Р Е Ш Е Н И Е

24.08.2016 год.

Номер . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 18 (осемнадесети) август Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 385 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си, депозирана в съда на 26.07.2016 г., молителите Я.С.П. и К.Д.П. излагат, че са съпрузи от 18.09.1993 година. От съвместното им съжителство се родил синът им С.Я. П., роден на *** г. – понастоящем пълнолетен. Твърдят, че са във фактическа раздяла отпреди повече от девет години и че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака си. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание на 18.08.2016 г. молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 18.09.1993 г., когато с акт № 46/18.09.1993 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в ......., сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете, понастоящем пълнолетно – според представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане ...... г., съставен в ........ При сключването на брака съпругата К.Д. К. приела фамилното име на съпруга си – П..

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 18.09.1993 г. с акт за граждански брак № 46/18.09.1993 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в ......., между Я.С.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и К.Д.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с посочен по делото адрес......., ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Я.С.П. и К.Д.П. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяване на брака К.Д.П. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – К..

2. Роденото по време на брака, на 26.06.1994 г. дете, имащо произход от молителите, към датата на подаване на молбата за развод е пълнолетно.

3. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

4. Придобитото в собственост, чрез дарение, по време на брака, лично притежание на Я.П. семейно жилище, представляващо етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „Хан Крум” № 6, след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Я.С.П..

5. Молителите нямат взаимни претенции за придобитите по време на брака движими вещи.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА Я.С.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав, сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА К.Д. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 15,00 лева.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: