Р Е Ш Е Н И Е

 

02.08.2016 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                  Година 2016                  Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                             четвърти състав

На 07 (седми) юли                                                  Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 125 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от Т.Ф.А. с ЕГН ********** с адрес ***, като майка и законна представителка на Б.А.А. с ЕГН **********, представлявана по пълномощие от адв.Г.И. от ШАК срещу А.А.А. с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на малолетното дете Б.А.А. род. *** г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето. С иска по чл.127, ал.2 от СК е съединен при първоначално обективно съединяване и иск с правно основание чл.150 от СК за изменение на размера на присъдената с решене по гр.д.№363/10 на ВПРС, издръжка на малолетното дете Б. от 80.00 лв. месечно на  110.00 лв. месечно.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът  депозира отговор на исковата молба, в който не се противопоставя родителските права за детето Б. да бъдат предоставени на майката, както и детето да живее при нея, съгласен е с предложения режим на лични контакти с детето, но няма възможност да заплаща издръжка в размер на 110.00 лв.

            В съдебно заседание ответникът се явява лично и поддържа изложеното в отговора, като заявява, че не се противопоставя родителските права за детето Б. да бъдат предоставени на майката, както и детето да живее при нея, съгласен е с предложения режим на лични контакти с детето, но няма възможност да заплаща издръжка в размер на 110.00 лв. месечно, т.к страда от заболяване и не работи.

            Ищцата, чрез пълномощника си  поддържа предявените искове и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.

            Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0019 от 02.02.2006 г. на Община Велики Преслав, Т.Ф.А. и А.А.А. са родители на детето Б.А.А. роден на *** г. От социалния доклад изх.№ЗД-11/0124/07.06.2016 г. и показанията на свидетелите ............. се установява, че родителите на детето са живели съвместно от 2005 г. до м.ноември 2009 г. След раздялата детето и майката заживяли в гр.Велики Преслав при бабата по майчина линия,  бащата на детето заминал да работи в чужбина. Грижите за детето изцяло били поети от майката, подпомагана от бабата по майчина линия. През 2011 г. майката заживяла със .... ..... в с.Миланово, обл.Шумен, където отглеждали и възпитавали детето. В периода м.юли 2014 г.- м.ноември 2014 г., майката и съжителя й ..... заминали да работят в чужбина и детето Б. било настанено в семейството на бабата по майчина линия ...... в гр.В.Преслав. След завръщането им детето било реинтегрирано при майката. Майката и детето продължили да живеят в с.Миланово, заедно със съжителя на майката .... ..... и неговите родители. На 19.01.2015 г. се родило детето Олджай, от майката Т.Ф.А., предходно име .......... ...... На 07.09.2015 г. Т.Ф.А. и .... ..... сключили гражднаски брак, като продължавали да се грижат заедно и за двете деца с помощта на родителите на ...... Детето Б. било силно привързано към майка си Тюркят, нейния съпруг ...., неговите родители и брат си Олджай. Детето се отглеждало в сигурна, спокойна и стабилна семейна среда. Бащата контактувал рядко с детето Б. и след като родителите не постигнали съгласие  по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето, майката депозирала настоящата искова молба в съда. Към настоящият момент бащата на детето Б., не работел и не заплащал определената му издръжка. Ищцата е променила собственото, бащиното и фамилното си име от Боряна Божидарова Крумова на Т.Ф.А.  от 11.09.2015 г.

С иска по чл.127, ал.2 от СК е обективно съединен и иск по чл.150 от СК за изменение на размера на присъдената с решене по гр.д.№363/10 на ВПРС, издръжка на малолетното дете Б. от 80.00 лв. месечно на  110.00 лв. месечно, поради изменение в нуждите на детето.

Горното се подкрепя от писмените доказателства - заверен препис от решение по гр.д.№636/2010 г. по описа на ВПРС, незаверен препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0019/02.02.2006 г. от Община Велики Преслав,декларация от ищцата, служебна бележка №4190/10.03.2016 г. издадена от ОУ“Св. Св.Кирил и Методий“, гр.В.Преслав, незаверен препис от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0063/07.09.2015 г. от Община Велики Преслав, незаверен препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0079/20.01.2015 г. от Община Шумен, незаверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №86 от 14.12.2004 г., рег.№1975, дело №1188/2004 г. на ВПРС, служебна бележка от 04.07.2016 г. изд. от кметство с. Острец, общ. Търговище и показанията на свидетелите .... ..... и .......

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че молителите са родители на малолетното дете.

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай, както следва:  

 

 

най - голямо значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието, културата и възпитателските им качества, като майката да не е създавала пречки за контактите между бащата и детето, но бащата рядко осъществявал контакт с детето. По този показател се откроява преимуществото на майката. 

 

 

 

Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на Б.. 

 

 

 

Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като не са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална среда.

 

 

 

 

От значение за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В случая от събраните доказателства се установи, че за детето се е грижела единствено   майката. Тя е задоволявала потребностите на детето от храна, облекло, отопление, играчки, възпитание и обич, ето защо съдът намира, че по този показател се откроява съществено преимущество на майката. Подкрепяна, както от своята майка ......, така и от съпруга си и неговите родители.  

 

 

 

Желанието на родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на детето, според настоящия състав може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, тъй като единствено майката изявява  желание да отглежда детето. По този критерий също има превес майката.

 

 

 

 

Привързаността на детето към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на родителските права, в случая също дава основание за предоставяне на родителските права на майката. Детето Б. е емоционално привързано към майката, нейния съпруг и неговите родители, които му осигуряват безопасна и сигурна семейна среда. Налице е силна емоционална връзка между детето, майката, нейния съпруг и неговите родители, както и детето Олджай.

 

 

 

 

Полът на децата е един от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по- пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета. По отношение родителските качества на майката няма съмнение, че същата притежава необходимия родителски капацитет. Ето защо, съдът приема че майката има необходимите качества да упражнява родителските права.  

 

 

 

Възрастта на децата също е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание.

 

 

 

 

Следващ критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на свидетелите, майката се ползва с подкрепата на свои близки роднини, своя съпруг и роднините на съпруга, поради което и това обстоятелство е в подкрепа на майката.

 

 

 

 

На последно място, от значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата". В случая от показанията на свидетелите и социалния доклад се установи, че майката притежава много добри жилищно-битови условия, които предвид изложените по – горе обстоятелства могат да бъдат и фактор за процесния избор в полза на майката. 

 

 

 

По така изложените съображения съдът намира, че следва да бъдат предоставени родителски права по отношение на детето Б. на майката, да бъде определено местоживенето му при нея.

При преценка на режима на лични контакти по отношение на детето Б., съдът съобрази обстоятелството, че същото е малолетно и че между него и бащата, поради редките контакти между тях не съществува трайна привързаност  и че за двамата ще е налице необходимост от създаване отново на връзка между тях, счита  че същите следва да се осъществяват по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08.00 ч. до 17.00 ч., както и един месец през лятото по споразумение между родителите.

Искът по чл.150 от СК се явява основателен по същество, т.к. от определянето на издържката е изминал период от пет години. Няма спор, че предвид израстването си, закономерно са нарастнали и нуждите на детето. Несъмнено, тази промяна е трайна. Променена е и обществено икономическата обстановка в страната. Този начално определен размер на издръжката от 110 лева се явява в законовоустановения минимум в чл. 142, ал.2 СК, който понастоящем възлиза на 105 лева /при 420 лв. минимална работна заплата за страната, ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 375 на МС от 28.12.2015 г. нов размер на минималната работна заплата за страната, Обн., ДВ, бр. 1 от 5.01.2016 г., в сила от 1.01.2016 г. Липсват твърдения или ангажирани доказателства са възникнали особени или завишени индивидуални потребности на детето, определящи се и като неприсъщи за възрастта. При определяне размера на издръжката съдът отчита, че ответникът е в трудоспособна възраст и не е представил доказателства за ограничаване на работоспособността му, а се презюмира наличието на временно затруднение в материалното му положение. Увеличеният размер на издръжката, ответникът следва да заплаща от датата на предявяване на иска на всяко 15-число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. 

Ирелевантно е твърдението на ответника, в подкрепа на което представя и оригинал на декларация от ищцата, че същата се е отказала от издръжка за детето Б. до навършване на пълнолетието му от бащата, т.к на осн.чл.147 от СК отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете , а именно 25.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 43.20 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете Б.А.А. с ЕГН ********** на майката Т.Ф.А. с ЕГН ********** с адрес ***, с МЕСТОЖИВЕЕНЕ при нея.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата А.А.А. с ЕГН **********, с адрес *** и детето Б.А.А. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08.00 ч. до 17.00 ч., както и един месец през лятото по споразумение между родителите.

ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в сила решение по гр.д.№363/10 на ВПРС, издръжка, дължима от бащата А.А.А. с ЕГН **********, с адрес *** в полза на детето Б.А.А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.Ф.А. с ЕГН ********** с адрес ***, като я УВЕЛИЧАВА от 80.00 лв. /осемдесет лева/ на 110.00 лв. /сто и десет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.03.2016 год., с падеж петнадесето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка,  решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.Ф.А. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата 325.00 (триста двадесет и пет) лева –разноски/държавна такса и адвокатско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***,  да заплати по сметка на ВПРС сумата 43.20 лв.(четиридесет и три лева и 20 стотинки) – държавна такса върху присъдения размер на издръжката.

Решението  може да се обжалва в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните, пред ШОС

 

Районен съдия: