Р Е Ш Е Н И Е

21.10.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 21 (двадесет и първи) септември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 178 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К.Р.К. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 16-0323-000160 от 21.04.2016 г., издадено от началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

Жалбоподателят счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения, тъй като не е описана фактическата обстановка на нарушението, както и че при определяне на наказанията административнонаказващият орган не взел предвид обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява от пълномощника си, който в представено по делото писмено становище поддържа жалбата. Излага становище на за наличие на процесуални нарушения, както и за неправилна квалификация на вменените на К. нарушения. Оспорва и приетото от фактическа страна, че именно жалбоподателят извършил нарушението.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 27.03.2016 г. полицай П.Г.П. – младши автоконтрольор в РУ гр. В. Преслав, съставил акт за установяване на административно нарушение № 168/16 от 27.03.2016 г. срещу К.Р.К. с ЕГН ********** от гр. Шумен, за това, че „на 27.03.2016 г. около 13,30 ч, по пътя за обществено ползване SHU-3003 км 1+000 (пътя от път I-7, Омуртагов мост към м-р „Патлейна“) поставя предмети (две колонки от по 3 бр. автомобилни гуми) и извършва дейност в обхвата на пътя, несвързана с предназначението му, а именно управление и тестване на управлявания от водача специален автомобил Пежо 106 с рег. № Н9419ВК, собственост на самия него, като по този начин водача Кр. К. създава и пречки на другите участници в движението, с което нарушил чл. 9, ал. 3 и чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 16-0323-000160 от 21.04.2016 г., с което на К.К. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 200 лв., на осн. чл. 177, ал. 1, т. 7 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв., на осн. чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 27.03.2016 г. около 13,30 ч, в община Велики Преслав, на път общински SHU-3003 - км 1+000 /пътя от I-7 „**** към манастир „Патлейна“/, като водач на лек автомобил Пежо 106 с рег. № Н9419ВК поставя предмети /две колонки от по 3 бр. автомобилни гуми/ и извършва дейност в обхвата на пътя, несвързана с предназначението му, а именно управление и тестване на управлявания от водача специален автомобил Пежо 106 с рег. № Н9419ВК, негова собственост, като по този начин водача К.К. създава и пречки на другите участници в движението, с което виновно нарушил чл. 9, ал. 3 от ЗДвП (поставя предмети, извършва дейности в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му без разрешение от стопанина на пътя) и чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (участник в движението изхвърля или оставя на пътя предмети или вещества, застрашаващи другите участници).

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на П.П. (актосъставител) и Й.Д. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

На 27.03.2016 г. в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен бил получен сигнал, че автомобилите, движещи се по пътя с начало кръстовището при общоизвестния „**** до също общоизвестните манастир и местност „Патлейна” край НИАРМ „Велики Преслав” гр. Велики Преслав, били спирани от неустановени лица. Полицейските служители пристигнали на мястото, но не установили описаните обстоятелства. Същите се придвижили по пътя в посока местността „Патлейна“, като недалеко след гореописаното кръстовище, успоредно и непосредствено до разширение на пътното платно забелязали поставени по средата му две импровизирани колонки, състоящи се от поставени една върху друга три-четири външни автомобилни гуми, а около тях, на асфалтовата настилка, констатирали следи от автомобилни гуми. Полицаите продължили да се движат по пътя и след около 100 м срещу тях видели движещ се спортен автомобил, следван от още две коли (МПС). Полицаите спрели същите и проверили документите на водача на водещото своеобразната колона моторно превозно средство, предназначено за участия в спортни автомобилни състезания. Така установили самоличността му – жалбоподателят К.К., както и че последният бил придружаван от родителите си и от други лица с неустановена (непроверена) самоличност. Жалбоподателят обяснил, че тренирал, а гумите били поставени от „тях“ (придружаващите го). По време на разговора между полицаите и жалбоподателя, две от пътуващите в другите автомобили неустановени лица прибрали в тях намиращите се на пътното платно автомобилни гуми.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена по пощата на 16.05.2016 г., от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП (връчено му на 13.05.2016 г.) и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Не се спори по делото, че жалбоподателят К.К., на 27.03.2016 г. управлявал МПС при описаните в акта за установяване на административно нарушение обстоятелства.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на първо място за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, „всеки участник в движението по пътищата трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава”. В случая, административнонаказващият орган, носещ доказателствената тежест да установи извършване от страна на нарушителя на вмененото му нарушение, не ангажира доказателства, безспорно установяващи, че именно жалбоподателят оставил на пътя предметите, в частност – автомобилните гуми. Установено е, че същият се намирал на местонарушението заедно с други неустановени лица, като липсват доказателства, сочещи кое от тях е осъществило поставянето на автомобилните гуми на пътното платно. Тоест, по делото не е доказано извършването от страна на К.К. на вмененото му като нарушение „участник в движението изхвърля или оставя на пътя предмети или вещества, застрашаващи другите участници”. Предвид този извод, при настоящия съдебен контрол не следва да бъдат излагани съображения по неотносимостта на пълния обем на описаната в наказателното постановление деятелност и съпътстващите я други обективни признаци с точните хипотези по чл. чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, предвиждащ, че „поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя”. За това нарушение важат изводите, направени по-горе относно неустановяване на нарушителя от страна на административнонаказващия орган. В допълнение – управляването на автомобил, макар и предназначен за участие в спортни състезания, само по себе си не представлява извършване на дейност, несвързана с предназначението на пътя. Предвид този извод, при настоящия съдебен контрол не следва да бъдат излагани съображения и по непълнотата на обема на описаната в наказателното постановление деятелност и съпътстващите я други обективни признаци с точните хипотези по чл. чл. 9, ал. 3 и чл. 177, ал. 1, т. 7 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е наложил на жалбоподателя наказания по чл. 177, ал. 1, т. 7 от ЗДвП и по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно постановление № 16-0323-000160 от 21.04.2016 г., издадено от **** – Началник на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 168/16 от 27.03.2016 г., съставен от П.Г.П. – младши автоконтрольор в РУ гр. В. Преслав, с което на К.Р.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 177, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (двеста лева) и за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. (сто лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: