Р Е Ш Е Н И Е

31.10.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 30 (тридесети) септември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 286 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба ищецът „С.” ООД ***, представлявано от ....... твърди, че през месец декември 2015 г. сключил с ответника „......., представляван от ....... договор за ремонт и подмяна на автомобилни части. Лично представляващият ответното дружество ....... предал на ищеца лек автомобил марка ....... за извършване на ремонта. Такъв бил извършен от ищеца, като на 28.12.2015 г. била издадена фактура за общата стойност на вложените материали и за възнаграждението за работата – 2731,09 лв., която била приета и подписана от ........ След проведен телефонен разговор, представляващият ответното дружество помолил същата да бъде анулирана, като бъде издадена по-късно – през месец януари 2016 г., с предвидена отстъпка от цената. Тъй като страните били в добри трайни търговски отношения, това било съобразено, като на 11.01.2016 г. ищецът издал фактура № 0000105166 за сума в размер на 2474,46 лв. (с отстъпка), която била изпратена на „Дибо“ АД. Последното писмено уведомило ищеца, че не дължи цитираната сума, тъй като автомобилът бил собственост на трето лице. При това възражение ответникът не изпълнил задълженията си по договора. Моли съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 2474,46 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка, сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 31.03.2016 г., до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенцията, като твърди, че не е сключвал договорът с ищеца. Сочи, че процесният автомобил не е собственост на акционерното дружество, въпреки че бил ползван под лизинг в периода от 2007 г. до 2012 г., но в началото на 2012 г. бил продаден на трети лице. Тъй като „ДИБО“ АД ползвало отпреди услугите на ищцовото дружество в качеството му на оторизиран от производителя „Пежо” представител и сервиз, настоящият собственик на товарния автомобил бил насочен от ответника именно към този сервиз. Първата издадена от „С.“ ООД фактура била получена от законния представител на ответника поради личното му заблуждение във връзка с трайните търговски отношения с ищеца, а именно, че се касае за ремонт на друг автомобил марка „Пежо“, собственост на „ДИБО“ АД. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото фактури №№ 0000105148/28.12.2015 г. и 0000105166/11.01.2016 г. е, че същите са издадени от „С.“ ООД ***, а като получател е посочено ........ Под наименование на стоките/услугите са описани общо двадесет артикула, съвпадащи по двете фактури, като първата от тях е на стойност 2731,09 лв. (с ДДС), а втората – на стойност 2474,46 лв. (с начислен ДДС). Фактурата, издадена на 28.12.2015 г. е подписана от представляващия ответното дружество, а въ втората липсва подпис за получател. Съдът констатира от писмо изх. № 54/08.02.2016 г., че ответното дружество заявило на ищеца, че лек автомобил ....... е собственост на „......., поради което във фактурата следвало да бъде посочен получател именно това трето юридическо лице. Видно от приложеното свидетелство за регистрация на МПС част I, № 005058609/23.01.2012 г. е, че товарен автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“ с рег. № СА6815КА, е собственост на „......., считано от 23.01.2012 година.

Съгласно заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по проверени счетоводни документи, находящи се при двете страни, се установило следното: в счетоводството на ответника не са налице отразявания на задължения към „С.“ ООД ***, като процесните фактури не са включени в дневниците за покупките. Фактура № 0000105148/28.12.2015 г. е осчетоводена при ищеца като вземане от „ЗАД Армеец“ АД гр. София на стойност 113,81 лв., а фактура № 0000105166/11.01.2016 г. е осчетоводена като вземане от ....... на стойност 2474,46 лева. Двете фактури са включени в дневника на продажбите на дружеството.

Разпитаният в съдебно заседание като свидетел ......., заемащ длъжността „Главен специалист сервизна дейност“ при ищеца сочи, че представляващият ответника ....... е отпреди клиент на „С.“ ООД. Последното било представляващо „Пежо“, поради което периодично обслужвало автомобили, собственост на „Дибо“ АД. През месец декември 2015 г. ....... лично посетил сервиза в гр. Търговище след предварителна уговорка по телефона, като оставил за ремонт автомобил марка „Пежо Боксер“, сочейки за ремонт – подмяна на „изгоряла” подгревна свещ на същия. В предходните години, ищецът няколкократно обслужвал този микробус. В процеса на започнатия ремонт възникнала необходимост от извършване и на допълнителни работи по двигателя на автомобила, като за всеки етап от тази дейност ....... бил уведомяван по телефона, при което потвърждавал съответното разширяване обема на необходимата работа. След приключване на ремонта, последният, придружаван от друго лице, посетил сервиза, искайки обяснение за обема на извършеното. Именно тогава свидетелят предал ключовете за автомобила на ......., както и съставената на 28.12.2015 г. фактура. Последният я приел, но поискал да бъде издадена през месец януари, тъй като имал редица други плащания. Свидетелят ....... се съгласил, направил отстъпка от стойността, тъй като ответникът бил редовен клиент и на 11.01.2016 г. съставил нова фактура, която била изпратена на „Дибо“ АД. По време на нито един от разговорите между ....... и ....... не било предвиждано от страните, че автомобилът е собственост на трето лице или че поръчващият действа като пълномощник. Обичайната практика в сервиза била, при постъпване на автомобил да се издава поръчка, екземпляр от която се предоставя на клиента, но тъй като Д. ......., като редовен клиент не желаел формалности, при отношения с него това не се спазвало.

По делото, като свидетели, посочени от ответника са разпитани и Д.Д. и Ц.В.. Същите описват, че процесният автомобил бил собственост на „Магед“ ООД гр. София, като дружеството имало предмет на дейност търговия с мебели. Във връзка с това, се намирало в трайни търговски отношения с ответното дружество. При една от извършваните доставки между търговците, през мес. декември 2015 г. била констатирана повреда в автомобила, който се намирал по това време в гр. Велики Преслав. Представляващият „Дибо“ АД – ....... съдействал на водача на моторното превозно средство, като го насочил към сервиза на ищцовото дружество. Последният бил посетен от работника на „Магед“ ООД и от свид. В. (в трудови правоотношения с ответника). Именно шофьорът на автомобила осъществил контакт със служителите на ищеца поръчвайки ремонта, след което свидетелят В. превозил последния до гр. Велики Преслав. Впоследствие, поради забавяне на ремонта и по молба на свид. Д., на В. било възложено от ищеца да посети сервиза в гр. Търговище, където му бил представен списък с извършени ремонтни дейности. Била осъществена телефонна връзка между двамата свидетели (Д. и В.), тъй като управителят на дружеството със седалище в гр. София не бил съгласен да заплати част от сумата. По-късно, във връзка с ремонт на друг автомобил, собственост на „Дибо“ АД, В., заедно с ....... посетили сервиза, при което собственикът на същия отказвал да предостави превозното средство на ответника, поради неплащане на сумата за извършен ремонт на процесния автомобил.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните, че ищецът, в качеството на изпълнител по търговска сделка – договор за изработка, извършил посочената в исковата молба работа. Но по делото липсват доказателства, както за точния предмет на поръчаното, така и за качеството на ответника като възложител по този договор. Установи се, че за преддоговорните отношения по ремонта през месец декември 2015 г. на лек автомобил ....... не са съставяни документи, както и че липсва писмена форма на договора. За съдържанието им по делото са налице взаимно изключващи се две групи свидетелски показания, като в тези, посочени от ищеца се сочи, че установените отпреди търговски отношения между ищеца и ответника били фактическото основание за липсата на писмената форма, която иначе била необходима по вътрешните правила при ищеца. Наличието на издадена от изпълнителя фактура и съдържанието й, при липсата на други данни, не представлява достатъчно доказателство за сключването на договора.

Предвид горното, съдът приема, че в настоящото производство не се установи възникването на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между „С.” ООД и „Дибо“ АД. Ето защо, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответникът не прави искане за присъждане на деловодни разноски и не представя доказателства в тази насока.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.” ООД, с ЕИК 125546182, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от ....... – управител, против „ДИБА” АД, с ЕИК 127015696, със седалище:***, адрес на управление:***, Индустриална зона, представлявано от ....... – изпълнителен директор, иск с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, с цена 2474,46 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и 46 стотинки), представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, отразен във фактура № 0000105166/11.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 31.03.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: