Мотиви към присъда по НОХД №271 по описа за 2016 г. на ВПРС

На 19.07.2016 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №42/2016г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№35/15 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: М.М.Ж. с ЕГН **********,***, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, разведена, неосъждана, за това че през периода от 14.04.2014 г. до 09.06.2016 г. в с.****, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, като е осъдена с решение по гр.д.№515/2014 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 14.04.2014 г. да издържа свой низходящ – син Р.А.А. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на 26 месечни вноски от по 100.00 лв., в общ размер 2 600.00 лв.- престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимата, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. Така е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК. В първото по делото заседание подсъдимата желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Подсъдимата в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 13.10.2016 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание „пробация“ със задължителните пробационни мерки за срок от една година и пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 100 часа годишно за срок от една година.

Пострадалият е конституиран в качеството на частен обвинител и се представлява в съдебно заседание от повереник, който поддържа повдигнатото обвинение и моли след като подсъдимата бъде призната за виновна, поради големия размер на задължението съдът да й наложи наказание „лишаване от свобода“ над средния размер, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.66 от НК, като в изпитателния срок да бъдат постановени и пробационни мерки

Защитникът на подсъдимата, счита че обвинението е доказано от обективна и субективна страна и моли на подсъдимата да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК – „глоба“ в размер на 200.00лв., поради наличието на многобройно смекчаващи отговорността й обстоятелства.

В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна с тях. В своя защита заявява, че поради обективна невъзможност не е изплатила издръжката.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

От брака си с А.А., подс. Ж. имала родено едно дете Р.А.А. с ЕГН **********. С Решение по гр.д.№515/2014 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 14.04.2014 г., брака бил прекратен и одобрено постигнатото споразумение между бившите съпрузи, като подсъдимата е осъдена да заплаща издръжка на детето Р.А.А. от по 100.00 лв. месечно, считано от 14.04.2014г., до настъпването на законно основание за прекратяване или изменение на издръжката.

След влизане на решението в сила по гражданското дело-14.04.14 г., с което се поставя началото на наказателната отговорност при неплащане на издръжката,подс. Ж. е била работоспособна, работила в „Адеко България"ЕООД и „Табак Маркет "АД в периодите от 01.07.2014г. до 31.08.2014г. и от 25.11.2014г. до 31.03.2015 г. по трудов договор. Подсъдимата имала родена и една дъщеря, родена на ***г.

От 14.04.2014 г. до момента на образуване на досъдебното производство, подсъдимата не е заплащала издръжка на малолетното си дете.

След образуване срещу нея досъдебно производство подсъдимата е заплатила в полза на малолетното си дете парични суми в размер 50.00 лева и 100.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез нейния разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление от общ характер, защото:

- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват условията за нормалното развитие на подрастващите;

- от обективна страна подсъдимата, след като е била осъдена и независимо, че е имала възможност съзнателно не е изплатила задължението си за издръжка на детето си в размер на повече от две месечни вноски; продълженото престъпление е осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимата. Престъплението е резултатно, като престъпния резултат е отрицателен по своето съдържание – не плащане в размер на две месечни вноски; престъпния резултата настъпва по местоживеене на кредитора, тъй като паричното задължение е носимо.

- субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице, осъдено да заплаща издръжка;

- от субективна страна, подсъдимата е извършила деянието с пряк умисъл, знаела е че като не изпълнява своето задължение по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, разбирал е това и е желаела настъпването на общественоопасните последици

Неоснователно е и възражението за липсата на умисъл за извършване на престъплението, т.к подари твърдението на подсъдимата, че .бащата бил заявил, че няма претенции за заплащането на издръжката Трайно установена е практиката на съдилищата относно обстоятелството, че не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят (вж. т. IV от Постановление на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970 г.). Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините извън неговата воля, например че изтърпява наказание лишаване от свобода и не може да полага труд през това време. При всички положения обективната невъзможност да се дава издръжка не погасява правото на издръжка завинаги и изобщо, а само за времето, докато тази невъзможност продължава. След като дължащият издръжка е трудоспособен, то независимо че няма доходи, същият дължи издръжка на детето си поне в минимален размер. Такъв е и настоящият случай. Това разбиране е отражение на принципа на семейното право, че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие, доколкото същото е проявление на основното им задължение да се грижат за тях. Изпълнението на задължението за заплащане на издръжка въз основа на влязла в сила решение не може да бъде обусловено от отказ на бащата.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата за извършеното престъпление, съдът се е ръководил изцяло от реда на производството - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.

Подсъдимата М.М.Ж. с ЕГН **********,***, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, разведена, неосъждана.

Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимата: съдействие на органите на наказателното производство, тежкото й материално състояние и семейно положение - без постоянни доходи, получаваща помощи за едногодишното си дете, за което се грижи в момента, изразеното искрено съжаление за извършеното.

Съдът прецени, като отегчаващо, обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимата високия общ размер на неплатеното задължение за издръжка.

Поради което настоящият състав счете, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства и определи наказанието при изключителен превес на смекчаващите такива, а именно наказание „пробация“, с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност шест месеца и периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност шест месеца.

Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху нея и ще й се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: