ВПРП с
обвинителен акт по ПД№13/2015 г. по
описа на ВПРП по ДП№39/14
г. по описа на РУ гр.В.Преслав е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия Я.Б.П., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес:***, със средно образование, женен, с ЕГН **********, неосъждан, за това че на 26.10.2013 г. в землището на село Риш, област
Шумен, като помагач в съучастие с М.С.М. и Ф.С.М. ***, като съизвършители, умишлено улеснил извършването на престъпление по чл.
235, ал. 1 от НК, в качеството си на служител по горите, възползвайки се от
служебното си положение – горски стражар при ТП ДГС – Смядово, като разрешил
без редовно писмено позволително изсичането и извозването с товарен автомобил
„ГАЗ 53“ с рег. **** АМ, собственост на Ф.С.М. от горския фонд – отдел 187
букви „б“, „в“ и „з“ втори ГСУ на ТП ДГС – Смядово, дървета както следва: едра строителна дървесина „дъб-зимен“ – 1,92
пр.куб.м.; едра строителна дървесина „дъб-цер“- 6,75 пр.куб.м.; средна
строителна дървесина „дъб-зимен“ - 0,97 пр.куб.м.; средна строителна дървесина
„дъб-цер“ – 9,27 пр.куб.м.; дребна строителна дървесина „дъб-зимен“ – 0,04
пр.куб.м.; дърва за огрев „дъб – зимен“ – 0,31 пр.куб.м.; дърва за огрев
„дъб-цер“ – 4,05 пр.куб.м., общо количество на отсечените дървета е 23.31
пр.куб.м., на обща стойност 1682,64 лева, и отстранил спънки, като маркирал с
регистрираната на негово име КГМ – серия А № 2997 незаконно отсечените и
извозени дървета – престъпление по чл.
235, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 235, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК. След внасяне на обвинителният акт
във ВПРС, същия ден е образувано наказателно производство срещу подсъдимия Я.Б.П..
В хода на
съдебните прения представителят на ВПРП поддържа обвинението, което счита за доказано по несъмнен начин. Предлага подсъдимия да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание една година „лишаване
от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. Прокурорът предлага да
бъде наложено на подсъдимия и кумулативното наказание „глоба“ предвидено наред
с наказанието „лишаване от свобода“ в минималния предвиден в закона размер –
5 000.00 лв.
Подсъдимият
не се признава за виновен и дава обяснения в своя защита.
Защитникът
на подсъдимия, счита че вината на подзащитния му не е доказана по несъмнен
начин и моли същия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като излага
аргументи в подкрепа на защитната си теза. Прави алтернативно искане, в случай
че съдът не сподели тезата му, предвид доказаността по безспорен начин
единствено на отсечени 10 пр.куб.метра дърва, съдът да признае подсъдимия за
виновен за престъпление по чл.235, ал.6 вр. с чл. 235, ал. 3, т. 2 във връзка с
чл. 235, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК и поради възстановяване на
вредите от престъплението, да го освободи от наказателна отговорност, като му
наложи наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК в минималния предвиден в
закона размер.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото:показанията на свидетели,
заключението на лесотехническата
експертиза и приложения писмен доказателствен материал, установи от фактическа
страна следното:
С
Трудов договор № 23 от 10.02.2000г. и Допълнително споразумение към него, подс.П.
е бил назначен на длъжността „Горски стражар" при ТП на ДГС - град
Смядово. Със Заповед № 103 от 30.12.2011г. на Директора на ТП на ДГС - град
Смядово, е бил разпределен като отговорник (в качеството на „горски
стражар") за десети охранителен участък, включващ отдели с номера от 172
до 192. Съгласно длъжностната му характеристика, подс.Я.П. е следвало да не
допуска нарушения на нормативната уредба, регламентираща охраната и опазване на
горите и да охранява поверения му горски участък, да проверява всички превозни
средства и превозвания в тях дървен материал, какго и други горски продукти, да
следи и за правилното водене на съпътстващия документооборот, удостоверяващ
законната сеч, извозване, транспортиране и др. на дървесина от участъка, за
който отговарял.
Свидетелите
Ф. М. и М.М. решили да си отсекат за
огрев дърва. Двамата братя се занимавали с превоз на дърва и в тази връзка се
познавали с подсъдимия, който изпълнявал изпълнявал длъжността „горски
стражар" в ТП на ДГС град Смядово. За целта се обърнали към подс. П., за
да им предложи от къде да добият дърва за огрев. Подсъдимият им разрешил да
извършат сеч в отдел 187 на ДГС-Смядово, в подотдели букви „б", „в" и
„з“, като направил отбелязване върху кората на дърветата, които да бъдат
отсечени с резки. Набелязаното от подс.Я.П. място се намирало в непосредствена
близост до стар коларски път, преминаващ през отдел 187 и 188 на ДГС Смядово. В
отдел 187, букви „б', „в" и „з" не била предвидена в
лесоустройствения план сеч, както през 2012г., така и през 2013 г. Не е била
предвидена, нито разрешавана също и санитарна сеч. Което обстоятелство било
известно на подсъдимия, предвид изпълняваната от него длъжност.
С
цел да помогне извършването на незаконната сеч, подсъдимият уведомил св.И.А. – ръководител на ІІ-ри ГСУ в ДГС/който
отговарял за землищата на с.Веселиново, с.Александрово и с.Риш/, че св.Ф.М. и св.М.М. ще извозват стари дърва,
които били на склад от 2012 г. На
26.10.2013 г. св.Ф. М. и М.М., заедно с Е.М.
и Д.И., отишли до мястото, където им посочил подсъдимия и отсекли 23.31
пр.куб.м. дърва.
Веднага
след отсичане на дърветата на 26.10.2013 г., св.Ф.М. и св.М.М. ги разкроили на
секции от по един метър, натоварили ги на товарен автомобил, марка „ГАЗ
53" с рег. №***. След което
непосредствено преди село Риш, М. се срещнали с подс.Я.П., по предварителна
уговорка, който маркирал натоварените дървета със зелена боя и КГМ с №
2997(ползвана по това време от подс.П.). Към този момент подсъдимият не успял
да издаде превозни билети за дървесината, т.к служебният му апарат не работел. Въпреки
това свидетелите транспортирали дървата до селото, като част от тях – 10
пр.куб.м, в дома на Ф.М..
На
следващият ден свидетелите Ф. и М. М. отново тръгнали към посоченият от
подсъдимия горски участък, за да добият още дърва, но по пътя срещнали
свидетелите Ж. Ж. и Д.Г. служители на
ДГС и св.Н.С. – служител на РУ-В.Преслав, които по това време извършвали
проверки по ЗЛОД на територията на ДГС Смядово. Преди срещата Ж. Ж. и
Д.Г. служители на ДГС и св.Н.С. – служител на РУ-В.Преслав, установили
незаконна сеч в отдел 187-ми, като дърветата били прясно отсечени. След като Ж.
провел разговор с И.А. срещнал товарния автомобил на Ф.М.. Ж. изслушал обясненията
от последния, който му заявил че подсъдимия им разрешил да извършат санитарна
сеч и посочил къде са секли дърва предния ден. Служителите на ДГС помолили Ф.М. да ги
придружи до дома си за да извършат проверка на добитите предния ден дърва. По
пътя срещнали и втория товарен автомобил на М., в който пътували М.М., Д.И. и
подс.Я.П.. У подсъдимия били документите за добити предходната година дърва,
предадени му от М.. Св.Ж. провел разговор с подсъдимия и с М.М., за да изясни
издадено ли е позволително за сеч и съответно превозни билети за добитите от М.
дърва. От разговора се установило, че нямало издадено позволително за сеч в
отдел 187-ми на ДГС – Смядово и подсъдимия не е издавал превозни билети за
добитата дървесина, поради повреда в терминала, но е маркирал дървата с
контролната си горска марка. В дома на св.Ф.М. били открити 10 пр.куб.м дърва
за огрев от дървесен дъб“цер“, маркирани с контролната горска марка, ползвана
от подсъдимия. Дърветата отговаряли по вид и дебелина на незаконно отсечените в
отдел 187-ми. М. също потвърдили, че са извършили сеч на посоченото място със
знанието на подсъдимия. След извършване
на проверка назначена със заповед на Директора на ДГС Смядово от комисия в
състав П.Р., П.П., И.А., Ж. М., в присъствието на М.М. и на подсъдимия на
мястото на сечта, съответно измерване на диаметрите на пъновете на отсечените
дървета, било установено, че са отсечени 37 бр. дървета от дървесен вид дъб
„цер“ и 9 бр. от дървесен вид „зимен
дъб“. На место били останали пет стъблени секции по един метър и короните на
около 70% от отсечените дървета. За установеното бил съставен констативен
протокол изх.№3017/06.11.2013 г.
По
отношение на Ф. и М. М. са влезли в сила определения за одобряване на
споразумения, с които двамата са осъдени за това че в периода от 01.10.2013г. до 27.10.2013г. в землището на
село Риш, област Шумен, след предварителен сговор като съизвършители, без редовно
писмено позволително отсякъл и извозил с т. а. „ГАЗ 53“ с рег. **** АМ,
собственост на Ф.С.М. от горския фонд – отдел 187 букви „б“, „в“, „з“ втори ГСУ
на ТП ДГС – Смядово, дървета както следва: едра строителна дървесина
„дъб-зимен“ – 1,92 пр.куб.м.; едра строителна дървесина „дъб-цер“- 6,75
пр.куб.м.; средна строителна дървесина „дъб-зимен“ - 0,97 пр.куб.м.; средна
строителна дървесина „дъб-цер“ – 9,27 пр.куб.м.; дребна строителна дървесина
„дъб-зимен“ – 0,04 пр.куб.м.; дърва за огрев „дъб – зимен“ – 0,31 пр.куб.м.;
дърва за огрев „дъб-цер“ – 4,05 пр.куб.м., като общото количество на отсечените
дървета е 23.31 пр.куб.м., на обща стойност 1682,64 лева, като Д.ието е
извършено в съучастие със служител по горите – Я.Б.П. – горски стражар при ТП
ДГС – Смядово, съгласно Допълнително споразумение № 116/01.11.2000г. към Трудов
договор № 23/10.02.2000г., който в качеството на помагач, възползвайки се от
служебното си положение умишлено е улеснил извършването на престъплението,
разрешавайки отсичането и извозването, без редовно писмено позволително на
горепосочените дървета от горския фонд, и отстранил спънки, като впоследствие
маркирал с регистрираната на негово име КГМ – серия А № 2997 незаконно
отсечените и извозени дървета – престъпление
по чл. 235, ал. 3, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от
НК.
От заключението на лесотехническата
експертиза се установява вида, количеството и стойността на добитите от
свидетелите Ф. и М. М. дърва.
Въз основа на доказателствения материал по делото, събран и проверен
непосредствено от съда, съдът намира обвинението предявено на подсъдимия за
доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства: свидетелските показания на Ф.М., Е.М., М.М., Ж.Ж., Д.И., В.К., П.Р., П.Р., Д.С., И.А.,
Н.С., К.К. и П.П., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на
чл.281 от НПК, заключението на лесотехническата експертиза, както и от огласения писмен
доказателствен материал.
Описаните
обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен начин от свидетелските
показания на Ф.М., Е.М., М.М., Ж.Ж., Д.И., П.Р., П.Р., Д.С., И.А., Н.С., К.К. и
П.П., депозирани в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл.281 от
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели. Показанията са
логични, непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
кореспондират както със заключението на приетата лесотехническа експертиза,
така и с писмените доказателства, констативни протоколи, с приложен албум, АУАН,
лесоустройствен план, фактури и др. Те допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото от тях се установяват отделни елементи от състава на
престъплението – времето на осъществяване, мястото и авторството.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св.Ж. М., Д.Г., И.А. и Н.С., от тях се
установява освен извършването на незаконна сеч от горския фонд – отдел 187
букви „б“, „в“ и „з“ втори ГСУ на ТП ДГС – Смядово от св.М., но и поведението и
действията на подсъдимия преди и след Д.ието. От показанията на свидетелите М.
и А. се установява и че подсъдимия преди извършване на сечта е уведомил св.И.А.,
в качеството му на ръководител на ІІ-ри
ГСУ в ДГС, за землищата на с.Веселиново, с.Александрово и с.Риш, че св.Ф.М. и св.М.М. ще извозват стари дърва,
добити през 2012 г., както и извършване на проверка на мястото на сечта и
резултатите от нея. Показанията на
свидетелите кореспондират, както помежду си, така и с показанията на другите
свидетели по делото, с писмените доказателства и заключението на
лесотехническата експертиза.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Ф.М. и М.М. изцяло. От тях се установява
познанството между тях и подсъдимия, че същият им е съдействал да си отсекат
„по-хубави“ дърва за огрев, като е отбелязал преди сечта с резки по кората
дърветата, кои да бъдат отсечени, взел е документите на свидетелите за добив на
дърва от предходната година, след сечта подсъдимия по предварителна уговорка е
маркирал отсечените дърва с КГМ, обстоятелствата, поради които не е могъл да
издаде превозни билети за дървесината, мястото на сечта, поведението на
подсъдимия преди и след Д.ието.
Съдът
дава вяра на показанията на св.Е.М., от които се установява че подсъдимият е
белязал предварително дърветата, които да бъдат отсечени от св.Ф. и М. М.,
осъществяване на самата сеч, както и познанството им с подсъдимия. Неговите
показания се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите Ф.М., М.М., Ж. М. и
И.А..
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите П.Р. и П.П., от които се установява извършване на
проверка на мястото на сечта, съответно измерване на диаметрите на пъновете на
отсечените дървета и установяване на количеството отсечени дървета, в
присъствието на свидетелите И.А., Ж. М., М.М. и на подсъдимия. Показанията им
се подкрепят от писмените доказателства – констативен протокол №3017/06.11.2013
г., както и от показанията на свидетелите И.А., Ж. М., М.М..
От
показанията на св.К.К. се установява предаването от подсъдимия на служебното
устройството за издаване на превозни билети. Неговите показания съдът кредитира
изцяло, т.к същите се подкрепят от представените от ДГС Смядово документи от
трудовото досие на подсъдимия.
От
показанията на св.Д.И. се установява, извършване на сечта, както и че
подсъдимия на 27.10.2013 г. е пътувал към мястото на сечта в автомобила на св.М.М..
Неговите показания съдът кредитира
изцяло, т.к същите се подкрепят от показанията на свидетелите Ф.М., М.М., Ж. М.,
Д. С., Н.С..
Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимия, че не е съдействал на свидетелите Ф. и М.
М. да отсичат немаркирани с КГМ дървета,за които не са били снабдени с
позволително за сеч, тъй като се касае за защитна позиция,която не е подкрепена
от доказателствата,събрани по делото и са в противоречие с показанията на свид.
Ф. и М. М., Е.М., Ж. М., Д.С., И.А., Н.С., които са категорични че е
констатирано отсичане на немаркирани с КГМ дървета в горския фонд без редовно
писмено позволително, белязани от подсъдимия, след което по предварителна
уговорка между подсъдимия и М., същият е маркирал отсечените дървена с КГМ. С
показанията на всички тези свидетели се установи,че е констатирано отсичане на
дървета от ДГФ,като за сечта не е издадено разрешително за сеч,същите не са
били маркирани, преди сечта, но са били белязани от подсъдимия с резка, били са
прясно отсечени и в деня на първата проверката - 27.10.2013 година,пред
проверяващите свидетелите Ф. и М. М. са заявили, че подсъдимият им е посочил
къде да извършат сечта, маркирал е отсечените дърва и дори е взел у себе си
съответните документи – фактури. Обясненията на подсъдимия са в противоречие с
писмените доказателства,събрани по време на наказателното производство -
констативни протоколи и заключението на лесотехническата експертиза.
Част от фактическите
обстоятелства – обективни
признаци на престъпния състав, са безспорни по делото
и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното: извършване на сеч от горския фонд – отдел 187 букви „б“, „в“, „з“ втори ГСУ на ТП ДГС – Смядово,
на дървета както следва: едра строителна дървесина „дъб-зимен“ – 1,92
пр.куб.м.; едра строителна дървесина „дъб-цер“- 6,75 пр.куб.м.; средна
строителна дървесина „дъб-зимен“ - 0,97 пр.куб.м.; средна строителна дървесина
„дъб-цер“ – 9,27 пр.куб.м.; дребна строителна дървесина „дъб-зимен“ – 0,04
пр.куб.м.; дърва за огрев „дъб – зимен“ – 0,31 пр.куб.м.; дърва за огрев
„дъб-цер“ – 4,05 пр.куб.м., като общото количество на отсечените дървета е
23.31 пр.куб.м., на обща стойност 1682,64 лева, от Ф. и М.М.
в периода от 01.10.2013г. до
27.10.2013г. в землището на село Риш, област Шумен, след предварителен сговор
като съизвършители, без редовно писмено позволително и извозване на отсечените дървета с т.а. „ГАЗ 53“ с рег. **** АМ, собственост на Ф.С.М.– престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от
НК, за което има влязло в сила определение за одобряване
на споразумение за всеки един от извършителите по НОХД№406/14 г. по описа на
ВПРС.
Изтъкват
се доводи от защитата за действие на свидетелите Ф. и М. М. при условията на оговор, опитвайки се да прехвърлят вината върху
подсъдимия. Теорията и съдебната практика са категорични, че обвинение и
присъда не могат да почиват единствено на оговор
или приписване на престъпление /когато обясненията на един подсъдим уличават
съпроцесник в извършване на престъпление/, без да са подкрепени от каквото и да
било други доказателства. Показанията на свидетелите Ф. и М. М., според
настоящият състав не представляват "оговор"
по отношение на подсъдимия, както счита защитникът. Оговор може да е на лице, когато подсъдим, в своите обяснения
дава информация за чужда престъпна дейност. Подсъдимият няма задължение да
говори истината и обясненията му не са скрепени с гаранцията, която
представлява наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290
от НК. В случая Ф. и М. М. не са обвиняеми и не дават обяснения, а са
свидетели, които дават показания под страх от наказателна отговорност.
Независимо от процесуалното положение - на подсъдим или свидетел, в което се
намира даден участник в наказателното производство, съдът следва да прецени
достоверността на събраните чрез неговия разказ гласни доказателства и да даде
отговор регистрираните, чрез тях факти съответстват ли на обективната истина.
В
конкретния случай не може да се твърди и че свидетелите Ф. и М. М. изобличават
подсъдимия, за да облекчат своето положение. Свидетелите не посочват подсъдимия
като извършител или помагач, а обясняват че той като горски стражар и предвид
познанството между тях, им е съдействал да си набавят „по-хубави“ дърва, за
които са имали документи от предходната година.
Освен
това техните показания следва да бъдат кредитирани, тъй като тяхната
достоверност е проверена и потвърдена от други незаинтересовани от изхода на
делото доказателствени източници.
От
събраните писмени доказателства – протоколи, докладни, лесоустройствен план се
установява по безспорен начин, че няма издавани разрешителни за сеч в отдел 187
на ДГС-Смядово, в подотдели, обозначени съответно с букви „б", „в" и
„з“.
От
Трудов договор № 23 от 10.02.2000г. и Допълнително споразумение към него,
Заповед № 103 от 30.12.2011г. на Директора на ТП на ДГС - град Смядово се
установява изпълнение на длъжността „Горски стражар" при ТП на ДГС - град
Смядово от подсъдимия към датата на извършване на деянието и за кой охранителен
участък, същият е отговарял. От длъжностната характеристика на подсъдимия се
установяват конкретните му задължения, като горски стражар.
От кредитираните
показания на свидетелите и от писмените доказателства се установи по безспорен
начин, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.
235, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 235, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК:
- обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на
националното стопанство в частност отрасъла горско стопанство и защита на
горския фонд;
- от обективна страна подсъдимият умишлено е улеснил извършването
на престъпление по чл.235 от НК - незаконна сеч, чрез отстраняване на
спънки и
обещание да се даде помощ след деянието, като е
подбрал мястото, отбелязал е кои дървета следва да се отсекат от свидетелите Ф.
и М. М., уведомил е отговорника за участъка, дал е обещание и
е маркирал
с КГМ № 2997 на незаконно отчените дървета, дал е обещание и
да издаде
превозни билети за тях /като последното не е могъл да
осъществи по обективни причини/, съответно свидетелите Ф. и М. М., подпомогнати от подс.П., чрез своите действия без редовно
писмено позволително са отсеклил и
извозили с т. а. „ГАЗ 53“ с рег. **** АМ, 23.31 пр.куб.м.дървета на обща стойност 1682,64 лева;
Безспорно е,
че в случая по отношение на подсъдимият е налице, квалифициращия признак по чл.
20, ал.4 от НК, а именно на посочената дата, той е участвал в извършването
на умишленото престъпление, в качеството си на помагач,
като е оказал помощ на две лица преди и след деянието. Безспорно по делото се
установи, че подсъдимият е действал след предварително сговаряне с М., макар той
самия лично да не е взел участие в извършване на незаконната сеч, но
предварително е отбелязал кои дърва да отсекат свидетелите, въпреки че същите
са нямали разрешително за сеч. Ето защо по отношение на
подсъдимия е налице и квалифициращото обстоятелство с оглед особеностите на
субекта, а именно престъплението по чл.235 от НК е извършено от три лица, сговорили се
предварително за неговото осъществяване - в изпълнителното
деянието
– незаконна сеч, са участвали две лица и помагач
служител по горите, които предварително са взели решение за осъществяването му;
- субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице - служител по горите, който при осъществяване на Д.ието се е възползвал от служебното си положение – горски стражар при ТП ДГС –
Смядово;
-
от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл –
съзнавал е че, като горски стражар, помага на посочените лица които не
притежават редовно писмено позволително за сеч да отсекат и извозят дървета от
ДГФ - т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните
последици. Този
извод следва от фактическата обстановка,при която е извършено Д.ието и
свидетелските показания. Свидетелите Ф. и М. М. са категорични,че са получили указание
от подсъдимия, кои дърветата
са
за отсичане, като същият ги е белязал с резка. Подсъдимият е знаел, че за
посочените дървета не
е издавано разрешително са сеч; констатирано е отсичане на дървета в отдели,за
които не са издавани каквито и да било разрешителни за сеч т.е не е извършвана
и маркировка, нито е била предвидена санитарна сеч - т.е безспорно е че Б. е съзнавал,че
другите двама отсичат дървета от ДГФ без редовно писмено позволително и че
осигурявайки им отбелязване преди сечта и марикиране след нея на
дърветата, първо улеснява извършване на
престъплението, второ оказва помощ след Д.ието. За
това,че подс.П.. е
съзнавал своята дейност като помагач,
може да се направи извод и от обстоятелството, че лично той е уведомил св.И.А.
– ръководител на ІІ-ри ГСУ в ДГС, който
отговарял за землищата на с.Веселиново, с.Александрово и с.Риш, че св.Ф.М. и св.М.М. ще извозват стари дърва,
които били на склад от 2012 г.
Според настоящият
състав извършеното от подсъдимия престъпление не представлява маловажен случай.
Съображенията за това са следните: стойността на предмета на престъплението не
е ниска, обществена опасност на престъплението – засягащо горски насъждения,
които са част от природата, също е висока.
Неоснователно е
възражението на защитата, че у св.Ф.М. са открити само 10 пр.куб.метра дърва и
съответно по безспорен начин е установена незаконна сеч единствено на това
количество. Видно от констативния протокол
изх.№3017/06.11.2013 г., показанията на св.Ж.Ж. и изготвената от него
докладна записка, както и от заключението на лесотехническата експертиза,
количеството на отсечената дървесина е установено чрез измерване на диаметрите
на пъновете на отсечените дървета и показатели подробно описани от вещото лице,
височината на отсечените дървета е
определена чрез измерване на височините на правостоящи дървета със
съответната дебелина, отговаряща на дебелината на отсечените, приспаднат е от
вещото лице и отпада при извършване на добив.На мястото на сечта са останали и
неоползотворени короните на отсечените дървета и част от стъблените секции,
макар и същите да не покриват изцяло установеното количество. Установеното количество
се потвърждава и от влезлите в сила определения за одобряване на споразумения
по НОХД№406/14 г. по описа на ВПРС, с което са осъдени извършителите на
незаконната сеч, което на осн.чл.383, ал.1 от НПК се ползва със сила на присъдено нещо и не може да има спор относно предмета
на престъплението.
Предвид
изложеното, съдът прецени, че извършеното от подсъдимия престъпление не е с
незначителни вредни последици и не
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът
като съобрази, че наказателното производство за същото деяние срещу Е.С.М. е
прекратено с влязло в сила постановление на прокурора оправдава подс. Я.Б.П. по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 235, ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК, извършено в съучастие с Е.С.М..
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост на
държавата върху горите и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но
недопустим и неправомерен начин.
Подсъдимият Я.Б.П., роден на *** ***, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със средно образование, женен, с
ЕГН **********, неосъждан.
При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени
следните отегчаващи отговорността му обстоятелства- степента на обществената
опасност на деянието – която прецени като висока, предвид на факта, че се касае
за посегателство над природата;
Съдът констатира
следните смекчаващи обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: ниската
обществена опасност на подсъдимия, предвид чистото му съдебно минало; по-ниската
степен на участие на подсъдимия в осъществяване на Д.ието, като помагач; липса
на дисциплинарни нарушения при изпълнение на трудовите си задължения и възстановяване,
на несъставомерните имуществени вреди от другите съучастници, продължителността
на разследване.
Предвид
горното намира, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, че и най-лекото предвидено в закона наказание
за престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 235, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 4 от НК е несъразмерно тежко при конкретно установената
степен на обществена опасност на деянието и тази на личността на подсъдимия и
определели, наказанието му при условията на и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, а
именно шест месеца “лишаване от свобода”,
като не наложи по – лекото кумулативно предвидено за престъплението наказание
„глоба“.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното
наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
На основание чл.235, ал.7 от НК, съдът
постанови отнемане в полза на държавата 10 пр.куб.м дърва за огрев от вида –
дъб - цер на отговорно пазене в ДГС
Смядово/разписка серия СИДП №0000000011/01.11.2013 г./.
Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски
в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното и
съдебното производство.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: