Мотиви към присъда по НЧХД №127 по описа за 2016 г. на ВПРС

На 13.04.2016 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от С.Д.С. ЕГН ********** с адрес *** против П.С.П. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, за престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.2 от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа инстанция. В частната тъжба е посочено, че: на 17.10.2015 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен на частния тъжител от страна на подсъдимия бил нанесен удар в областта на лицето и ритници по тялото, с което му причинил болка и страдание.

С разпореждане от 18.04.2016 г. П.С.П. е предаден на съд за възведеното с частната тъжба обвинение.

Преди началото на съдебното следствие частния тъжител поддържа предявения с частната тъжба срещу подсъдимия граждански иск в размер на 2 000.00 лв. представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.2 от НК и моли да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглежда по правилата на НПК.

В съдебно заседание частния тъжител и повереника поддържат възведеното обвинение и предявения гражданския иск и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение, както и да бъде уважен гражданския иск в предявеният размер и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Подсъдимият не признава вината си, дава обяснения в своя защита. В защитната си реч подсъдимия моли за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

на 17.10.2015 г. съпругата на частния тъжител св.**** видяла, че в ползваното от тях дворно място в с.Драгоево, засадено с люцерна е влязъл конят на подсъдимия и пасял от насажденията. След като прогонила животното, свидетелката се обадила на съпруга си. Същият ден частният тъжител и подсъдимия се срещнали пред дома на тъжителя. По повод навлизането на животното в насажденията възникнал конфликт между тях. Подсъдимият започнал да ругае и да псува частния тъжител и съпругата му. Ядосан, подсъдимият нанесъл на частния тъжител удар с юмрук в областта на лявото око. От удара последния паднал на земята. Като видяла това свидетелката **** ударила подсъдимия с лопатката за смет в областта на гърба. Това не спряло подсъдимия, напротив, той продължил да нанася удари с крака върху тялото на пострадалия. След като **** заявила, че ще се обади в полицията, подсъдимия прекратил ударите и си тръгнал. След случилото се пострадалия подал жалба в РУ-В.Преслав и бил освидетелстван от съдебен лекар.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – *** и ***, заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства/преписка УРИ323р-12042/2015 г. на РУ-В.Преслав, СМУ №332/20.10.2015 г..

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частният тъжител са се намирали пред дома на частния тъжител. Там била и съпругата на частния тъжител св.****. Обстоятелството, че на тъжителя били нанесени удари и то именно от подсъдимия се доказва от кредитираните показания на свидетелите. Обстоятелството, че на тъжителя са били причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно медицинската експертиза и от показанията на посочените свидетели.

Съдът дава вяра на частта от показанията на св.***, в която обяснява поводът за възникване на конфликт между двамата, нанасянето на удари от подсъдимия на частния тъжител, причинените болка и страдание и присъствалите на конфликта лица. В тази им част показанията на свидетелката кореспондират изцяло с писмените доказателства. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката, в които отрича да е нанасяла удар с лопатката за смет на подсъдимия. В тази им част същите целят да омаловажат участието на семейството на пострадалия в конфликта. Изложеното от свидетелката противоречи на кредитираните свидетелски показания на ****, писмените материали от полицейската преписка и кредитираната част от обясненията на подсъдимия.

Съдът кредитира частта от показанията на ****, в която посочва че е възникнал конфликт между подсъдимия и частния тъжител, че под физическо въздействие от страна на подсъдимия върху частния тъжител, последният е паднал на земята и че съпругата на частния тъжител е ударила подсъдимия с лопатката за смет. В останалата им част, в която свидетелката обяснява механизма на деянието, а именно че подсъдимият единствено е бутнал частния тъжител, в следствие на което същия е паднал на земята, съдът намира за изолирани и целящи единствено да оневинят подсъдимия, поради билките им отношения основание на фактическото им съжителство. Освен това **** не е очевидец на случилото се, а показанията й са базирани единствено на споделеното от подсъдимия.

В некредитраната им част показания на свидетелите, очевидно обслужват каузата на страната, която ги е довела да свидетелстват в съдебно заседание, предвид близките им родствени отношения с подсъдимия, съответно с частния тъжител, поради което съдът ги приема за силно заинтересовани от изхода на делото в този им част.

От кредитираната част на свидетелските показания, кореспондиращи с писмените доказателства и експертното заключение се установява по безспорен начин, че на визираните в обвинението дата и място на тъжителя е причинена телесна повреда от подсъдимия.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, освен частта в която същия отрича да е нанасял удари на частния тъжител. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в посочената част, тъй като същите са изолирани и кореспондират със събранитге доказателства. Твърдения в горния смисъл са в противоречие с останалия оценен от съда като достоверен доказателствен материал. Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени обясненията му в тази им част за изцяло защитни. По изложените съображения съдът не ги кредитира и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.

От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза се установяват следните обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето и механизна на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частния тъжител били причинени кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око и лявото подочие, една вертикална кожна драскотина на челото вдясно над средата на дясната вежда, едно кожно охлузване по външната страна на левия лакът, с умерено изразен оток, едно плитко ивицовидно охлузване на вътрешната страна на лявата предмишница и едно кожно охлузване на средната фаланга на показалеца на лявата ръка. Травматичните увреждания нанесени на пострадалия били от различен вид-кръвонасядания, охлузвания, драскотини и огнища на травматичен оток. Същите са били причинени от действието на твърди тъпи предмети и са могли да бъдат причинени по времето и начина посочен в тъжбата. В следствие на нанесените травматични увреждания на частния тъжител били причинени болка и страдание.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия П. е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На частният тъжител е причинена болка и страдание.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с внезапно възникнал и пряко насочен умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат;

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и ниската правна културна на подсъдимия.

Мотивът за извършване на престъплението е породен конфликт между подсъдимия и пострадалия по повод унищожаване на посевите на пострадалия от коня на подсъдимия.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:

* смекчаващите вината обстоятелства – поведението на съпругата на пострадалия;

* отегчаващи вината обстоятелства – предходни осъждания, начина на извършване – нанасяне на удари пред съпругата на пострадалия, придружени с ругатни и псувни, даване на повод от страна на подсъдимия за възникване на конфликта с пострадалия; упоритостта при осъществяване на деянието- чрез нанасяне на увреждания от различен вид-кръвонасядания, охлузвания, драскотини и огнища на травматичен оток;

По отношение на подсъдимия П., съдът намери за съответно на извършеното престъпление и предвид превеса на отгчаващите отговорността му обстоятелства наказание „Пробация“, включваща пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност една година месеца и периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 160 часа годишно за срок от една година.

Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 800.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в този смисъл.

Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: