Р
Е Ш Е Н И Е
28.10.2016 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 15 (петнадесети) септември Година
2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АН дело номер 235
по описа за 2016 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Р.В.К. с ЕГН **********, адрес ***, изрично посочен
във въззивната жалба съдебен адрес *** срещу Наказателно постановление №16-0323-000170/12.04.2016
г., издадено от Началника на РУ- Велики Преслав.
В
обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Отрича се извършване на нарушението.
Предвид изложеното се иска
от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно
призована, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В депозирана
писмена молба поддържа изложеното в жалбата и моли обжалваното НП да бъде
отменено изцяло, като неправилно незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се
установи, че на процесните дата и място жалбоподателката е управлявала
моторното превозно средство и е настъпило ПТП с материални щети между
л.а“Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№*** и л.а.“Опел Зафира“ с рег***. Спорни са
обстоятелствата дали е осъществен състава на вмененото нарушение.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по
нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 03.01.2016 г., около 13.20 часа на път втори клас №73-км23+580 в близост
до гр.Смядово обл.Шумен в посока гр.Бургас, жалбоподателката управлявала л.а“Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№***, нейна собственост. Пътно платно било заснежено и
продължавал обилния снеговалеж. На същия пътен
участък автомобилът управляван от жалбоподателката излязъл от платно за
движение и навлязъл в насрещното платно, като се ударил в движещият се в
насрещното пътно платно л.а.“Опел Зафира“ с рег***,
управляван от Х.А.Х.. За настъпилото ПТП
били уведомени РУ -В.Преслав. На местопроизшествието пристигнали служителите на
РУ-В.Преслав – св.Г.Т. и М.М.. При пристигането на свидетелите двамата водачи били
вече откарани в МБАЛ-Шумен. След като извършили проверка и след установяване на
водачите на автомобилите, св.Т. съставил Протокол за ПТП №1610439/03.01.16 г.,
в който отразил, че причина за настъпване на ПТП е управление на автомобила от жалбоподателката
с несъобразена с атмосферните условия и пътна обстановка скрост, при което
изгубила контрол над автомобила и навлязла в насрещното пътно платно, където се
ударила в л.а.“Опел Зафира“ с рег***. В протокола били отразени и видимите щети на двете МПС. За констатираното
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателката бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №1 от 03.01.2016г. /бланков №456603/.
Въз основа на акта било издадено обжалваното Наказателно
постановление. За същото деяние е било образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1
от НК, за това, че на 03.01.2016 г. около 13.20 часа по главен път ІІ-73, км
23+580 общ.Смядово, при управление на л.а“Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№***,
нарушил правилата за движение и по непредпазливост допуснал причиняване на
средна телесна повреда на Е.И.А. от с.Риш.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В хода на административно-наказателното производство е
допуснато нарушение на чл. 33, ал.1 от
ЗАНН. Тази норма сочи, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно
производство не се образува. Видно от приетото постановление за прекратяване на
досъдебното производство е че за едно и също деяние са проведени две отделни самостоятелни производства - наказателно и
административнонаказателно с наказателен характер. Досъбеното
производство е образувано на 03.01.2016 г., административнонаказатеното е
образувано с АУАН също на 03.01.2016 г. Още преди да е приключило наказателното
производство с влязъл в сила акт на прокурора или съда/постановлението на
прокурора за прекратяване е издадено на
06.07.2016 г./, на 12.04.2016 г.
е издадено обжалваното НП.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК, докладчик
съдията Г.З.:“Нормата на чл. 33 от ЗАНН
въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната отговорност над
административната, като поначало въобще не допуска конкуренция между
административнонаказателно и наказателно производства срещу едно и също лице за
едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно
производство, административнонаказателно производство не се образува, а
започналото се прекратява. Правилото за примата на наказателната пред
административнонаказателната отговорност изначално осуетява опасността от
дублиране на административнонаказателната и наказателната отговорност
независимо от характера на административнонаказателното производство по смисъла
на Конвенцията. Спазването на предписанията на чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН (20) е надежден механизъм за предотвратяване
на нарушения на принципа ne bis in idem при паралелно или последователно
провеждани административнонаказателни и наказателни производства, защото
изключва подобна процесуална ситуация.“.
Деянието
е едно и също, независимо че лицето не е привлечено в качеството на
обвиняем, провеждането на две отделни самостоятелни производства
- наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на
Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от
Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати
различни обекти на защита. Видно от
обстоятелствената част на постановлението на прокурора, в настоящият случай
деянията са идентични и е едно и също лицето, срещу което е насочено
наказателното преследване. Налице ще е idem, когато един фактически състав на
противоправно поведение бъде санкционирано повече от веднъж. Според СЕС
отправната точка за преценка на понятието "същото деяние" е
"конкретното незаконно поведение", "идентичността на
фактическите актове"(ТР № 3/22.12.2015 г.) Приложението на правилото non
bis in idem не бива да се изключва заради различия в правната квалификация на
едно и също деяние или с оглед критерия "тъждество на защитения правен
интерес", който може и да не е еднакъв. Правната квалификация на деянията
е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на
фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна
страна на конкретното осъществено от дееца поведение. Преценката за idem
изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на
време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.
Престъплението, като деяние с по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с административното нарушение, поглъща фактическия състав на
административното нарушение.
Нормата на чл.33 от ЗАНН изключва
възможността за повторение на наказателно и административно-наказателно
производства спрямо едно и също лице за едно и също деяние, насочено срещу един
и същи защитен обект. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно
производство, административно-наказателно производство не се образува, а
започналото се прекратява. В този смисъл спазването на предписанията на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН
е надежден механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа non bis in
idem при паралелно или последователно провеждани административно-наказателни и
наказателни производства, защото изключва подобна процесуална ситуация.
Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е
прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава
дали да започне наказателно производство за дадено деяние, и с това
предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за
административните органи и императивно изключва възможността за образуване и
провеждане на административно-наказателно производство за деянието, ако
прокурорът е преценил, че то е престъпно. Това разбиране е синхронизирано и с
разпоредбата на чл. 211 от НПК
- достатъчно данни за образуване на д.п. са налице, когато може да се направи
основателно предположение, че е извършено престъпление, т.е. когато са налице
обективно-правните белези на престъпление; не са нужни данни, от които могат да
се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно
правната му квалификация.
Предвид изложеното съдът намира, че при
тези факти по делото срещу въззивника не е следвало да се образува и
административно-наказателно производство при наличието на образувано
наказателно такова.Наказващият орган е следвало от една страна да проведе разследване
на спорните обстоятелства, наведени във възраженията на въззивника, а от друга
да прецени приложимостта на чл. 54 от ЗАНН.
Това обаче не е било сторено, поради което и наказателното постановление се
явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Изброените процесуални нарушения в тяхната
съвкупност са толкова съществени, че опорочават целия
административнонаказателен процес и правят атакуваното наказателно
постановление изцяло незаконосъобразно.
Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното
постановление без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи
следното: АУАН и НП са издадени при неизяснена фактическа обстановка. Административнонаказващият
орган не е установил с каква скорост се
е движил автомобила, управляван от жалбоподателката, не
установил и състоянието на пътя, включително не са посочени, нито фиксирани
данни за завои, съответно прав участък непосредствено преди и след мястото, от
където е напуснал пътя автомобила на жалбоподателката, но въпреки
това е приел, че скоростта с която се е движела
е несъобразена. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. №
10/84 г. на ОСНК нормата на чл. 15 от
Наказателния кодекс може да намери приложение при всички пътни
обстановки, посочени в ЗДвП и в Правилника за
неговото прилагане, ако са налице условия за това. След като административнонакзавщият орган не е установил по безспорен
начин механизма на ПТП и от там спазени ли са изискванията на ЗДвП, включително
и по чл.20, ал.2 от същия. Изложеното води до недоказаност на обвинението.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №16-0323-000170/12.04.2016 г., издадено от Началника на РУ-
Велики Преслав, с което на Р.В.К. с ЕГН **********,
адрес ***, изрично посочен във въззивната жалба съдебен адрес *** за нарушение по чл. 20, ал.2, от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред
Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: