МОТИВИ на присъда по НОХД № 290/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Срещу подсъдимия Р.Л.С. е повдигнато обвинение за това, че  „за времето 16-17.12.2015 г. в гр. Велики Преслав при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на обща стойност 597.00 лева от владението на различни лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: от владението на А.Г.И. отнел акумулаторна батерия 55 амперчаса на стойност 121 лева, от владението на П.Д.П. отнел акумулаторна батерия „Монбат" 65 амперчаса на стойност 151 лева, от владението на И.Х.М. отнел акумулаторна батерия „ENNEXY" 60 амперчаса на стойност 139 лева и от владението на И.Д.И. отнел акумулаторна батерия „Варта" 70-72 амперчаса на стойност 186 лева, като за извършване на деянието е използвал моторно превозно средство - лек автомобил „****", техническо средство - гаечен ключ и деянието е извършено в условията на опасен рецидив”, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението: по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК.

В съдебно заседание на 18.10.2016 г., по решение на съда, при спазване на реда и при наличието на условията на чл. 371, т. 2 и чл. 372 от НПК, е проведено предварително изслушване на страните, при което подсъдимият Р.С., на осн. чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че на С. следва да бъде наложено наказание в размер на 60 месеца „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при строг режим и което следвало да се редуцира с една трета при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК. Прокурорът предлага на осн. чл. 25, ал. 1 от НК, да бъде определено общо наказание с това, наложено на подсъдимия с присъда по НОХД № 648/2016 г. по описа на Търговищки районен съд.

На основание чл. 85 от НПК, за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство са приети предявените от всеки от А.И., И.М. и П.П. граждански искове срещу подсъдимия за причинените имуществени вреди от престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК в размер на 121 лв., 139 лв. и 130 лева.

Гражданските ищци поддържат изцяло предявените искове срещу подсъдимия.

Защитникът не оспорва приетото от прокурора за установено от фактическа страна. Моли, на подзащитния му да бъде определено наказанието, посочено от прокурора, по което, на основание чл. 25, ал. 1 от НК, да бъде определено общо наказание с посоченото също от прокурора друго осъждане.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Изразява съжаление за извършеното.

След направеното самопризнание от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което, според настоящия състав, се подкрепя от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В края на 2015 г. подсъдимият Р.Л.С. решил чрез кражба на вещи да се снабди с парична сума, след като продаде отнетите чужди вещи. В изпълнение на това си решение, на 16.12.2015 г. късно вечерта, пристигнал с МПС – лек автомобил „****" с неустановен регистрационен номер и собственост, в гр. Велики Преслав. На улица „****" пред № 26А бил паркиран л.а. „ВАЗ 2105" с per. ****, собственост на А.Г.И.. Подсъдимият отворил предния капак на автомобила. С гаечен ключ развил клемите на акумулаторната батерия на автомобила с неустановена марка, но с мощност 55 амперчаса След това я отделил и я натоварил в автомобила, с който се придвижвал. Непосредствено след това се придвижил с автомобила си до ул. „****а" № 32 в с. град. Там бил паркиран л.а. „ВАЗ 2101" с per. № Н 4894 АН, собственост на ****. С. отворил предния капак, затварящ двигателния отсег на автомобила. С гаечния ключ разхлабил клемите на акумулаторната батерия „ENNEXY" 60 амперчаса. Взел я и я поставил в автомобила, с който се придвижвал. След това отишъл на ул. „****. Там бил паркиран л.а. „ВАЗ 2101” с per. № Н 8465 АМ, собственост на П.Д.Д.. Отворил капака на двигателния отсег на автомобила. С гаечния ключ разхлабил клемите на акумулатора „Монбат", 65 амперчаса. Взел го и го сложил в автомобила, с който се придвижвал. След това се придвижил до автомобил „ВАЗ - 2103" с per. № Н 8304 АК, собственост на И.Д.И.,***. Отворил капака, затварящ двигателния отсег на автомобила. С гаечен ключ разхлабил клемите на акумулатора „Варта" 70-72 амперчаса. Взел го и го сложил в автомобила, с който се придвижвал. Потеглил и излязъл извън гр. Велики Преслав. Така напуснал местопроизшествието и установил окончателно трайна фактическа власт върху отнетите вещи. На следващия ден отишъл в пункт за изкупуване на черни и цветни метали и предал за скрап отнетите четири броя акумулатора. При предаването на вещите в пункта подсъдимият се представил със самоличността на своя съсед – свидетеля ****, от чието име, в пункта било вписано предаването на акумулаторите.

На следващия ден всеки от пострадалите А.Г.И., И.Х.М., П.Д.П. и И.Д.И. установил извършената кражба от автомобила си. Първоначално не подали сигнал в полицията, но в последствие, след като размислили сторили и това. При издирвателните полицейски действия било установено, че извършител на деянията е подсъдимият Р.Л.С..

Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия С., подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени средства: от свидетелските показания, от приетата по делото оценителна експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на А.Г.И., И.Х.М., П.Д.П., И.Д.И., ****, **** и ****, депозирани в хода на досъдебното производство. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, местата, предметите на посегателство и неговото авторство. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията предхождащи и следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват. В същите не се констатират противоречия, които да бъдат обсъждани.

Гореизложената фактическа обстановка досежно предмета на престъплението и неговата стойност се подкрепя и от изготвеното по делото заключение по съдебно-оценителна експертиза от 21.04.2016 г., което съдът намира за компетентно и обективно дадено.

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Р.Л.С. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК.

Същият, на 16/17.12.2015 г., в гр. Велики Преслав, област Шумен, при условията на продължавано престъпление, като използвал моторно превозно средство – лек автомобил „****” с неустановен рег. № и техническо средство – гаечен ключ, отнел чужди движими вещи – акумулаторна батерия 55 амперчаса на стойност 121,00 лв., от владението на А.Г.И. от гр. В. Преслав; акумулаторна батерия „Монбат” 65 амперчаса на стойност 151,00 лв., от владението на П.Д.П. от гр. В. Преслав; акумулаторна батерия „Енекси” („ENNEXY”) 60 амперчаса на стойност 139,00 лв., от владението на И.Х.М. от гр. В. Преслав и акумулаторна батерия „Варта” 70-72 амперчаса на стойност 186,00 лв., от владението на И.Д.И. от гр. В. Преслав (обща стойност на откраднатите вещи – 597,00 лв.), без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – кражба, представляваща опасен рецидив.

При извършване на престъплението подсъдимият осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на всеки от досегашните собственици и установяване на свое владение.

В случая кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 4, тъй като при извършване на всяко от деянията, С. използвал моторно превозно средство и техническо средство – гаечен ключ.

Деянията, извършени от подсъдимия Р.С. на 16 срещу 17.12.2015 г. са осъществени при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а” и б.“б“ от НК, тъй като същият ги извършил, след като бил осъждан два пъти на „Лишаване от свобода”, вкл. за срок, не по-малък от една година, за умишлени престъпления от общ характер, чието изпълнение не било отложено. От изтърпяването на наказанията по предишните му осъждания до извършване на деянията – предмет на настоящото дело, не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30 от НК.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при форма на вина – предварително сформиран, пряко насочен умисъл. С. предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянията, съзнавайки общественоопасния им характер.

Деянията, извършени от подсъдимия са осъществени при условията на продължавана престъпна дейност. Продължаваното престъпление е извършено с четири отделни деяния, които осъществяват квалифицирания състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Те са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянията са извършени и при една и съща форма на вината – пряк умисъл. Обективните и субективни белези на престъпните деяния при последващите престъпни прояви се явяват продължение на предходните такива и са в причинна връзка помежду си. Именно обективната и субективна връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат. В този смисъл е практиката на ВКС (ТР на ОСНК № 3/71 г. по н.д. № 32/70 г.).

С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият Р.Л.С. следва да носи наказателна отговорност по цитирания законов текст.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия С. на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост.

При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянията и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимият Р.Л.С. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Същият е български гражданин, без образование, неграмотен, неженен, с ЕГН **********. Осъждан е петкратно (при съобразяване на правилото по чл. 25, ал. 1 вр. чл.23, ал. 1 от НК). Последното му осъждане е с присъда № 28/27.06.2016 г., постановена по НОХД № 648/2016 г. по описа на Районен съд гр. Търговище, влязла в сила на 13.07.2016 г., за престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК, извършено през периода от 02.12.2015 г. до 24.01.2016 г., на три години лишаване от свобода при първоначално настаняване в затвор и първоначален строг режим на изтърпяване.

Деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 от НК като цяло се отличава с висока степен на обществена опасност. По вида си и последиците за обществото, конкретното деяние се явява със сравнително ниска степен на обществена опасност.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие: завишената степен на обществена опасност на престъпленията от този вид – осъществен е съставът на едно от най-често извършваните престъпления против собствеността, предходните осъждания на наказания пробация (неотразяващи се на квалификацията опасен рецидив), както и проявената от С. упоритост при незачитането на правовия ред в страната. Що се отнася до смекчаващите обстоятелства, съдът взе предвид следното: сравнително ниската стойност на отнетите от С. вещи, както и изразеното съжаление за извършеното.

Съобразявайки изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че предвидените цели на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на наказание, чийто размер следва да бъде определен на пет години „Лишаване от свобода”. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, съдът намали така определеното на подсъдимия Р.С. наказание с двадесет месеца, като го осъди на три години и четири месеца „Лишаване от свобода”. С оглед данните за предишните осъждания на подсъдимия, настоящият състав намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и наказанието следва да бъде изтърпявано ефективно. Поради това, на основание чл. 41, ал. 6 от НК, и чл. 57, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. § 3, ал. 1, т. 1, и т. 2 от ДР на ЗИНЗС, и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначално настаняване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, и първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Р.С. следва да бъде наложено общо наказание за престъпленията по настоящата присъда и тази, постановено по НОХД № 648/2016 г. по описа на Районен съд – Търговище, в размер на по-тежкото от отделно определените наказания, а именно – три години и четири месеца „Лишаване от свобода”. Съдът, преценявайки неприложимостта на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, по така определеното общо наказание, на основание чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 57, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗИНЗС и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, определи първоначално настаняване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, и първоначален строг режим за изтърпяване на общото наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, съдът приспада от така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” изтърпяната към датата на влизане в сила на настоящата присъда от подсъдимия Р.С. част от наказанието „Лишаване от свобода” по присъда № 28/27.06.2016 г., постановена по НОХД № 648/2016 г. по описа на Районен съд гр. Търговище, влязла в сила на 13.07.2016 година.

Досежно всеки от предявените граждански искове – установи се по делото, че с деятелността си по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК, подсъдимият причинил на всеки от гражданските ищци А.И., И.М. и П.П. имуществени вреди в различен, установен по делото размер. Ето защо, предвид основателността на предявените претенции и съответно на пределите на обема на търсената защита (посочената от всеки от ищците цена на всеки от исковете), на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, съдът осъди подсъдимият Пенчо Пенев да заплати на всеки от гражданските ищци претендираните суми в размер съответно: 121,00 лв., 139,00 лв. и 130,00 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.Л.С. да заплати сума в размер на 60,00 лв., в полза на държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представляваща направените по досъдебно производство № 26/2016 г. по описа на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен разноски и 5,00 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав сумата 150,00 лв., представляваща общия размер на държавните такси по уважените граждански искове и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените държавни такси.

На основание чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав държавна такса в общ размер 15,00 лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на всеки от гражданските ищци обезщетения.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

29.11.2016 г.

Районен съдия: