Р Е Ш Е Н И Е

№ . . . . .

28.10.2016 год., гр. Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател:Мирослав Марков

Секретар: М.А.,

като разгледа докладваното от Председателя,

гражданско дело №496 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване на вземането, във вр. с чл. 243 и чл.249 от ЗЗД.

В Районен съд - В. Преслав е депозирана искова молба след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Б.г.к.” ЕООД ***, представляван от Ю.Д.Д., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника ЕТ „Т.А.”, с ЕИК ......., със седалище ***, адрес на управление:***, представляван по закон от Т.Х.А., че дължи сумата от 1670.00 лева, представляваща главница, по договор от 17.09.2013г. Договорът бил за предоставено оборудване за временно ползване на длъжника: 16 бр. бутилки за втечнен нефтен газ тип – „27 литра“ и 1 бр. стелаж стоманен за бутилки за втечнен нефтен газ – тип „27 литра, което останало невърнато от него, след приключване на отношенията между страните. Поради това, ищцовото дружество, извършващо дейност под търговска марка „....“, депозирало пред РС-В.Преслав заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 371/2015 г. по описа на РС-В.Преслав.

           В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание, пълномощникът му оспорва претенцията, като твърди, че едноличният търговец изпълнил задължението си по договора. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения от ищеца договор за заем за послужване и доставка на газ пропан–бутан с бланков № 000011, сключен между страните по настоящото дело на 17.09.2013г., ищцовата страна е предоставила на ответната за временно ползване свое собствено оборудване, а именно: 16 броя стоманени БВГ /бутилки втечнен газ/ тип "27", 1 брой стоманен стелаж за БВГ тип "27", на обща стойност 1 670 лева, за срок от 1 година. Твърдейки неизпълнение от страна на заемополучателя по договора на чл. 8, б. "ж" и б. "и" от същия, а именно невръщане на предоставеното оборудване в деня на прекратяване на договора и незакупуване на уговореното месечно количество газ от заемодателя, ищецът е подал заявление против ответника по реда на чл. 410 ГПК. Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена длъжника, който подал в срок възражение. В рамките на указания от съда срок е предявен иска по настоящото дело.

Съгласно чл.1 от договора, ответникът по делото се е задължил да купува газ пропан–бутан в бутилки и резервоари от ищцовото дружество. Договорната клауза на чл.8, б."ж" възлага на заемополучателя задължението да върне за своя сметка описаното оборудване на ищеца в деня на изтичане на договора. Договорът е сключен и подписан от *** - представител на ищцовото дружество.

В съдебно заседание насрочено с оглед разрешаване на всички предварителни въпроси и допускане на доказателствата, ответникът е оспорил иска и е представил писмени доказателства, а именно: „стоково-паричен приходен ордер №0…025135 от 15.12.2013г.“. В писмено становище и в съдебно заседание, ищецът е оспорил истинността на този документ. Ответникът е заявил, че желае да се ползва от документа. С писмено становище, ищецът е представил допълнителни писмени доказателства, предвид направеното оспорване на исковата претенция.

Във връзка с направеното оспорване на представения от ответната страна „стоково-паричен приходен ордер №0…025135 от 15.12.2013г.“ и с оглед направените изявления в хода на делото /в о.с.з. на 12.04.2016г./ от представителя на ответника, че ще се ползва от представения документ, съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 193 от ГПК. Открил е производство и е извършена проверка на истинността на документа, предвид наличието на обстоятелствата по чл.193, ал.2 от ГПК. Предвид текста на чл.193, ал.3 от ГПК, е разпределена тежестта на доказване. Съдът е намерил, че по вида си оспореният документ е частен, като с оглед на съдържанието му е свидетелстващ документ, в който са отразени определени факти.

Съдът приема, че цитираният документ е от съществено значение за изясняване предмета на правния спор, тъй като в същия е записано, че на 15.12.2013 г. са "взети от клиента 1 бр. стелаж стоманен и 16 бр. БВГ 27 стоманени нормални амбалаж!". В ордера е посочено като пояснение: "прекратен ДЗП с №6226/17.09.2013г. с клиента“. Като клиент е посочен търговецът - ответник. Ордерът изхожда именно от "....“„Б.г.к.” ЕООД, представляван от Ю.Д.Д. и е подписан от *** като представител на същото.

С оглед доказване на основната искова претенция и на истинността на документа е допуснат и разпитан свидетеля ***, който отговарял за предаване и приемане на оборудването. Същият сочи, че той е подписал процесният касов ордер и е предал оборудването в склад на “„Б.г.к.”. В конкретният случай лицето, подписало ордера, свидетелства за осъществяването на факта на връщане на описаните вещи на посочената дата.

Предвид посочените обстоятелства, съдът е мнение, че предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан. В рамките на откритото производство по чл. 193 от ГПК безспорно е установено, че оспорваният ордер е подписан от името на ищцовата страна от служител, който има право да предава и приема оборудване. Същият служител е подписал и договора за заем между страните, от името на Б.г.к.” ЕООД. По делото не се представиха и събраха доказателства, които да установят, че описаните като върнати в ордера вещи, не са върнати.

При така посочените обстоятелства, съдът прецени оспорения документ като такъв с вярно съдържание.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.

Предвид изхода от спора и направеното искане от ответната страна за присъждането на разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 400.00 лв. Същите представляват заплатените от ответника разноски по производството за адвокатски хонорар.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.г.к.” ЕООД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.Д.Д., против ЕТ „Т.А.”, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, представляван по закон от Т.Х.А., иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване на вземането, във вр. с чл. 243 и чл.249 от ЗЗД в размер на 1670.00 лева, представляващо задължение за заплащане на предоставено газово оборудване по договор за заем за послужване и доставка на газ пропан – бутан, бланков № 000011 от 17.09.2013г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА на основание чл. 194, ал. 2 ГПК ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на представения като писмено доказателство документ – „стоково-паричен приходен ордер №0…025135 от 15.12.2013г.“

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК – „Б.г.к.” ЕООД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Т.А.”, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, представляван по закон от Т.Х.А. сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Шуменски окръжен съд.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 371/2015г. на РС-Велики Преслав, за съобразяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: