Р
Е Ш Е Н И Е
27.10.2016 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 15 (петнадесети) септември Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Ивайла
Димитрова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АН дело номер 191
по описа за 2016 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Г.П.М. с ЕГН **********, с
адрес *** срещу Наказателно постановление №...... г., издадено от Началник
Група към ОДМВР Шумен Сектор Пътна полиция.
В обстоятелствената част на жалбата
се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление, като постановено при непълнота на доказателствата и при неправилно
приложение на материални закон. Твърди се че нарушенията не са извършени. В
жалбата се прави алтернативно искане, в случай че съдът приеме че
жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, за
приспадане изтърпяното от него наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ по осъждането му за управление на МПС след употреба на алкохол по образувано
наказателно производство от общ характер въз основа на изложената в АУАН
фактическа обстановка на осн.чл.59, ал.4 от НК.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно
или да бъде приспаднато изтърпяното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и със защитник, който поддържа жалбата и сочи
писмени доказателства.
Въззиваемата страна не изпраща
представител, но в придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита, че
същата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по
нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 10.07.2015 г. около 16.00 часа,
независимо че бил употребил алкохол, жалбоподателят управлявал т.а“Рено Мастер“
с рег...... с.Янково, общ.Смядово, обл.Шумен по ул.“Марица“. При движението си
по същата улица до дом №7, изпреварил л.а.“Фолксваген ЛТ 28Д“ с рег....... При
извършване на маневрата същият не осигурил достатъчно странично разстояние
между управляваното от него МПС и изпреварваното и последва удар между т.а“Рено Мастер“ с рег...... , управляван от
жалбоподателя и л.а.“Фолксваген ЛТ 28Д“ с рег....... Вместо да спре и да
изпълни задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие, жалбоподателят продължил пътя си до гр.Шумен. Другият
участник в ПТП – водачът на л.а.“Фолксваген ЛТ 28Д“ с рег...... последвал
жалбоподателя и сигнализирал на органите на полицията. В гр.Шумен на ул.“Ришки
проход“ в отговор на подадения сигнал, жалбоподателят бил спрян за проверка от
свидетелите С. и М. ***. При извършената проверка от полицейските служители, освен
причината за настъпване на ПТП и причинените по автомобилите вреди, било
установено наличие на алкохол в издишания въздух от жалбоподателя в
концентрация 1.73 на хиляда, установили и че управлявания от него автомобил не бил
представен за технически преглед.
За установените нарушения св.С.,
съставил на жалбоподателя АУАН№1197/10.07.2015 г. бл.№970182 за административни
нарушения по чл.42, ал.2, т.1; чл.123, ал.1, т.3 б.“А“ и б.“В“, чл.5, ал.3, т.1
и чл.147, ал.1 от ЗДвП. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване
и било иззето СУМПС.
Въз основа на акта било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от
ЗДвП и на осн.чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 пр. 6 било наложено наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б.“А“ от ЗДвП
и на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер
на 100.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца; за нарушение по
чл.123, ал.1, т.3 б.“В“ от ЗДвП и на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП –
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от три месеца
и за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.185 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 20.00 лв. Относно установеното управление на МПС след употреба на
алкохол било образувано наказателно производство от общ характер.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не
са допуснати нарушения на процесуалните и материални норми, обосноваващи
отмяната на последното.
По
делото не се спори относно компетентността на административно наказващият
орган, издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът кредитира показанията на св.С.
и М. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани. Разпитани в хода на съдебното производство в
качеството им на свидетели по делото, актосъставителят С. и свидетелят при извършване на
проверката и съставянето на акта М.,***, потвърдиха констатациите в акта за установяване
на административно нарушение и атакуваното с жалбата наказателно постановление,
издадено за санкциониране на извършителя на твърдените нарушения. Показанията им се подкрепят от съставения протокол за ПТП и приложените
снимки.
От правна страна, съдът не споделя направените от жалбоподателя възражения и релевираните от него
доводи. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че
констатираните в АУАН нарушения са консумирани виновно от лицето, посочено като
нарушител, който извод кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели по
делото и писмените доказателства.
От обективна страна, осъществените деяния съдържат признаците на
административни нарушения на транспортното законодателство в частта му за
спазване на законоустановения режим за движение по пътищата и техническата поддържка на ППС. Извършените
деяния съставляват нарушения на горецитираните разпоредби от Закона за движение
по пътищата от страна на водача и са основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност, като по делото е установи
безспорно личността на административно-наказателно отговорното лице -
жалбоподателя М..
От кредитираните
показания на свидетелите се установи по безспорен начин, че жалбоподателят
на посочените в акта време и място е управлявал моторно превозно средство, причинил ПТП с
имуществени вреди, като по време на изпреварването не
осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство и не изпълнил задълженията
си като участник в пътнотранспортно произшествие - без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието; да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието; да уведоми Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, както и съответно да попълни заедно с другия участник в ПТП двустранен
протокол или да не напуска местопроизшествието при наличие на разногласия до
пристигане на съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания, арг. от чл.123,
ал.1, т.1 ал.1, т.3 б.“А“, „Б“, „В“ от ЗДвП, с което от обективна страна
осъществил състава на административно нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.123,
ал.1, т.1 ал.1, т.3 б.“А“ и „В“ от ЗДвП. Жалбоподателят не е изпълнил и задължението си
да представи, управляваното от него МПС на технически преглед.
От субективна страна, деянията са извършени при пряк умисъл.
Настоящият състав счита възражението на жалбоподателя, че не е разбрал за настъпване на ПТП, съответно
за липса на субективен елемент от състава на административните нарушения по чл.123,
ал.1, т.1 ал.1, т.3 б.“А“ и „В“ от ЗДвП, за неоснователни. По делото се
установи, че непосредствено след ПТП, другият водач участник в него, след като
е сигнализирал в полицията е последвал жалбоподателя от с.Янково до гр.Шумен и се е
опитал да го спре.
Неоснователни са и възраженията, че неправилно административнонаказващият
орган е квалифицирал нарушенията по чл.123, ал.1, т.3 б. „А“ и „В“ от ЗДвП, т.к освен че жалбоподателят не е
разбрал за настъпването на ПТП не е разговарял с другия водач и съответно не е
възможно между тях да са възникнали противоречия, съответно не са му били
дадени указания от органите на МВР, за да е бил задължен да ги изпълни.
Жалбоподателят е наказан за това, че не е изпълнил задълженията
си като участник в пътнотранспортно произшествие - да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието-чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП; да уведоми Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, както и съответно да попълни заедно с другия участник в ПТП двустранен
протокол или да не напускат местопроизшествието при наличие на разногласия до
пристигане на съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания, арг. от чл.123,
ал.1, т.3 б. „Б“ и „В“ от ЗДвП. Административнонаказващият орган не е посочил
за нарушени разпоредбите на чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б.“Б“ от ЗДвП, съответно
не е описал същите в обстоятелствената част на обжалваното НП, но това нарушение
не е съществено и не е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, съответно не води до незаконосъобразност на НП. Същото е дало единствено
повод на жалбоподателя за посочване на допълнителни аргументи при обжалването. Съдът
се произнася в настоящото производство по повдигнатите с издаденото НП
обвинения за посочените в същото административни нарушения.
Настоящият състав намира, че административно-наказващият орган правилно е
санкционирал нарушенията съобразно санкционните норми на чл.179, ал.2 вр. с
ал.1, т.5 пр. 6 от ЗДвП, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП.
При определяне размера на глобите и лишаването от право на управление на МПС,
административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което наложил наказанията към средния
предвиден размер на наказанието“глоба“ и максималния такъв за наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“. Наложените наказания са съответно на
извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Относно направеното искане на защитата на осн.чл.59,
ал.4 от НК, съдът съобрази следното: разпоредбата на чл.
59, ал.4 от НК не следва да намерят
приложение относно режима на търпене на отговорността по ЗДвП. На първо място,
разпоредбата на чл.
59 от НК не урежда въпроси, към чието решаване препраща чл.
11 от ЗАНН. Приложението на чл.
59, ал. 4 не може да бъде обосновано и с оглед
разпоредбата на чл.
46, ал. 2 от ЗНА, т. е. - по аналогия, арг. от ал.3 на същия
закон. Това е така и защото съответният нормативен акт - ЗДвП - не е непълен в
това отношение (евентуалната възможност за приспадане на наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“). Волята на законодателя в случая е ясна, изключваща
такова приспадане. СУМПС на жалбоподателя е било временно отнето на осн.чл.171,
т.1, б.“Б“ от ЗДвП със ЗППАМ №15-0808-000341/10.07.2015 г. на Началник сектор
ПП към ОД на МВР –Шумен, считано от 10.07.2015 г., т.к същият е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо
средство. Съответно въз основа на посочените в жалбата и
поддържани в съдебно заседание доводи се установи, че същият е бил осъден за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за управление на МПС, след употреба на
алкохол над 1.2 на хиляда, въз основа на установеното в
административнонаказателното производство ......, въз основа на който е издадено
и обжалваното НП. Съответно с присъдата на осн.чл.59, ал.4 от НК е приспаднато,
изтърпяното от жалбоподателя наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по
административен ред. Изложеното се подкрепя и от писмо УРИ
869000-9420/25.07.2016 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Шумен, от което е
видно, че наложеното наказание на жалбоподателя „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от седем месеца въз основа на влязла в сила присъда е изтекло на
10.02.2016 г. След изтичане на този срок
не е постановявано временно лишаване от право да управлява МПС на
жалбоподателя. На
осн.чл. 190, ал.2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството
за управление, в настоящият случай срокът за това наказание за което е наказан
с обжалваното НП, започва да тече от 11.02.2016 г. За изпълнение на наказание
лишаване от права, е необходимо предприемане на действия от органите по
изпълнение на съответното наказание, чрез които да се лишава наказаното лице от
"възможността" да упражнява съответното право. Жалбоподателят е
получил СУМПС на 30.05.2016 г., съответно до тази дата същият е бил лишен от
това право за три месеца и деветнадесет дни, което според настоящият състав
следва да бъде съобразено от административнонаказващия орган при изпълнение на
наложеното с обжалваното НП наказание „лишаване от право да управлява МПС“,
след влизането му в сила. Няма основание съдът с решението да извърши такова
приспадане, което е от компетентността на изпълняващия административното
наказание, въз основа на влязлото в сила НП, орган.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което
означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер,
което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото
успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни
точки съответния административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказание за извършеното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №...... г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР Шумен Сектор Пътна полиция, с което на
Г.П.М. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушения по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.3 б.“А“ и б.“В“
от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 пр. 6 от
ЗДвП, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП са наложени административни
наказания – „глоба“ в общ размер на 320.00 лева и “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок общо от шест месеца.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.