Р Е Ш Е Н И Е

 

20.09.2016 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                            Година 2016            Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                     четвърти състав

На 20 (двадесети) септември                                             Година 2016

 

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 214 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл.250 от ГПК.

Депозирана е молба от ищеца Р.Н.Р. с ЕГН **********, с пост.адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Л.В. – ***а и адв.*** *** и двамата от ШАК, в която посочва, че с Решение №112 от 12.07.2016 г. по гр.д.№214 по описа за 2015 г., съдът не се е произнесъл по всички предявени искове, а именно присъждане на законната лихва върху главницата, до окончателното й изплащане, считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда. Моли съда да постанови решение, с което да допълни посоченото решение в тази му част.

Молбата на осн.чл.250 е депозирана в срок.

В срока по чл.250 ал.2 от ГПК насрещната страна не депозира отговор.

От събраните по делото доказателства и постановеното решение се установи, че действително липсва произнасяне по искането за законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата, както и за обезщетението за забавата в размер на 69.49 лв. върху сумата от 2100.00 лв., считано от 30.12.2014 г. до 27.04.2015 г. Ищецът е поискал претендираните вземания още с исковата молба и същите са били включени в доклада по делото. В мотивите на решението, съдът е посочил че уважава претенциите на ищеца, но липсва произнасяне в диспозитива на решението.

Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за допълване на решението следва да бъде уважена, като доказана и не се налага да бъде разглеждана в открито съдебно заседание. Постановеното решение, следва да бъде допълнено с осъдителен диспозитив по отношение на посочените претенции.

Водим от горното, и на основание чл.250, ал.3 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

      ДОПЪЛВА диспозитива на Решение №112 от 12.07.2016 г. по гр.д.№214 по описа за 2015 г. по описа на Районен съд – гр.Велики Преслав, както следва:         

            ОСЪЖДА Е.С.В. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.Р. с ЕГН **********, с пост.адрес ***, на основание чл.34 от ЗЗД, сума в размер на 2100.00 лева (две хиляди и сто лева), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дадения от Р.Н.Р. задатък като купувач по нищожния предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имот от 30.12.2014 г., както и обезщетение за забава в размер на 69.49 лв. /шестдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляващо законнатата лихва върху главницата от 2100.00 лв. за периода  от 30.12.2014 г. до 27.04.2015 г.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

                                                                 Районен съдия: