Мотиви към присъда по НОХД №368 по описа за 2016 г. на ВПРС

На 13.10.2016г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №57/2016г. по описа на ВПРП ведно с БП№343/16 г. по описа на РУ-В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу:

З.Т.А. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, неженен, неосъждан, за това, че на 04.10.2016 г. в с.Веселиново, обл.Шумен в л.а“Рено Лагуна“ с рег.№***, в немаловажен случай, държал акцизни стоки – 94.62 кг насипен тютюн за пушене, първа класа на стойност 2081.64 лв. без бандерол, когато такъв се изисква по закон ЗАДС -престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

В първото по делото заседание подсъдимият желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 19.10.2016г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да наложи на подсъдимия наказание съобразено с условията на чл.373, ал.2 от НК и чл.58а от НК, а именно на “Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, което да бъде намалено с една трета, като изпълнението на същото да бъде отложено за срок от три години. Прокурорът предлага да бъде наложено на подсъдимия и кумулативното наказание „глоба“, предвидено наред с наказанието „лишаване от свобода“ в минималния предвиден в закона размер. Обвинението, счита че на подсъдимия следва да бъде наложено и предвиденото за престъплението, в което е обвинен, наказание по чл.37, т.7 от НК, като подсъдимия бъде лишен от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от една година.

Защитникът на подсъдимия моли за налагане на наказание съобразено многобройните смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. На основание чл.55, ал.3 от НК на подсъдимия да не бъде налагано кумулативно предвидено в разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК наказание “Глоба”. Защитата, счита че не е допустимо налагане на наказание по чл.37, т.7 от НК „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки“, т.к няма доказателства, че подсъдимият упражнява такава дейност.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: На 04.10.2016 г. подсъдимият пътувал с управлявания от него л.а“Рено Лагуна“ с рег.№***. Край с.Веселиново, обл.Шумен бил спрян за проверка от служители на РУ-В.Преслав. При проверката на въпрос от страна на полицейските служители подс.А. отговорил, че превозва в автомобила тютюн без бандерол. Тогава служителите на РУ пристъпили към претърсване на автомобила, при което в специално изградени тайници открили и иззели пакети с жълто кафява нарязана листна маса. Задната седалка на автомобила била премахната, като на нейно място била обособена кухина, в която били подредени част от пакетите. Същите били завити с текстилен калъф наподобяващ задна седалка на автомобил. Облегалките на задната седалка не били закрепени с възможност да се свалят напред, като дунапренът в задната им част бил частично издълбан. След спускането на облегалките, полицейските служители установили правоъгълна кухина, обособена посредством метална рамка и ПВЦ плоскост, в която също били подредени пакети с жълто кафява нарязана листна маса. Намерените и иззети пакети били общо 95 броя запечатани и вакумирани в прозрачни полиетиленови пликове, които не били облепени с български акцизен бандерол.

Експертното заключение от ботаническата експертиза определя съдържанието на пакетите като първочакествен тютютн за пушене с общо тегло 94.62 кг. Заключението на икономическата експертиза изчислява пазарната стойност на тютюна към дата на деянието - 2081.64 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.234, ал.1 от НК, съображенията за това са следните:

Престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, пр. второ е съставомерно от обективна страна, когато деецът осъществява изпълнителното деяние по държане на акцизни стоки и от обективна страна - предмет на престъплението да са акцизни стоки, които стоки да са без бандерол, който бандерол се изисква по закон и случаят да е немаловажен. От обективна страна подсъдимият е държал акцизни стоки без бандерол. Законът не свързва елемента "държане" с неговата продължителност. Същественото в случая е че несъмнено подсъдимият е установил фактическа власт върху акцизни стоки – тютюн за пушене. Равностойността на предмета на престъплението, не дава основание да се приеме наличието на квалифициращия признак "големи размери". Стоките, които е държал подсъдимия са акцизни съгласно ЗАДС, акцизни стоки са тютюн за пушене, като същите са били без изискуемия за територията на Република България акцизен бандерол. Акцизният бандерол представлява държавна ценна книга, намираща се под специален законодателен режим. Обект на престъплението по чл. 234 от НК са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на финансовата и кредитната система и по-специално тези, отнасящи се до дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог върху стоките, изброени в чл. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове. Заплащането на съответния акциз се доказва именно чрез поставения върху изделието бандерол - държавна ценна книга, закупувана от Министерството на финансите. Наличието на бандерол означава, че дължимият данък е постъпил в държавния бюджет. От изложеното следва, че деянието ще е несъставомерно от обективна страна единствено ако върху акцизните стоки е поставен действителен бандерол, издаден от българските финансови власти. Отсъствието изобщо на бандерол, поставянето на неистински такъв или съществуването на бандерол на чужда държава има за последица ангажиране наказателната отговорност на дееца за престъпление по чл. 234 от НК, в случай че са налице всички останали признаци от състава на престъплението. НК не дефинира кои стоки са от категорията на акцизните, нито пък за кои от стоките е задължително поставянето на бандерол, поради което нормата на чл. 234, ал. 1 НК е от категорията на бланкетните, препращащи норми и нейното съдържание задължително следва да бъде запълнено с правилата от съответния нормативен акт, определящ кои стоки са акцизни и съобразно разпоредбата кой нормативен акт е задължително поставянето на бандерол върху потребителската опаковка. В текста на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове се съдържа правилото, че тютюневите изделия, наред и с други стоки - подлежат на облагане с акциз, т. е. имат статут на акцизни стоки. Също и нормата на чл.64 от ЗАДС въвежда задължение изброените лимитативно в нея стоки да се разпространяват с поставен върху търговската им опаковка бандерол. Законодателят в чл.12, ал.1, т. 1 от ЗАДС определя, че тютюна за пушене/какъвто е държал подсъдимия, установено с ботаническа експертиза/ е тютюнево изделие по смисъла на чл.2, т.2 от ЗАДС, т.е държаната от подсъдимия стока е акцизна. С оглед на всички безспорни данни по делото - за извършеното деяние, количеството и стойността на акцизните стоки без бандерол и степента на засягане на обществените отношения свързани с нормалното действие на данъчната система в страната, преценени с оглед разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, случаят не е маловажен.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал е, че държи 94.62 кг тютюн за пушене, който е акцизни стоки без бандерол, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до ниската правна култура на подсъдимия и желанието за набавяне на средства по неправомерен начин.

При определяне на наказанието, съдът прие като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - чистото съдебно минало, съдействието на органите на досъдебното и съдебното производство, материално и семейно положение-регистриран в Бюро по труда, получаващ обезщетение за безработица, поради смъртта на съпругата си останал да се грижи сам за непълнолетна дъщеря. Съдът прецени отегчаващи отговорността обстоятелства – голямото количество/тегло на държаните стоки и начина на извършване на деянието-чрез специално изградени в автомобила тайници. Предвид гореизложеното и изключителния приоритет на смекчаващите обстоятества, съдът прие че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия, поради което определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на осем месеца “Лишаване от свобода”.

Предвид описаните отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и като съобрази работоспособната възраст на подсъдимия, съдът наложи и по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, „глоба“ в минималния предвиден в закона размер, защото по този начин това наказание, заедно с лишаването от свобода, ще способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. В по-голям размер глобата би създала финансова тежест за наказаното лице, която няма да бъде обоснована с оглед данните за личността му и постигането на специалната превенция, която има водещо значение.

По отношение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, предвидено в санкционната част на относимата към случая особена наказателно-правна норма (чл. 234, ал. 1 НК), е нужно да се има предвид, че този вид наказание е приложимо, само ако подсъдимият е извършвал търговска дейност с акцизни стоки било като професия, било като търговец към момента на извършване на деянието. Такива данни по делото обаче липсват.

Определеният размер на наказанията, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието „лишаване от свобода“, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на А..

Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски, направени в хода на наказателното производство.

На основание чл.234, ал.3 от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата, предмета на престъплението - 94.62 кг насипен тютюн за пушене, първа класа на стойност 2081.64 лв. без бандерол, които след влизане на присъдата в сила на основание чл.124, ал.6 от ЗАДС да се унищожат от РУ гр.В.Преслав под контрола на митническите органи.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: