Мотиви към присъда по НОХД №206 по описа за 2016 г. на ВПРС

На 06.06.2016г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ДП№10/16 г. по описа на РУ гр.В.Преслав и ПД №31/2016г. по описа на ВПРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу:

С.М.Х. с ЕГН **********, роден в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с начално образование, неженен, осъждан, за това, че за времето от 20.12.2015 г. до 18.01.2016 г. в с.Ловец, общ.Върбица, обл.Шумен, като повредил прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. моторен трион SHTIL MS 440 на стойност 85.00 лв.; 1 бр. дрелка „Елпром Ловеч“ с накрайник за бъркане на бетонов разтвор на стойност 40.00 лв., 1 бр. ъглошлайф на стойност 40.00 лв., 1 бр. ръчен циркуляр на стойност 35.00 лв. от владението на Д.А.А. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднати вещи са върнати-престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК и за това, че за времето от 20.12.2015 г. до 18.01.2016 г. в с.Ловец, общ.Върбица, обл.Шумен, противозаконно повредил чужди движими вещи на обща стойност 445.00 лв. - два броя входни врати от ПВЦ-дограма на стойност 220.00 лв. и три броя интериони врати на стойност 225.00 лв., собственост на Д.А.А. ***-престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимия, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. Така е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК. В първото по делото заседание подсъдимия желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират други доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 13.09.2016г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

Пострадалите, предявяват граждански иск срещу подсъдимия за обезщетение на имуществените вреди причинени с престъплението по чл.216, ал.1 от НК, предмет на обвинението по настоящото дело. Гражданският иск е приет за разглеждане в наказателното производство, като отговарящ на изискванията на закона.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да наложи на подсъдимия наказание съобразено с условията на чл.373, ал.2 от НК и чл.58а, ал.4 вр. с чл.55 от НК, предвид наличието на многобройно смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно „пробация“ и за двете престъпления. По отношение на гражданския иск, счита същия за основателен и доказан, поради което моли да бъде уважен изцяло.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, счита че на подсъдимия следва да бъдат наложени наказания за извършените престъпления съобразени с разпоредбата на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК, т.к не са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Моли да бъде уважен изцяло предявения граждански иск и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано по несъмнен начин. Предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства се солидаризира с предложените от прокурора наказания. Счита гражданския иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях, изразява съжаление за извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Пострадалият ****") притежавал недвижим имот, находящ се в с.Ловец, обл.Шуменска на административен адрес ул."****. Имотът представлявал парцел, в който били построени двуетажна жилищна постройка и стопанска постройка тип „сайвант". А. и съпругата му С.А.А. не пребивавали постоянно в имота, тъй като осигурявали доходите на домакинството си чрез полагане на труд във Федерална Република Германия. Имота си посещавали спорадично, като грижата за него възложили на своята роднина свидетелят **** (възходяща на св.С.А.). Последно преди процесния период от време, пострадалият е бил в имота си през месец януари 2014г. На 20.12.2015г„ **** отпътувала за ФРГ на гости на пострадалия и съпругата му. Върнала се обратно в с.Ловец на 18.01.2016г. като за времето на отсъствието й имотът останал без надзор. След пристигането си, последната посетила имота на пострадалия А. и тогава констатирала, че от същия е била извършена кражба на вещи от бита. Веднага съобщила за случая на органите на МВР при РУ-В.Преслав. Свидетелят **** съобщила за извършената кражба и на пострадалия, който придружен от съпругата си С.А., се прибрал в дома си в с.Ловец, обл.Шуменска.

Подсъдимият след като установил, че имотът на А. не се обитава, решил да проникне в него чрез взлом и да вземе от там движими вещи, които в последствие да продаде. На неустановена дата в периода от 20.12.2015 г. до 18.01.2016 г., подс.Х. влязъл в имота на пострадалия, като повредил заключващите механизми на двете входни врати от ПВЦ, като освен това изкривил и самите врати чрез натиск, за да се отворят. След което разбил и заключващите механизми и част от трите интериорни дървени врати на жилището. От помещенията подсъдимият изнесъл следните движими вещи – 1 бр. моторен трион SHTIL MS 440; 1 бр. дрелка „Елпром Ловеч“ с накрайник за бъркане на бетонов разтвор, 1 бр. ъглошлайф и 1 бр. ръчен циркуляр. Отнетото укрил в изкопана дупка на пода на избеното помещение на дома си.

След установяване в резултат на предприетите ОИМ, самоличността на извършителя, подс.С.М.Х. доброволно посочил мястото, където съхранявал откраднатите от него вещи и ги предал за нуждите на разследването.

Стойността на отнетото и повредено имущества към датата на деянието е определена от заключенията на съдебно-икономическите експертизи.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т.3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК: - обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;

- от обективна страна подсъдимият чрез своите действия отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението на друго лице, без негово съгласие, като прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е упражнявала от съответния владелец и установил своя фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета.

-за да отнеме вещите подсъдимият е повредили прегради здраво направени за защита на имот.

По отношение на квалификацията на извършеното престъпление по чл.197, ал.1, т.3 от НК, съдът съобрази следното: процесното деяние е осъществено при условията на повторност, но предвид оказаната значителна помощ от страна на подсъдимия за разкриване на извършеното от него престъпление, направеното самопризнание, посочването на местонахождението и предаването на вещите, предмет на престъплението, характеризират същото с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление кражба по чл.195, ал.1 от НК, поради което престъплението извършено от Х. е маловажен случай. Предвид обстоятелството, че подсъдимият е върнал отнетите вещи в хода на досъдебното производство, кражбата осъществена от подсъдимия С.Х. следва да бъде квалифицирана по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не са били негова собственост;

- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелецът на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес - т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието е целял настъпването на общественоопасните последици.

По отношение на престъплението по чл.216, ал.1 от НК:

- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на собствеността върху вещи;

- от обективна страна чрез своите действия, подсъдимият е повредили чужди движими вещи с определена стойност, т.е засегнал е структурата на вратите по начин, при който е отнета възможността същите да се използват по първоначалното си предназначение. Стойността на повреденото имущество надвишава, стойността на отнетото такова, предмет на престъплението по чл.195, ал.1 от НК;

- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

- подсъдимият е извършил престъплението по чл.216, ал.1 от НК при евентуален умисъл, предвиждал е общественоопасните последици, но те не са пряко целени от него, неговата пряка цел е да отнеме чуждите движими вещи, но общественоопасните последици от повреждането са допълнителен резултат на неговото деяние, с настъпването на които той се съгласява, преследвайки друга неправомерна цел.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се е ръководил изцяло от реда на производството - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.

Подсъдимия С.М.Х. с ЕГН **********, роден в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с начално образование, неженен, осъждан.

Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: съдействие на органите на наказателното производство, тежкото му материално положение - без постоянни доходи, изразеното искрено съжаление за извършеното, ниската стойност на отнетото, ниската обществена опасност на престъплението кражба.

Съдът прецени, като отегчаващо, обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимия, високата обществена опасност на подсъдимия, предвид данните за осъждането му.

Поради което настоящият състав счете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и наложи за извършеното престъпление по чл.197, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.3 от НК наказание „ПРОБАЦИЯ“, в максималния предвиден в закона размер при следните мерки - първите две задължителни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 320 часа годишно за срок от три години.

По отношение на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, съдът счете че са налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, без да са налице многобройни или изключителни такива, предвид начина на осъществяване на деянието и наложи наказание на осн.чл.54 от НК, като съобрази ниската стойност на нанесената вреда на движимите вещи, съдействието на органите да досъдебното производство, а именно „ПРОБАЦИЯ“ при следните мерки - първите две задължителни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 200 часа годишно за срок от две години.

Комбинацията от така определените размери на наказанията, съдът намира за справедлива и съответстваща на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На осн.чл.23, ал.1 от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия за престъпленията по настоящата присъда, като наложи най – тежкото от тях.

Относно предявения за разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства се доказа авторството на деянието, неговият противоправен характер, вината на подсъдимия, настъпилата за пострадалите имуществена вреда, съдът намира, че исковата претенции е основателна. С оглед установеният в хода на проведеното съдебно следствие размер на имуществената вреда с икономически експертизи, съдът осъди на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия да заплати на Д.А.А. с ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 445.00 (четиристотин четиридесет и пет) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.

Съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен обвинител направените по делото разноски.

Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски направени в хода на досъдебното и съдебното производство, включително и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: