Решение по Наказателно дело 95/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ......

11.10.2016г., Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На осми септември през две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 95 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №13/26.01.2016г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, с което за нарушение на чл.162а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда на *** АД ЕИК ***, със седалище ***, представлявано по закон от изпълнителните директори П.Й.М. и Р.Б.Н. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 000.00 /двеста и петдесет хиляди/ лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление, както и твърдения, че е издадено при нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона. В съдебно заседание по същество на делото, чрез процесуален представител адв.Й.Д. от Софийска адвокатска колегия, поддържа жалбата на посочените основания. Сочи наличие на материална и процесуална незакосъобразност, както и липса на извършени нарушения. Според фактите посочени в жалбата, ***АД-гр.София не е извършило нарушение, което да е посочено в ЗООС и имуществената санкция наложена на дружеството е незаконосъобразна. Не оспорва, че със заповед на директора на РИОСВ-гр.Шумен е приложена превантивна административна мярка като са дадени предписания за предприемане действия за недопускане замърсяването на околната среда, но претендира, че срокът за изпълнение на тези предписания е 26.09.2015г. Пояснява, че са изпълнени всички дадени от РИОСВ-гр.Шумен предписания, след 26.09.2015г. Допълнително навежда обстоятелството, че *** АД не е собственик на резервоара, от който се твърди, че има изтичане на сярна киселина, но е направено всичко възможно да се предотврати течът на киселина. Алтернативно предлага, ако се констатира нарушение, да се наложи минимален размер на наказание, тъй като наложената санкция, не съответства на тежестта на извършеното деяние.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 24.09.2015г. в РИОСВ Шумен постъпил сигнал, от еколога на Община Смядово за замърсяване на река Смядовска, като водата в руслото била с жълтеникав цвят. След получаване на сигнала служители на РИОСВ Шумен и Регионална лаборатория Шумен, осъществили проверка на място. Установило се, че водата в руслото на река Смядовска, която е приток на река Брестова, по поречието на река Камчия, в участъка преди навлизане в гр.Смядово, е с жълт или жълтеникаво-оранжев цвят. При проверка нагоре по течението било достигнато до началото на р.Смядовска, под язовирната стена на яз."Качица". Там се установено, че от ската, източно от язовирната стена, откъм поземлен имот, за който по-късно се разбрало, че е собственост и стопанисван от *** АД гр.София, протича и се влива струйка течност, като поточе с жълт цвят и се включва в р.Смядовска. Представителите на Регионална лаборатория Шумен и РИОСВ Шумен взели водни проби, с протокол за вземане на извадка от води от точка под преливника на яз.“Качица“. Съгласно Протокол от изпитване №15-0558/26.09.2015г. на РЛ Шумен, същото показало силно кисела реакция и изпускане на сярна киселина във водния обект. Източникът на изтичането на сярната киселина бил идентифициран като обект, находящ се в гр.Смядово, общ.Смядово, собственост и стопанисван от *** АД, в който е разположен стационарно, резервоар за съхранение на сярна киселина. Изтичането било осъществено посредством тръбопроводите на изградената в поземления имот дъждовна канализация, като било следствие на пробив и теч от металния стационарен резервоар, от който изтичала концентрирано съдържание на сярна киселина с концентрация - 50-69%. След изтичането от резервоара, киселината попадала в обваловка, която била с нарушено дъно и облицовка, от където, подземно, попадала в предвидения за дъждовната канализация, изградена в поземления имот, канал, разположен в десния край на бързоотока на преливника на яз.Качица, а от там изтичала в р.Смядовска. При проверката е била взета втора проба в точка, разположена в началото на р.Смядовска, след основния изпускател на язовир „Качица", след вливането на замърсената със сярна киселина вода от местното дере, на около 50 м. след основния изпускател. За вземането на водните проби бил съставен Протокол за вземане на извадка от води №567/24.09.2015 г. на РЛ Шумен. Съгласно Протокол от изпитване №15-0559/26.09.2015 г. на РЛ Шумен по показател „активна реакция рН" резултатът от изпитването отново е бил показателен за силно кисела реакция. Била взета и трета водна проба от повърхностни води на моста в гр. Смядово, на изхода от града в североизточна посока. Съгласно Протокол от изпитване №15 - 0560/26.09.2015 г. на РЛ Шумен, отново се установила силно кисела реакция, вследствие на неразрешеното изпускане на сярна киселина във водния обект.

На 25.09.2015г. проверката по депозирания сигнал, предвид създадената аварийна ситуация, продължила, като се установило, че неразрешеното изпускане на сярна киселина от металния стационарен резервоар, чрез канала, предвиден за дъждовната канализация, изградена в поземления имот, продължавало, като било с дебит 0,100 л/сек - 0,200 л/сек. Отново били взети множество проби, съставени били съответните протоколи, които показали силно кисела реакция и продължаващо изпускане на сярна киселина във водния обект.

В хода на проверката било безспорно констатирано, че допуснатото неразрешено изпускане в повърхностния воден обект р.Смядовска на опасни химични вещества или отпадъци - сярна киселина с концентрация 50-69% разтвор от складово съоръжение е от стационарния метален резервоар, който е описан по-горе. След изпускането, течността, попада в тръбопровод, предвиден за дъждовна канализация изграден в поземлен имот, идентифициран, като производствен складов обект, който по документ за собственост е 29 600 кв.м. Поземленият имот с постановление за възлагане на недвижими имоти, издадено по изп. дело №20138760400042 по описа на ЧСИ Д.З. е възложен на *** АД гр.София.

Предходният собственик на имота *** АД гр.Варна е притежавал комплексно разрешително, което е обхващало и авариралият резервоар.

За описаното нарушение е съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител на *** АД гр.София. При съставянето на акта, представителят на дружеството е вписал, че възражения по съставения ще бъдат представени в тридневен срок. Писмени възражения по АУАН са депозирани в РИОСВ Шумен, като след разглеждането им на основание чл.52, ал.4 ЗАНН, административнонаказващият орган е посочил, че е извършил разследване на спорните обстоятелства, но е приел същите за неоснователни.

След като е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно и няма основание за приложение на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя за нарушение по чл.162а, ал.1 от ЗООС е наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 000.00 лв.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на свидетелите В.В., Р.Б., С.С., Д.М. и П.Ш., които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви, логични и незаинтересовани. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя и от писмените доказателства, приобщени към делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното производството се доказа извършеното нарушение. Правните съображения за това са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на ЗООС. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства. Както в АУАН, така и в обжалваното НП, административнонаказващият орган е описал подробно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.

Съдът намира за основателно да отбележи, че преди настъпването на аварията на 24.09.2015г. е имало предходни обстоятелства, които са от значение, както за отговорността на жалбоподателя, така и за размера на наложеното наказание. Тези обстоятелства са свързани с извършена проверка на 28.05.2015 г. от служители на РИОСВ-Шумен в същия поземлен имот находящ се в гр.Смядово, обл.Шумен, собственост на ***АД, гр.София и на същия метален резервоар. Проверяващите установили „минимален теч“ на сярна киселина от същия резервоар, в който се съхранявала киселината. За установеното бил съставен констативен протокол №РБ-18 от 28.05.2015г. и било дадено предписание за предприемане на мерки за прекратяване на теча от резервоара за съхранение на сярна киселина, за да не допусне замърсяване на околната среда. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 15.06.2015г. В хода на производството не се установиха данни, жалбоподателят да е изпълнил дадените му предписания, като не се установи и същото да е оспорено. В хода на проверката, във връзка с аварията на 24.09.2015г., се установило, че това бил същият резервоар, за който било дадено предписанието с посочения констативен протокол №РБ-18 от 28.05.2015г.

В хода на делото се установи, че служителите на РИОСВ и Регионална лаборатория Шумен на 24.09.2015г., отишли до имота на жалбоподателя, но първоначално не били допуснати от охраната на обекта да извършат проверка. Това станало, след като на мястото на аварията пристигнали и представители на „Гражданска защита на населението“ гр.Смядово и Областна управа гр.Шумен. Резултатите от направените лабораторни изследвания на взетите от р.Смядовска водни проби, показвали изключително силно замърсяване със сярна киселина. Установеното замърсяване било с висока степен на риск, както за околната среда, така и за живота и здравето на хора и животни. Веднага след аварията и установяване на замърсяването, на жалбоподателя били дадени предписания за ограничаване на вредните последствия за околната среда и за спиране на изтичане на течността. Установеният теч на сярна киселина от резервоара, не бил преустановен, поради което течността безпрепятственото изтекла до края от резервоара в околната среда. За ограничаване на вредното въздействие върху околната среда, мерки били взети от Община Смядово, чрез неутрализиране на изтичащата сярна киселина с натриева основа.

По същество от страна на жалбоподателя се правят възражения свързани с процесуални нарушения, със собствеността на процесния имот и на авариралия резервоар. Претендира се маловажност на случая и възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Тези възражения на жалбоподателя не могат да бъдат споделени. Съдът не приема наличието на процесуални нарушения както беше описано и по-горе. От материалите по делото безспорно е установена собствеността на имота и трайно прикрепения към него метален аварирал резервоар.

Изпълнителното деяние на нарушението е действие или бездействие на юридическо лице, което е допуснало неразрешено изпускане на опасни химични вещества и смеси и/или отпадъци от производствено, складово или транспортно съоръжение или инсталация, в т.ч. тръбопровод. Съдът приема, че с бездействието си - санкционираното лице - *** АД гр.София е допуснало неразрешеното изпускане в продължение на около две денонощия на неустановено, но немалко количество сярна киселина с процентно съдържание 50-69%, което е довело до екологично замърсяване с висока опасност за околната среда, водите и здравето на хора и животни.

В хода на делото се установи и липса на активност от страна на жалбоподателя за предотвратяване на допуснатата авария и ограничаване на вредното въздействие на замърсяването върху околната среда. По конкретно се касае за съответните длъжностни лица от управлението на жалбоподателя, които по никакъв начин не са се съобразили с дадените им предписания. Създала се е кризисна ситуация, който е ангажирала огромен ресурс на държавните и общински органи за овладяването й. Всичко посочено по-горе не може да се приеме за маловажност на описаното деяние.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл.162а, ал.1 от ЗООС, а именно имуществена санкция в размер от 10 000 до 500 000 лв. Правилно е определен вида и размера на наказанието, който е към средния. Размерът на наказанието е съобразен с отегчаващите отговорността обстоятелства – обществената опасност на деянието, която е изключително висока, предвид допуснатото високо замърсяване на околната среда, възникналата въз основа на бездействието на жалбоподателя изключително висока опасност за здравето и живота на хората и липсата на активност при предприемане на действия по ограничаване последиците от аварията. Съдът не установи смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства.

Предвид гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.1-во от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №13/26.01.2016г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, с което за нарушение на чл.162а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда на *** АД ЕИК ***, със седалище ***, представлявано по закон от изпълнителните директори П.Й.М. и Р.Б.Н. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 000.00 /двеста и петдесет хиляди/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено

ПРЕДСЕДАТЕЛ: