Р Е Ш Е Н И Е

01.09.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 18 (осемнадесети) август Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 201 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба А.Р.Ш. твърди, че на 01.05.2015 г. в с. ..... ответникът И.С.М. управлявайки лук автомобил след употреба на алкохол, причинил ПТП. В резултат на същото, причинил имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в повреди по притежавания от нея лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № Н8399ВВ. За това деяние, със съдебен акт по ..... г. по описа на ВПРС, ответникът бил признат за виновен, че на посочената дата извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Ш. отправила искане до „Застрахователна компания Олимпик“ и й била платена сума в размер на 1572,35 лв., представляваща обезщетение за причинените й вреди. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да й заплати сумата 1622,65 лв. (посочена като цена на иска преди изменението й в първото по делото заседание), представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 01.05.2015 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, както и разноските по делото.

В хода на производството, на осн. чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска, чрез намаляване на цената му, при което същият се счита предявен за сума в размер на 810,00 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в която оспорва предявения иск. Сочи, че предвид полученото от ищцата обезщетение от застраховател за причинените й вреди, същата не може да претендира такива от него в размер, надвишаващ този, определен по застрахователните правоотношения. Моли претенцията да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от материалите по приложеното по делото ..... г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав е, че производството по делото било прекратено с определение № 23/14.05.2015 г., влязло в сила на 14.05.2015 година. По силата на същото, по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение, въз основа на което И.С.М. е признат за виновен в това, че на 01.05.2015 г. в с. ....., на ул. „Балкан“, до дом № 7, управлявал МПС – лек автомобил марка „АУДИ А6“ с рег. № Н 3126 ВК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,84 на хиляда, установено по надлежния ред, с което осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. В представения по делото протокол за ПТП № 1516213/01.05.2015 г., съставен от служител на РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР гр. Шумен е отразено, че на 01.05.2015 г. водачът на лек автомобил марка „АУДИ А6“ с рег. № Н 3126 ВК – И.М., поради употреба на алкохол и неправилно движение на пътното платно, навлиза в лентата на насрещното движение и блъска паркиран пред дом на ул. „Балкан“ № 7 в с. ..... лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 8399 ВВ, собственост на А.Ш.. Съдът констатира от извлечение от банкова сметка ***.10.2015 г., че „Застрахователна компания Олимпик“ превела по сметка на ищцата сума в размер на 1572,35 лв., представляваща обезщетение по щета № 1523201101000784.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на причиняване на вреди по лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 8399 ВВ е следният: на 01.05.2015 г. около 03,30 часа, автомобил марка „Ауди А6“ с рег. № Н 3126 ВК, управляван от И.М. ***. При приближаване до дом № 7 на ул. „Балкан“ водачът загубил контрол над управлението на автомобила и последния преминал в лявата част на платното за движение, като с предната си част ударил задната част на паркирания в лявата част на платното лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 8399 ВВ. От удара, последния описан автомобил е отхвърлен на 17,5 метра напред и силно деформиран в задната си част. Вещото лице излага, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото на 01.05.2015 г. ПТП и причинените вреди по описаното МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 8399 ВВ. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 2433,00 лева.

По делото, по реда на чл. 145 – 146 от ГПК, е обявено, че не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: че е налице извършване от ответника на посоченото в исковата молба деяние; че това деяние е противоправно; че с деянието е причинена имуществено вреда на ищцата, в частност, вредата е в резултат на деянието на ответника; че между причинената вреда и деянието е налице причинна връзка; че е налице вина у ответника при извършване на деянието; за размера на платеното на ищцата, от застраховател, обезщетение в размер на 1572,35 лв. за причинените й от ответника имуществени вреди.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск се явява основателен и доказан. За уважаване на същия следва да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Воденото срещу ответника наказателно производство приключило със споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено от съда. Същото, съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда. Предвид горното и на осн. чл. 300 от ГПК, съдът приема за доказани три от петте предпоставки за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане, а именно, наличието на деяние, неговата противоправност и вината на ответника.

От заключението на съдебно-автотехническата-оценителна експертиза се установи наличието на вреди, изразяващи се в повреди по притежавания от ищцата лек автомобил, а именно – в размер на 2433,00 лева. Доказа се, че Ш. получила застрахователно обезщетение в размер на 1572,35 лв. за причинените й от ответника вреди. Последният оспорва допустимостта на претенцията именно позовавайки се на последното обстоятелство. Това възражение се явява неоснователно. В тази насока следва да се отбележи, че независимо, че деликтното право и прякото право принадлежат на едно лице и възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, от различните им основания следва, че при отсъствието на изрична законова разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се и се погасяват в един и същ момент. Затова с упражняване на прякото право срещу застраховател от увредения не се погасява деликтното му право срещу прекия извършител, като изборът на предпочетен ответник е въпрос на лична субективна преценка на техния носител, характерна за всички субективни права независимо от принадлежността им към един или друг отрасъл на обективното право. В този смисъл е задължителната за съдилищата съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България.

Тоест, допустимо е А.Ш. да претендира от прекия причинител на вредата – ответника, разликата между действителния размер на вредите и полученото от нея обезщетение от застраховател. Тази разлика в случая възлиза на 860,65 лева.

При така установеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер 810,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени с установеното по ..... г. по описа на ВПРС престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 01.05.2015 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати пълния размер на държавната такса по исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело в размер на 50,00 лв., както и направените от бюджета на съда, на осн. чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 от ГПК разноски, в размер на 150,00 лв., представляващи определено и изплатено възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа-оценителна експертиза.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 372,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН **********,***, да заплати, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на А.Р.Ш. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат и пълномощник – адв. К.А. ***, сумата 810,00 лв. (осемстотин и десет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени с установеното с определение по ..... г. по описа на ВПРС престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 01.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.05.2015 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА И.С.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС сума в размер на 50,00 лв. (петдесет лева) – държавна такса по исковата молба.

ОСЪЖДА И.С.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав, сума в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски по делото – изплатено от сумите, предвидени от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа-оценителна експертиза.

ОСЪЖДА И.С.М. да заплати на А.Р.Ш. направените разноски по делото в размер на 372,00 лева.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: