал.1 от СК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: страните са родители на детето Д.О. И. родено на *** г. Живели са във фактическо съжителство до 2011 г., като понастоящем не живеят заедно. След установената разделност между тях детето живее при ищеца в едно домакинство с майка му и баща му. Ищецът работел в чужбина, за да осигури средства за отглеждането на детето и през периодите на отсъствието му за детето се грижели родителите на ищеца. Ответницата не полагала грижи за детето и не давала съгласие същото да пътува извън страната, за да може да контактува повече време с бащата си. Ищецът счита, че може да осигури всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на детето.

Ищецът лично и чрез пълномощника поддържат предявените искове в съдебно заседание и молят съдът да се произнесе с решението си, като ги уважи изцяло.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез назначения особен представител подава отговор на исковата молба, в който счита иска по чл.127, ал.2 от СК за недопустим, поради липса на доказателства за настоящият адрес на детето, освен това за неоснователен, поради липса на доказателства за релевантните обстоятелства за решаване на въпроса за упражняване на родителските права върху детето, с които са свързани пряко и въпросите за личните контакти с родителите и издръжката. Поради недоказаност на исковите претенции, счита че въпросите за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето и издръжката, следва да бъдат решени от съда чрез прилагане на мерките по чл.59, ал.7 от СК и Глава четвърта от ЗЗДетето.

По делото са приети следните писмени доказателства: заверени от страната преписи на: удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1191/12.10.2005 г. от Община Шумен; декларация от 01.01.2016 г., нотариален акт за продажба на недвижими имот №16 от 17.02.1976 г., том І, дело №51/1976 г. на ВПРС, удостоверение №609/23.12.2015 г., издадено от Директора на ОУ“Д-р П.Берон“, с.Плъстина, общ.Омуртаг, обл.Търговище, Социален доклад изх.№ЗД-11/01128/30.06.2016 г., писмо изх.№5314/06.06.2016 г. от ТД на НАП офис Шумен, с приложени към него два броя справки за осигуряване на родителите.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели от страна на ищеца-Исмаил Керимов и Азизе Керимова.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за №1191/12.10.2005 г. от Община Шумен, Ф.К.Ш. и О.И.Х. са родители на малолетното дете Д.О. И.. От свидетелските показания, подкрепени от социалния доклад, се установи, че родителите са живели заедно в с.Сушина, обл.Шумен в дома на родителите на бащата, от 2004 г., като през 2010 г. са заминали заедно да работят в чужбина. Детето Д. останало да живее при бабата и дядото по бащина линия. През 2011 г. родителите се разделят и детето остава да живее в дома на бабата и дядото по бащина линия, като бащата осигурява всички средства за издръжката му. След раздялата на родителите бащата, поради трудовата си ангажираност, с помощта на своите родители отглеждал и възпитавал детето. Майката изключително рядко контактувала с детето. Д. е привързан към баща си, баба си и дядо си по бащина линия. Детето се отглежда в сигурна семейна среда и желае да живее с баща си, който макар и да работи в чужбина не прекъсва контакта си с него. Няма доказателства детето да страда от психически и физически заболявания, да е оставено без надзор или в състояние на опасност за физическото и психическото му развитие. Поради липсата на съгласие на родителите по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето, издръжката, пътуването му в чужбина и издаване на съответните документи за това, майката на е депозирала искова молба в съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че молителите са родители на малолетното дете.

Не се спори по делото, че молителите не живеят заедно, като детето се отглежда от бащата и неговите родители.

Между родителите е налице спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето, тъй като не са постигнали съгласие по посочените въпроси. Бащата заявява желание и възможност да отглежда детето.

От приобщения по делото социален доклад, изготвен от Д"СП" - гр. В.Преслав се установява по положителен начин твърденията на ищеца относно начина на отглеждане и възпитание на детето. Ищецът може да разчита на помощ при отглеждане на детето, която му е оказвана и към настоящия момент от неговите родители и сестра му. Майката контактувала рядко с детето. Последната среща и разговор между майката и детето са се състояли през м.06.2016 г., когато майката е изявила желание да вземе детето да й гостува в гр.Шумен, но Д. не пожелал. Съгласно изразеното в социалния доклад становище, бащата притежава необходимия родителски капацитет и може да гарантира сигурността на детето. Нагласата на детето е да живее с баща си.

В хода на изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето, детето Д. споделя, че за него грижи и средства предоставя единствено баща му и неговите родители, както и сестрата на бащата. Има желание да може да пътува при баща си, да остава при него и да живее заедно с него. Познавал и жената, с която живеел баща му в Белгия.

От разпита на св. Исмаил Керимов и Азизе Керимова се установява, че родителите са живели заедно няколко години, когато се ражда и детето, след което се разделят и грижите за детето са поети от бащата, бабата и дядото по бащина линия.

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай, както следва:

Най- голямо значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на майката да е налице накърнен авторитет пред детето, обусловен от изключително редките контакти между тях. По този показател се откроява преимуществото на бащата.

Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива негативни прояви не са установени.

Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като не са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална среда.

От значение за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В случая от събраните доказателства се установи, че за детето се е грижел единствено бащата, подкрепян от своите родители, по – късно и от сестра си. Той е задоволявал потребностите на детето от храна, облекло, отопление, играчки, възпитание и обич, ето защо съдът намира, че по този показател се откроява съществено преимущество на бащата.

Желанието на родителя и изявената от готовност за отглеждане и възпитаване на детето, според настоящия състав може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, тъй като само бащата заявява желание да отглежда детето. Ето защо по този критерий също има превес бащата.

Привързаността на детето към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на родителските права, в случая също дава основание за предоставяне на родителските права на бащата. Детето е емоционално привързано към бащата, неговите родители и сестра, които му осигуряват безопасна и сигурна семейна среда. Налице е силна емоционална връзка между детето и бащата, както между детето и родителите на бащата, като липсва такава връзка между майката и детето.

Полът на детето е един от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, бащата е по - пригоден да отглежда и възпитава момчета, а майката е по –пригодна да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета. По отношение родителските качества на бащата няма съмнение, че същият притежава необходимия родителски капацитет и изразява желание да отглежда детето. Ето защо, съдът приема че бащата има необходимите качества да упражнява родителските права.

Възрастта на детето също е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание, но в конкретният случай единствено бащата с помощ от совите близки отглежда и възпитава детето, така че и по този критерий има превес бащата.

Следващ критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на свидетелите, бащата се ползва с подкрепата на своите родители и сестра, поради което и това обстоятелство е в негова подкрепа.

На последно място, от значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата". В случая от показанията на свидетелите и социалния доклад се установи, че бащата притежава добри жилищно-битови условия, които предвид изложените по – горе обстоятелства могат да бъдат фактор за процесния избор в негова полза, макар и да не са събрани данни за жилищно-битовите и материалните условия на живот на майката.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. Установено по делото, е че от 2011 г. до настоящия момент детето се е отглеждало от бащата, който с помощта на своите родители е полагал преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същия да ги полага и за напред или които да опровергаят родителските качества. Всички събрани доказателства сочат липсата на полагани от ответницата, лично, постоянно и ежедневно грижи за детето, и то за не кратък период от 5 години. В подкрепа на този факт е и липсата на каквито и да е опити от страна на майката за промяна на създалото се фактическо положение. Посещаването на детето няколко пъти, закупуването на подарък, и желание да прекара с него някои от почивните дни, не кореспондират с въведеното от съдебната практика и моралните изисквания задължения на родителя за постоянна грижа към малолетните си деца. За разлика от ответницата, ищецът от около пет години, с помоща на своите родители е полагал всички необходими грижи за детето и то изпитва към него привързаност и доверие. В този смисъл, за бащата е налице съществено по-добър родителски капацитет и пригодност, както и пълноценно функционираща семейна среда.

Настоящият състав счита, че в интерес на детето е, то да запази досегашната си среда-училище, местоживеене и др., като се определи местоживеенето му при бащата, което е в дома на бабата и дядото по бащина линия. Основните аргументи, подкрепящи извода са не само изградената емоционална връзка между бащата и детето, а и такава между него и бабата и дядото по бащина линия, както и лелята. Освен това бащата е съумял, подпомаган и от трети лица, да предложи на детето израстване в благоприятна среда, близка до семейната, което е от изключително значение за личностното му формиране. Настаняване на детето при трето лице се прилага само по изключение. Нормално е детето да живее и да се отглежда при родителите си, в случай на раздяла – при единият от тях. Родителските чувства и грижи трудно могат да бъдат заменени от други лица. При наличие на двама живи родители, детето може да бъде настанено при трето лице само в особени случаи, когато интересите му налагат да не живее при никого от тях. Често, какъвто е и настоящият случай родителите живеят заедно със свои роднини, които ги подпомагат при отглеждането на детето. В този случай тези роднини не могат да се третират като трети лица по смисъла на чл.59, ал.7 от СК.

При преценката за предоставянето на родителските права за упражняване от бащата, като единствено местоработата му в чужбина и необходимостта от осигуряване на доходи, биха наложили раздялата им, би било неоправдано детето да бъде лишено от възможността да бъде под опеката на същия. Детето понастоящем за периоди от време е лишено от възможността да живее с баща си и да го придружава при пътуванията му в чужбина, каквото е тяхното взаимно желание. Същевременно проявената от ищеца загриженост и желание да изпълнява лично родителския си дълг, с непосредствени усилия и грижи по отглеждането и възпитанието на детето си, са обективирани в депозирането на настоящото искане в съда. Ето защо, съдът приема за доказано, че бащата е родителят, формиращ семейната среда на детето и приема за неоснователно искането на особения представител на ответницата, същото да бъде настанено да живее при бабата и дядото по бащина линия.

Съобразявайки горното, както и привързаността на детето към всеки един от родителите, неговия пол и възраст, възможност за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като определя местоживеене на детето при бащата, на адрес: с.Сушина, общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“Плиска“№2.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи. Детето Д.О. И. ЕГН **********, родено на *** г. е на 10 години. Задължение е и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. За да определи размера на месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите на детето съобразно неговата възраст от средства за прехрана, облекло, занимателни и учебни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така преценените потребности на детето, възможностите на страните, съдът определи обща месечна издръжка на детето Д. в размер на 200.00 лв, от която майката следва да заплаща 105.00 лв, а разликата да се поеме от бащата. Определената от съда издръжка е в минималния предвиден в закона размер съгласно чл.142, ал.2 от СК вр. с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 375 на МС от 28.12.2015 г. нов размер на минималната работна заплата за страната, Обн., ДВ, бр. 1 от 5.01.2016 г., в сила от 1.01.2016 г. Приоритетното парично участие на майката е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните му жилищно-битови потребности. От друга страна ответницата е в работоспособна възраст, няма данни за заболявания и ограничаване на работоспособността и съответно може да реализира доход в размер на минималната работна заплата за страна. Ето защо съдът намира, че за нея няма да е затруднение да заплаща издръжка в такъв размер, още повече че размерът на издръжката е минималният предвиден в закона. Началният момент на дължимост на издръжката е влизане в сила на настоящото решение относно упражняването на родителските права, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.

При преценка на режима на лични контакти по отношение на детето Д., съдът съобрази обстоятелството, че същото е малолетно и предвид редките контакти с майката и за двамата ще е налице необходимост от създаване отново на връзка между тях, поради което счита че същите следва да се осъществяват по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 08.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, по споразумение между родителите.

По отношение на търсената издръжка за минал период, съдът взе предвид следното:

Искът е предявен на 05.01.2016 г., поради което периодът от една година назад се счита от 05.01.2015 г. Съобразно констатациите, че раздялата между родителите, която е настъпила през 2011 г. и грижите по отглеждането на детето са осъществявани от бащата, претенцията за присъждането на издръжката за минал период, се явява също основателна и следва да бъде уважена в размер, съответстващ на потребностите на детето за изминалия период - по 90.00 лв. месечно. По делото не се установи, майката да е заплащала за исковия период суми за издръжка на детето. Ето защо следва да се присъди издръжка и за минало време - в размер на 90.00 /деветдесет/ лева месечно или в общ размер на 1080.00 лв., за периода от 05.01.2015 г. до 05.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 05.01.2016 г.

По правната си същност искането на ищеца, с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБДС е спорна съдебна администрация. Същото е допустимо, отправено до местно компетентния съд, а обсъдено по същество, съдът го намира и за основателно.

По делото безспорно се установяват произходът на детето, чийто родители са страните по делото, както и наличието на спор между тях, предвид липсващо съгласие от страна на майката, за пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите за целта лични документи. От събраните доказателства и проведеното изслушване на детето по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето се установява, че действително бащата пребивава в Белгия и е на работа там, както и обстоятелствата, че именно той е родителят поел непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето реално упражняващ родителските права, след раздяла с майката на детето. В интерес на детето е разрешаването на действията по издаване на паспорт и пътуване в чужбина, без съгласието на майката. В изключителна полза и интерес на детето е да бъде разрешено пътуването му зад граница, като напуска пределите на страната, придружавано от своя баща, тъй като ще се гарантира отглеждането му в семейна среда, под непосредствените, преки грижи на родителя към когото е привързано и на когото са предоставени родителските права. Поради това и съдът приема, че са налице предпоставките на закона, даващи основание да бъде разрешено пътуване извън страната до страни членки на Европейския съюз на детето Д., без съгласието на майката, както следва: ежегодно до 60 дни през лятната ваканция, ежегодно 15 дни през зимната ваканция и 15 дни ежегодно през пролетната ваканция за срок от три години, тъй като това е в изключителна негова полза и интерес.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете , а именно: 25.00 лева, държавна такса, 300.00 лв. адвокатско възнаграждение и 400.00 лв. възнаграждение за особен представител - общо в размер на 725.00 лв.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл.127, ал.2 вр. с чл. 143 от СК в размер на 151,20 лева, както и по иска за издръжка за минало време по чл.149 вр. с чл.143, ал.1 от СК в размер на 43.20 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.О. И. ЕГН **********, родено на *** г., на бащата О.И.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, на основания чл. 127, ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на Д.О. И. ЕГН **********, родено на *** г., при бащата О.И.Х. с ЕГН ********** на адрес ***, на основания чл. 127, ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Ф.К.Ш. с ЕГН ********** *** с детето Д.О. И. ЕГН **********, родено на *** г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 08.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, по споразумение между родителите, на основания чл. 127, ал.2 от СК.

ОСЪЖДА Ф.К.Ш. с ЕГН ********** *** да заплаща в полза на детето Д.О. И. ЕГН **********, родено на *** г., чрез неговия баща и законен представител О.И.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, месечна издръжка в размер на 105.00 /сто и пет/ лева, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал.2 във вр. с чл. 143 от СК.

ОСЪЖДА Ф.К.Ш. с ЕГН ********** *** да заплаща в полза на детето Д.О. И. ЕГН **********, родено на *** г., чрез неговия баща и законен представител О.И.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, месечна издръжка в размер на 90.00 /деветдесет/ лева /общ размер на 1080.00 лв./ за периода от 05.01.2015 г. до 05.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 05.01.2016 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 127, ал.2 във вр. с чл. 149 вр. с чл.143, ал.1 от СК.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на майката Ф.К.Ш. с ЕГН ********** *** детето Д.О. И. ЕГН **********, родено на *** г., да напуска пределите на Р България, за да пътува до страни членки на Европейския съюз и да пребивава извън страната, придружавано от своя баща О.И.Х. с ЕГН ********** с адрес *** за срок от три години, както следва: ежегодно до 60 дни през лятната ваканция, ежегодно 15 дни през зимната ваканция и 15 дни ежегодно през пролетната ваканция, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на майката Ф.К.Ш. с ЕГН ********** *** за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Д.О. И. ЕГН **********, родено на *** г., на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

ОСЪЖДА Ф.К.Ш. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на О.И.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 725.00 лв./седемстотин двадесет и пет лева/ за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Ф.К.Ш. с ЕГН ********** *** на Държавата по сметка на Великопреславски районен съд държавна такса върху присъдените издръжки и по двата иска общо в размер на 194.40 лв. /сто деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му страните.

Районен съдия: