Р Е Ш Е Н И Е

 

12.08.2016 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2016                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                 четвърти състав

На 19 (деветнадесети) юли                                                            Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

         Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 125 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Е.М.И. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №16-0323-000044/24.02.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав.

            В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушенията.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

            Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание поддържат жалбата, сочат гласни доказателства и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 14.02.2016 г. служителите на РУ-В.Преслав, Т.Й. и Б.М., изпълнявали служебните си задължения на установъчен пунк „Автогара“ в гр.Върбица, като били паркирали служебният си автомобил срещу Автогара гр.Върбица на ул.““ до Бистро „ДЕ-СИ“, което се намирало на кръстовището за с.Риш, обл.Шумен. След полунощ, около 02.50 часа по ул.““ с несъобразена скорост преминал л.а.“Опел Зафира“ с рег.№**** Автомобилът продължил по улицата и спрял на паркинга на бензиностанция „Роу Бак“, находяща се на ул.““№24 в гр.Върбица. В този момент полицейските служители излезли от служебния си автомобил, за да извършат проверка на водача на спрелия на паркинга на бензиностанцията автомобил, но преди да достигнат до него автомобилът потеглили и се отправил по ул.“****“. Л.а.“Опел Зафира“ с рег.№Н3782 ВН се управлявал от жалбоподателя. Тъй като им бил служебно известен адреса на жалбоподателя, полицейските служители със служебния автомобил се отправили в посока към адреса. След като не открили нито автомобила, нито жалбоподателя, свидетелите Й. и М. се върнали отново до бензиностанция „Роу Бак“. През това време жалбоподателят с управлявания от него автомобил отново отишъл до бензиностанцията и паркирал автомобила на паркинга. В заведението на бензиностанцията Е.И. се срещнал със свой приятели свидетелите **** **** и ****.. Седнал при тях и се почерпил с алкохол. След което купил бутилка била и заедно с Орхан И. излязъл от бензиностанцията. След като пристигнали до бензиностанция „Роу Бак“, свидетелите Й. и М. видели, че автомобилът “Опел Зафира“ с рег.№Н3782 ВН бил паркиран на паркинга и от входа на бензиностанцията излизали жалбоподателят и още три лица. Служителите на полицията попитали жалбоподателя той ли е управлявал л.а.“Опел Зафира“ с рег.№Н3782 ВН и след като не получили отговор, влезли в бензиностанцията и попитали служителя, който бил на смяна-****, който потвърдил че жалбоподателя е управлявал и паркирал автомобила на паркинга на бензиностанцията. Тогава Й. и М. потърсили отново жалбоподателя, който вече бил стигнал до СОУ“Св.Паисий Хилендарски“. След като жалбоподателят видял, че полицейските служители отново се отправят към него счупил стъклена бирена бутилка, като я ударил със сила в земята. След като му поискали документ за самоличност, жалбоподателят започнал да крещи и да буйства, като заявил че не носи документи със себе си. Полицейските служители сигнализирали в РУ-В.Преслав за съдействие. През това време дошъл бащата на жалбоподателя ****, който бил собственик л.а“Опел Зафира“ с рег.№Н3782 ВН и донесъл личната карта на И.. На място пристигнали и св.Г.Т. мл.автоконтрольор в РУ-В.Преслав и св.Й.Д. също служител в РУ-В.Преслав. Свидетелят Т. поканил жалбоподателя, като водач на МПС, да представи СУМПС и да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Жалбоподателят заявил, че не е управлявал МПС, не е бил спрян за проверка по време на управление и категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, освен това не представил и СУМПС и контролен талон към него. След което полицейските служители и жалбоподателя отишли в полицейското управление в гр.Върбица. На жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като същият отказал да приеме талона. Свидетелят Т. в присъствието на Т.Й. и Б.М. за установените нарушение по чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съставил АУАН на жалбоподателя №62/14.02.2016 г. бл.№456619, който бил предявен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише и да получи екземпляр от акта, като отново твърдял, че не е управлявал автомобила. Отказът на жалбоподателя бил надлежно удостоверен с подписа на един свидетел.  Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление №16-0323-000044/24.02.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав, с което за извършени административни нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.1 т.1, предл.1 и 2  и чл.174, ал.3от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в общ размер на 2 020.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.        

            Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, осъществили процесната проверка, включително и по ЗДвП, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра.

            Съдът кредитира показанията на свидетелите  **** ****, **** и ****., освен в частта им в която излагат собствените си изводи за счупената от жалбоподателя бирена бутилка.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

            АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-748/24.06.2015 г.

Извън позоваването на презумптивната доказателствена сила на АУАН, в производството пред районния съд, АНО е доказвал факта на управлението на МПС от соченото за нарушител лице с докладната записка, обясненията на ****. и **** и свидетелските показания на актосъставителя и полицейските служители от група "Охрана на обществения ред" /ООР/. За съда съществува задължението, разглеждайки делото като инстанция по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Както се каза, в разглеждания случай констатациите в АУАН са оспорени още в момента на неговото връчване на соченото за нарушител лице, което е навело възражения, че не е управлявало автомобила. В случаят констатациите установени от административнонаказващият орган, че преди провеждане на разговор между полицейските служители Й. и М. на входа на бензиностанция „Роу Бак“, жалбоподателят е управлявал л.а“Опел Зафира“ с рег.№Н3782 ВН се установиха по безспорен начин и на съдебното следствие, подкрепени и от показанията на водените от жалбоподателя свидетели **** **** и ****.. Свидетелите **** **** и ****. недвусмислено заявят пред съда, че жалбоподателят не е управлявал автомобила след употреба на алкохол, пил е едва след като е паркирал автомобила на бензиностанцията.

Водачът е санкциониран, не защото е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, а защото е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство и не изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Следва да се отбележи, че по другия основен детайл от фактическата обстановка няма спор и бе недвусмислено установено по делото, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е формално, като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност е отказът на водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред.

По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства,  че на инкриминираната дата жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство л.а“Опел Зафира“ с рег.№Н3782 ВН, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство - алкомер за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, като не е изпълнил и последващо предписание за медицинско изследване. Предвид на това, настоящият състав намира, че същият е законосъобразно санкциониран на основание и за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му.

Възражението на жалбоподателя, че към момента на извършването на проверката от полицейските служители автомобилът вече бил преустановил движението си и бил паркиран на бензиностнацията, поради което и същият нямал качеството на водач по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, и затова незаконосъобразно е ангажирана неговата отговорност, настоящият състав намери за неоснователно. По делото безспорно се установи, че поводът за извършване на проверката е управлението на жалбоподателя на автомобила. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил водач на МПС, в кратък период от време, предхождащ проверката се установи, както от показанията на свидетелите Й. и М., така и от показанията на свидетелите **** **** и ****.. Другото възражение навеждано от защитата, че жалбоподателят е употребил алкохол, след като е преустановил движението на автомобила не обосновава извод за липса на осъществен състав на нарушение. Обстоятелството дали водачът е употребил алкохол е неотносимо към съставомерността на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е формално, като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност е отказът на водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ е безспорно установен от доказателствата по делото. Липсата на доказателства относно това управлявал ли е действително жалбоподателя автомобила, след употреба на алкохол, както и каква е концентрацията на алкохол в кръвта или в издишания въздух на този водач се дължи изцяло на виновното поведение на лицето, доколкото то е отказало да бъде изпробвано по надлежния ред дали управлява МПС след употреба на алкохол. В конкретния случая се санкционира поведението на водача, представляващо отказ да се окаже необходимото съдействие на контролните органи при извършване на проверки на водачите за управление на МПС след употреба на алкохол.

            По безспорен начин се установи по делото, че жалбоподателят не носи определените в ЗДвП документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Административните нарушения са извършени както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя и правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице. При определяне вида и размера на наказанията за извършените от жалбоподателя административни нарушения по чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, АНО е наложил опредените конкретни размери в закона на наказания „глоба“, които отговарят на предвиденото в закона за съответните нарушения.  По отношение на кумулативно предвиденото административно наказание за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП „Лишаване от право да управлява МПС“, АНО е съобразил отегчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства – високата обществена опасност на дееца, предвид множеството му наложени предходни административни наказания по ЗДвП и високата обществена опасност на деянието, т.к се касае за дейност-управление на МПС, която по своя характер е с висока степен на опасност за живота и здравето на значителен кръг лица. Наложените административни наказания са в рамките, предвидени в закона, и са съразмерни на всяко от извършените нарушения, поради което отговорят на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към настоящия момент липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление №16-0323-000044/24.02.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №16-0323-000044/24.02.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав,  с което на Е.М.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП и чл.174, ал.3от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в общ размер на 2 020.00 лв. /две хиляди и двадесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

                                                                                                          Районен съдия: