МОТИВИ на присъда № 21/29.09.2016 г. по НОХД № 277/2015 г. по описа на Р.с.г.В.П.

Срещу подсъдимия А.А.А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. „чл. 20, ал. 2”, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това че, на неустановена дата в периода от 01.11.2014 г. до 19.11.2014 г., в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, при условията на повторност, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с Д.Н.Р. (роден на *** *** с ЕГН **********, постоянен адрес-***, настанен по настоящем в ЦНСТ ДМ Слънчево детство гр. Шумен), отнел чужда движима вещ, а именно един брой мокетен килим с дължина три метра и ширина два метра и половина на стойност 75,00 лева, от владението на съответното длъжностно лице при ДДЛРГ – гр. Велики Преслав, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на ВПРП поддържа обвинението срещу подсъдимия и пледира същият да бъде осъден, като му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно – „Пробация“, включваща мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК с продължителност осем месеца.

Съдебното производство е разгледано в отсъствие на подсъдимия, на осн. чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б.”а” от НПК, поради отсъствието му от пределите на Република България с неизвестно местоживеене, при преценка на ВПРС, че разглеждането на делото по този ред няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Защитникът на подс. А. заявява, че последният се е признал за виновен. Моли, при определяне на наказанието на същия, като бъде взето предвид, че бил непълнолетен, както и ниската стойност на отнетата вещ, да бъде определено наказание при приложението на чл. 55 от НК, а именно – „Обществено порицание“.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и 18 от НПК всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели, показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, приетите съдебно-икономическа-оценителна и съдебно-психиатрична експертизи и приложения по делото писмен и веществен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

През 2014 г. подсъдимият А.А. и Д.Р. били настанени по съдебен ред и живели в Д.г.В.П.

На неуточнена дата през първата половина на месец ноември 2014 г., Р. взел решение да извърши кражба от сградата на специализираната институция с цел да се снабди с парични средства. Споделил намерението си с подсъдимия А. и двамата заедно решили да откраднат един брой килим, която вещ видели поставена в едно от помещенията на втория етаж на сградата. Това бил мокетен килим с дължина от три метра и ширина два метра и половина. В изпълнение на предварително взетото решение, двамата сгънали килима, вързали го с въже и го пуснали през прозорец на сградата в задния двор на ДДЛРГ. След това слезли на двора, взели килима и го занесли на свидетеля И.Н.А. от гр. В. Преслав. Предложили му да му продадат процесната вещ и последният, след като не се усъмнил, че килимът е откраднат, се съгласил. Купил го от двамата непълнолетни за сумата от пет лева.

На 19.11.2014 г. кражбата била установена от служители на ДДЛРГ гр. В. Преслав. За това обстоятелство свид. **** (директор на институцията) подала съобщение в РУ гр. В. Преслав. В резултат на проведените оперативни мероприятия самоличността на извършителите била установена, а с това и местонахождението на процесната вещ. Свидетелят И.А. предал откраднатия килим, който бил върнат на представителя ДДЛРГ.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимите, от свидетелските показания на Н.А., Ц.Й. и Д.Д., депозирани по време на съдебното следствие, от свидетелските показания на свидетелите И.А. и П.Д., прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, от приетите заключения на извършените по делото съдебно-оценителни и съдебно-психиатрична експертизи, и приложения по делото писмен доказателствен материал.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, дадени по време на досъдебното производство и включени към доказателствата по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК. Същите са логични, вътрешно непротиворечиви и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал относно времето, мястото и начина на извършване и предмета на посоченото в обвинителния акт деяние. Подсъдимият последователно и в подробности описва начина на извършеното от него и Д. Р..

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на свидетелите Н.А., Ц.Й., Д.Д., И.А. и П.Д., които съдът кредитира изцяло. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестваши и последващи извършване на деянието, установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на осъществяването му, мястото, предмета на посегателство, авторството. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват.

Гореописаното се подкрепя и от изготвените по делото експертизи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза от 08.05.2015 г., пазарната стойност на движимата вещ, предмет на осъществената кражба към 19.11.2014 г. възлиза на 75,00 лева.

По делото е изготвена и психиатрична експертиза (от 12.06.2015 г., л. 60 от ДП) за освидетелстване на А.А.. В заключението се сочи, че подсъдимият не се води на диспансерен учет и не страда от психични заболявания. Вещото лице заключава, че А., към датата на извършване на инкриминираните деяния, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки непълнолетието му.

В подкрепа на обвинението са и приложените и приети по делото писмени доказателства: протокол за доброволно предаване, разписка за върнати вещи.

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият А.А.А. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Същият, на неустановена дата през периода от 01.11.2014 г. до 19.11.2014 г., в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, в немаловажен случай, след предварителен сговор в съучастие като съизвършител с Д.Н.Р. настанен в Д.г.В.П. при условията на повторност, отнел чужда движима вещ: мокетен килим с дължина с размери 3/2,5 метра на стойност 75,00 лв., от владението на съответното длъжностно лице в Дом за деца, лишени от родителски грижи гр. Велики Преслав, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и по време на извършване на престъплението бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

По описания по-горе начин подсъдимият А. осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик и установяване на свое владение.

Престъпното деяние е осъществено при условията на съучастие, като всеки от подсъдимия и Д.Р. е действал като съизвършител. Установи се, че и двамата са участвали в изпълнението на престъплението кражба, като пряко участвали в отнемането на чуждата движима вещ. От обективна страна всеки от съучастниците извършил отделни елементи от общата дейност, която като цяло довела до осъществяване на всички обективни признаци на престъпния състав на чл. 194 от НК. Налице е квалифициращият признак – кражба, извършена от две лица, сговорили се предварително. Ето защо, деятелността на А. покрива хипотезата на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК.

Осъщественото от подсъдимия А. престъпление за периода от 01.11.2014 г. до 19.11.2014 г. е при условията на повторност, по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, поради наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 149/2013 г. по описа на ВПРС, с която същият е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимия А. при форма на вина – предварително формиран и пряко насочен умисъл. Същият предвиждал настъпването на съставомерния резултат на деянието, като искал неговото настъпване. Налице била и представа у него, че осъществява престъплението съвместно с Р., който също действал умишлено.

Осъщественото от А. престъпление, предвид непълнолетието му към този момент, с оглед предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК наказание, следва да се квалифицира и по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост, а като условия – цялостната социално-икономическа обстановка и микросредата на подсъдимия.

С оглед гореизложеното съдът счита, че подсъдимият А.А.А. следва да носи наказателна отговорност по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимият А.А.А. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем с неизвестно местоживеене извън пределите на Република България. Същият е български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан. От приложената справка за съдимост рег. № 45/12.02.2016 г. изд. от БС при ВПРС е видно, че същият е осъждан с присъда № 17/29.05.2013 г. по НОХД № 149/2013 г. на ВПРС, влязла в сила на 13.06.2013 г. – на три месеца „Лишаване от свобода”, като изпълнението на така определеното наказание е отложено на осн. чл. 69, ал. 1 от НК за срок от една година и шест месеца.

Съдът прие като смекчаващи отговорността на подсъдимия А. социалния му статус, мотивирал го да извърши процесното деяние, ниската стойност на отнетото, активното съдействие за връщането на вещта и признанието на подсъдимия. Предвид изложеното, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода не би спомогнало за осъществяване на целите на специалната и генералната превенции. Налагането на по-тежки наказания означава да се засегне съществено връзката на отделния деец с обществото и да го лиши в съществена степен от социална перспектива. По-тежкото по вид наказание би било обаче твърде ожесточено налагане на принципите на възмездието. Наказанието в настоящия случай би допринесло повече със своята неизбежност, а не толкова със своите вид и строгост за поправяне и превъзпитаване на дееца към спазването на законите. Предвид изложеното досежно установеното наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че наказанието в случая следва да бъде определено чрез приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК, а именно чрез замяна на предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК лишаване от свобода с пробация. При преценка на включените в съвкупността мерки за контрол и въздействие, образуващи пробацията като вид наказание, настоящият състав счете, че съответните в случая такива се явяват задължителните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, като определи продължителността и на двете за срок от по осем месеца, както и периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него лице два пъти седмично (по първата от двете мерки). Наказанието следва да се определи по посочения вече начин, като отговарящо на минималните изисквания да съответства на елементарните принципи на справедливостта и на изискването за съответствие на деянието и на наказанието.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана. Неизбежното наказване на А. ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, а така също, ще допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост.

Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.А. да заплати сума в размер на 120,00 лв., в полза на държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представляваща направените по делото разноски, с изключение на неопределеното към 29.09.2016 г. адвокатското възнаграждение за служебно назначения му защитник и 5,00 лв. – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Р.с.г.В.П. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

20.10.2016 г.

Районен съдия: