Р Е Ш Е Н И Е

05.08.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 11 (единадесети) юли Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 194 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А.З.С.Н.В.” АД, с ЕИК ......, седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С. – Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от А.Х.А. – юрисконсулт срещу И.М.В. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, с които се иска да бъде прието за установено, че ответника има парично задължение към ищеца в размер на сумите 203.53 лева (двеста и три лева и петдесет и три ст.), представляваща главница, 59.17 лв. (петдесет и девет лева и седемнадесет ст.), договорна лихва за периода от 30.12.2013 г. до 30.03.2014 г.; 49.37 лв. (четиридесет и девет лева и тридесет и седем ст.) лихва за забава, за периода от 31.12.2013 г. до 26.02.2016 г., 09.00 лв. (девет лева)такса разходи, представляващи задължения по по договор за паричен заем №1927073 от 02.03.2013 г. със страни „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.М.В., вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД ЕИК 201318404 /правоприемник, н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК 203670940 / по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.02.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №36/01.03.2016г. по ч.гр. дело №101/2016г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В исковата молба ищецът „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК 203670940, твърди че на 02.03.2013 г. между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за заем №1927073 за сумата от 300.00 лв. По силата на който заемодателят предал в собственост на заемателя пари, а заемателят се е задължил да върне заетата сума в определен в договора срок до 30.03.2014 г. на равни месечни вноски, както и да заплати уговорената лихва. След изтичане на срока по договора и след като заемателя не е заплатил задълженията си по договора, кредитора прехвърлил възмездно вземането на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/ на 01.11.2014 г. – приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/ от 16.11.2010 г. На осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответницата – длъжник била надлежно уведомена от ищеца с писмо.

След като задължението отново не било заплатено от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било образувано ч.гр.д.№101/16 г. по описа на ВПРС, била издадена заповед за изпълнение №36/01.03.2016 г., с която е постановено длъжникът И.М.В. с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.” АД, с ЕИК ......, седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С. – Изпълнителен директор, представляван по пълномощие от Цветанка Стоянова Петкова - юрисконсулт, сумата 203.53 лева (двеста и три лева и петдесет и три ст.), представляваща главница, договорна лихва 59.17 лв. (петдесет и девет лева и седемнадесет ст.), за периода от 30.12.2013 г. до 30.03.2014 г., лихва за забава 49.37 лв. (четиридесет и девет лева и тридесет и седем ст.), за периода от 31.12.2013 г. до 26.02.2016 г., такса разходи 09.00 лв. (девет лева), законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок, след връчване на заповедта, ответницата е депозирала възражение срещу нея. В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство предявил първоначално обективно и субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които моли съда с решението си да признае за установено в отношенията между страните, че И.М.В. с ЕГН **********, постоянен адрес *** има парично задължение към ищеца „А.З.С.Н.В.” АД, с ЕИК ......, седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С. – Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от А.Х.А. – юрисконсулт в размер на сумите 203.53 лева (двеста и три лева и петдесет и три ст.), представляваща главница, 59.17 лв. (петдесет и девет лева и седемнадесет ст.), договорна лихва за периода от 30.12.2013 г. до 30.03.2014 г.; 49.37 лв. (четиридесет и девет лева и тридесет и седем ст.) лихва за забава, за периода от 31.12.2013 г. до 26.02.2016 г., 09.00 лв. (девет лева)такса разходи, представляващи задължения по по договор за паричен заем №1927073 от 02.03.2013 г. със страни „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.М.В., вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД ЕИК 201318404 /правоприемник, н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК 203670940 / по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.02.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №36/01.03.2016г. по ч.гр. дело №101/2016г. по описа на ВПРС..

Ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.

В законният едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответницата не депозира отговор.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и не отрича, че е сключила договори за заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и твърди че заплаща вноските по тях, доколкото има възможност.

Като писмени доказателства по делото са приети представените с като писмени доказателства по делото представените: заверени от страната преписи от: рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г. – 4 стр.; потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, препис-извлечение от приложение №1/01.11.2014 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г.; предложение за сключване на договор за паричен заем 11200858418 от 01.10.2013 г.; договор за паричен заем №1927073-02-10.2013 г. – 3 стр.; общи условия на договор за паричен заем -2 стр.; уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/1927073; известие за доставяне 614675 от „Български пощи“ЕАД и служебно изисканата справка от търговския регистър за ищеца и материалите по ч.гр.д.№101/2016 г. по описа на ВПРС.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, прехвърляне на вземането от заемодателя на ищеца, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При евентуално оспорване, ответника следва да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.

По ч.гр.д.№101/2016 г. по описа на ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК по искане на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата да заплати сумата 203.53 лева (двеста и три лева и петдесет и три ст.), представляваща главница, договорна лихва 59.17 лв. (петдесет и девет лева и седемнадесет ст.), за периода от 30.12.2013 г. до 30.03.2014 г., лихва за забава 49.37 лв. (четиридесет и девет лева и тридесет и седем ст.), за периода от 31.12.2013 г. до 26.02.2016 г., такса разходи 09.00 лв. (девет лева), законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

В указаният от съда срок заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно и субективно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, срещу И.М.В. с ЕГН **********, постоянен адрес ***.

Предявените от ищеца обективно съединени положителни установителни искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.

От приложените по делото заверени от страната преписи от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г. – 4 стр., потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, препис-извлечение от приложение №1/01.11.2014 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г., предложение за сключване на договор за паричен заем 11200858418 от 01.10.2013 г., договор за паричен заем №1927073-02-10.2013 г. – 3 стр., общи условия на договор за паричен заем -2 стр, се установи, че между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за заем №1927073 и ответницата-заемател, по силата на който заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 300.00 лв., а заемателят се е задължил да върне заетата сума в определен в договора срок до 30.03.2014 г. на равни месечни вноски, както и да заплати уговорената лихва. След изтичане на срока по договора и след като заемателя не е заплатил задълженията си по договора, кредитора е прехвърлил възмездно вземането на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/ на 01.11.2014 г. – приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/ от 16.11.2010 г.

Доказано е и правоприемството между „А.з.с.н.в.” ООД ЕИК 201318404 и „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК 203670940.

Видно от уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/1927073 и приложеното известие за доставяне на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответницата – длъжник била надлежно уведомена от ищеца на 19.02.2016 г.

Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответницата И.М.В. не е представила доказателства, от които да се установява, че е изпълнила точно и в срок паричното си задължение към ищеца. Още повече, че не отрича дължимостта на сумата.

По изложените съображения, съдът намира предявения иск срещу И.М.В. с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД за основателен и доказан за установения по делото неплатен размер на главницата от 203.53 лв., както и акцесорните претенции за обезщетения за забавено изпълнение /59.17 лв. и 49.37 лв./ и такса разходи /09.00лв./ задължение по договор за заем, прехвърлено възмездно на ищеца и следва да бъдат уважени изцяло.

От страна на ищеца се доказаха извършени разноски в размер в размер на 325.00 лв., от която сумата в размер на 25.00 лева държавна такса и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата в размер на 175.00 лева държавна такса и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. С оглед уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата И.М.В. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото в посочените размери.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” АД, с ЕИК ......, седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С. – Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от А.Х.А. – юрисконсулт и ответника И.М.В. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумите 203.53 лева (двеста и три лева и петдесет и три ст.), представляваща главница, 59.17 лв. (петдесет и девет лева и седемнадесет ст.), договорна лихва за периода от 30.12.2013 г. до 30.03.2014 г.; 49.37 лв. (четиридесет и девет лева и тридесет и седем ст.) лихва за забава, за периода от 31.12.2013 г. до 26.02.2016 г. и 09.00 лв. (девет лева)такса разходи, представляващи задължения по по договор за паричен заем №1927073 от 02.03.2013 г. със страни „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.М.В., вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД ЕИК 201318404 /правоприемник, н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК 203670940 / по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.02.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №36/01.03.2016г. по ч.гр. дело №101/2016г. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА И.М.В. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” АД, с ЕИК ......, седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С. – Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от А.Х.А., сумата от 325.00 лв./триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство, от която сума - 25.00 лева държавна такса и 300.00 лв. - юрисконсулстко възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение №4/09.01.2015г. по чл.410 от Г ПК по ч.гр. дело №101/2016 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.М.В. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” АД, с ЕИК ......, седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С. – Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от А.Х.А. – юрисконсулт, сумата от 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатени държавна такса 175.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение 300.00 лв. в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №101/2016 г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: