Р Е Ш Е Н И Е

 

№  

 

07.11.2016 год., гр.Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На шести октомври през два хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мирослав Марков

                                                                Секретар: М.А.,

 

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело №560 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК, чл.149 от СК и чл.127а, ал.2 от СК. 

Производството по делото е образувано по повод предявените от С.Д.С. с ЕГН **********, като майка и законен представител на детето  Д. Т. И. искове срещу ответника Т.А.И. с ЕГН ********** за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващият между страните в качеството на родители на детето Д. Т. И. спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и издръжката му, както за минало, така и за бъдеще време по реда на чл. 143 и чл. 149 от СК. Едновременно с това се посочва, че се иска за минало време месечна издръжка в размер на 90 лв. и за бъдеще време месечна издръжка в размер на 100.00 лв., изменен размер в съдебно заседание на 105.00 лева, с оглед минималната заплата. Иска се от съда по реда на чл. 127а от СК да се издаде задграничен паспорт на детето Д. Т. И. и да се разреши да напуска територията на Република България, без да е необходимо съгласието на бащата в страни от Европейския съюз с посочен срок от 3 години - ежегодно, както следва: едно пътуване през лятната ваканция за период до 60 дни, едно пътуване през зимната ваканция за период до 15 дни, едно пътуване през пролетната ваканция за период до 15 дни. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител, които поддържат изцяло и уточняват предявените искове.

В отговор на исковата молба, ответникът признава частично така предявените искове, като спора е по отношение на издръжката за минало време. Предлага режима на лични отношения да бъде малко по-различен от предложения от ищцовата страна и също така желае да бъде отхвърлена претенцията по реда на чл. 127а от СК. Сочи, че след устно споразумение, изпращал по 60 лева месечно на ищцата за издръжка на детето. В съдебно заседание по същество на делото, ответникът не се явява лично, като в депозирано писмено становище, чрез процесуален представител, повтаря посоченото в отговора на исковата молба.  

          Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът и ищцата съжителствали на семейни начала, като имали родено едно дете – Д. Т. И.. Около 3 години след раждането на детето, страните се разделили. Към настоящият момент ищцата работи в гр.Шумен и живее в гр.Смядово, а ответникът живее и работи в гр.Бургас. Детето живее при ищцата, като за отглеждането помага бабата по майчина линия. Има добри условия за отглеждане и възпитание. Бащата се среща периодично с детето в гр.Смядово. Детето е записано в ОДЗ „Маргаритка“ в гр.Смядово за учебната 2016/2017г.   

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално приетите като писмени доказателства по делото - представените с исковата молба писмени документи под формата на заверени копия: Удостоверение за раждане изд. въз основа на акт за раждане № 1257/28.10.2011г., съставен от дл. лице по гр. състояние при Община Бургас; Удостоверение за настоящ адрес с Изх. № 34/24.11.2015г. относно Д. Т. И.; Удостоверение за наследници с Изх. № 334/08.09.2015 г. относно Д.С. И.;  Нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка с № 81/14.11.1974г., том 5, дело №1402/1974г.; Удостоверение за доходи на С.Д.С., издаден от „Теси“ ООД, гр. Шумен с Изх. № 11291/26.11.2015г.;  представените с отговора на исковата молба писмени документи под формата на заверени копия, както следва: 8 бр. разписки за паричен превод от Т.А.И. до С.Д.С.; социален доклад по отношение на участващото дете Д. Т. И. в настоящото производство с Изх. № 2701-11-00-0080/18.07.2016 г. изготвен от АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Р.Я.И. и Р. Д.Х..         

          При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че родителите на детето не живеят заедно и че същите не могат да постигнат пълно съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него, което от своя страна налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. При преценка на въпроса за упражняването на родителските права върху роденото от брака дете следва да бъдат преценени родителските качества на всеки един от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на детето, моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, привързаността му към всеки един от родителите, възможността за помощ от страна на трети лица и др.

Родителските качества имат голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на детето.

В тази връзка, преценявайки личните грижи и отношението на всеки един от родителите към детето, съдът съобрази представеният по делото социален доклад. От изложеното може да се направи извода, че майката на детето полага необходимите грижи за неговото отглеждане и възпитание и  създаване на полезни навици. Изложеното е показателно и при преценката на  привързаността на детето към всеки един от родителите. 

При преценка на въпроса за предоставянето на родителските права съдът съобрази, че детето е на сравнително ниска възраст. Предстои му задължително предучилищно и училищно обучение. В този смисъл съдът споделя становището, залегнало в константната съдебна практика, че майката е по-пригодна да отглежда и възпитава дете в тази възраст и че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа. По делото не са налице доказателства за укоримо или непристойно поведение на майката, което от своя страна да наложи извода, че същата няма необходимите качества да отглежда и възпитава детето, както и че влиянието й върху детето би довело до някакви отрицателни последствия спрямо нея. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че майката, от момента на неговото раждане е полагала основните грижи за неговото отглеждане сама или с помощта на своите родители.

С оглед на всичко гореизложено, преценявайки обсъдените  обстоятелства  в тяхната съвкупност, съдът намира, че интересите на детето с оглед неговата възраст, привързаността му към родителите, техните възпитателски качества и морален оглед, биха били защитени в най-голяма степен, ако  родителските права бъдат предоставени на неговата майка.  

При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че на детето следва да бъде дадена възможност да се среща със своя баща периодично, както и по време на коледни и новогодишни празници.

 Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен и деференциран, към настоящият момент с възрастта на детето, а именно: лични контакти на бащата с детето, като същият да има възможност да го вижда всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 08:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя, с приспиване, както и 30 дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.

По отношение на коледните и новогодишни празници, е редно да се отбележи, че коледните празници продължават 3 дни – 24, 25 и 26 декември. Новогодишните празници, в зависимост от годината също може да определят на 30 и 31 декември и 1 януари.  Съдът е на мнение, че искането за лични контакти по време на коледните и новогодишни празници е основателно и полезно, които са с еднаква продължителност, през всяка календарна година. Същото не е прекомерно, тъй като е свързано с упражняването на традиционни обреди, което може да бъде само от полза за възпитанието и развитието на детето. Едновременно с това, детето, което е в предученическа възраст ще ползва традиционно Коледна ваканция в периода от 24 декември до 3 януари, всяка учебна година.

Предявени са искове за издръжка по чл. 127, ал.2, във вр. с чл. 143 от СК, считано от завеждане на исковата молба в съда –  26.11.2015г.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи.  Детето Д. Т. И. е на 5 години. Относно размерът на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени доказателства за доходите на страните, съдът намира, че издръжка плащана от бащата в размер на 105.00 лв. месечно за детето, се явява минимално основателен и следва да бъде уважен.

 Що се отнася до иска по чл.149 от СК, съдът намира този иск за частично основателен. Не се спори, че родителите са се разделили през м.септември 2014г. от когато и основно ищцата полага постоянни грижи за детето. В хода на делото се събраха доказателства, че е имало устно споразумение между страните бащата да плаща по 60 лева месечно издръжка на детето. Това се установява и от събраните гласни доказателства, разпитите на двете свидетелки, които се явяват майка и сестра на ищцата. Същите свидетелстват, за получавани суми по пощенски път в размер на 60 лева месечно от ищцата. В този смисъл, съдът намира, че дължимата сума за минало време за издръжка е в размер на 60 лева месечно /вместо 90 лева/, за който са се споразумели страните и в този размер, следва да бъде уважена исковата претенция, която за 12 месеца би се явила в размер на 720.00 лева /вместо 1080,00 лева/.  От страна на ответника са представени писмени доказателства /7 бр. тел.запис/ за платени суми по 60 лева, общо 420.00 лева, преди 26.11.2015г. – датата на завеждане на исковата молба. Представен е и 1 бр. запис за сума в размер на 180.00 лева, изпратен след депозиране на исковата молба в съда. Съдът приема, че до момента са платени общо суми в размер на 600.00 лева, които се явяват издръжка за минало време. Съдът намира, че претенцията за издръжка за минало време е основателна и доказана частично и следва да бъде уважена в размер от 60 (шестдесет) лева на месец, годишно в размер на 720.00 лева, считано за една година преди предявяването на исковата молба в съда. Тъй като до момента са представени доказателства за платена сума в размер на 600.00 лева, то дължимата сума, която следва да се плати е общо в размер на 120.00 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното плащане на сумата.   

Относно иска по чл. 127а от СК, съдът взе предвид следното:

Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В производството, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

Установено е по делото, че към настоящия момент майката на практика упражнява родителските права,  а детето живее при нея.  Ограничаването на детето от пътувания в страни от ЕС, предвид членството на Р.България в тази общонст от държави, по същество ограничават основни права и свободи на децата, регламентирани и защитени от закона. За това и съдът намира, че пътуванията в страни от ЕС, ще бъдат в интерес на малолетното и следва да се даде възможност на детето да пътува заедно с родителя упражняващ родителските права извън територията на Р.България в страни от ЕС.  

Практиката на ВКС е категорична и постоянна по отношение на пътувания на деца в чужбина, че съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено по отношение на брой, време и дестинация извършване на пътуване в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като е възможно детето да бъде отведено в място на размирици, природни бедствия, или където временно не е препоръчително пътуване, тъй като това не би било в негов интерес. Затова съдът може да разреши само конкретни пътувания - за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, през определен период от време, до определени държави.

Ето защо съдът намира, че е нормално без да е прекомерно да се разреши на детето, което е в предучилищна възраст да пътува извън Р.България в страни от ЕС за срок от три години от влизане в сила на решението с оглед ниската възраст на детето. Като период на пътуванията съдът счита, че е в интерес на детето, което предстои да навлезе в училищна възраст /предвид задължителното училищно обучение до 16 годишна възраст/, пътуванията да се осъществяват през зимната и пролетната ваканции и през лятото. Ето защо съдът прецени, че следва да даде разрешение детето Д. да напуска територията на Република България без съгласието на бащата и пътува до страните от ЕС за срок от три години, както следва: ежегодно едно пътуване през лятната ваканция за период до 60 дни и едно пътуване  през пролетната  ваканция за период  до  10 дни. Ограничаването на пътуването до 10 дни, съдът намира, че е наложително с оглед продължителността на ученическите ваканции. Едновременно с това, пътуване през коледната ваканция, би противоречало на режима на лични контакти определен през Коледните празници.

Няма искане за допускане на предварително изпълнение на решението с оглед чл.127а, ал. 4 от СК, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Съдът констатира пропуск, по отношение на дължимата, но несъбрана държавна такса от страна на ищеца, с оглед предявеният иск по чл.127а от СК. За искът по чл.127, ал.2 от СК е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, за искът по чл.149 от СК не се дължи такава, а за този по чл.127а, ал.2 от СК не е внесена такса. Ето защо, с решението по реда на чл.77 от ГПК, ищецът следва да бъде задължен да внесе държавна такса по чл.3 от ТДТКСС по ГПК в размер на 30.00 лева, за предявеният и разгледан иск по чл.127а, ал.2 от СК.

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 325.00 лева, включващи държавна такса, разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

  

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето   Д. Т. И. с ЕГН **********  на майката  С.Д.С. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Т.А.И. с ЕГН ********** с детето Д. Т. И. с ЕГН ********** на основание чл. 127, ал.2 от СК, както следва:

1.  Всяка първа и трета, събота и неделя от месеца, от 08:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с приспиване, когато събота и неделя не са Коледни или Новогодишни празници;

2.  Един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

3.   По време на Коледните празници от 10:00 ч. на 24 декември до 17:00 часа на 26 декември, всяка четна календарна година, считано от 2016г.

4.  По време на Новогодишните празници от 10:00 ч. на 30 декември до 17:00 часа на 1 януари, всяка нечетна календарна година, считано от 2017г.

 ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Т. И. с ЕГН ********** при неговата майка С.Д.С. с ЕГН ********** на адрес: ***.

ОСЪЖДА бащата Т.А.И. с ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Д. Т. И. с ЕГН **********, чрез майката С.Д.С. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105.00 /сто и пет/ лева, считано от 26.11.2015г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал.2, във вр. с чл. 143 от СК.

            ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Т.А.И. с ЕГН **********  да  ЗАПЛАТИ на С.Д.С. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Д. Т. И. с ЕГН ********** сумата от 120.00 лв., представляваща неиздължена издръжка за периода от 26.11.2014г. до 25.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, до окончателното й изплащане, като отхвърля исковата претенция за сумата над 120.00 лева.

РАЗРЕШАВА ОД на МВР – Шумен, отдел „Български документи за самоличност”, да издаде паспорт - документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната на детето Д. Т. И. с ЕГН **********,  със съгласието на нейната майка и законен  представител  С.Д.С. с ЕГН ********** ***, без да е необходимо за целта съгласието на бащата  Т.А.И. с ЕГН **********.

РАЗРЕШАВА на детето Д. Т. И. с ЕГН ********** да напуска територията на Република България с майка си С.Д.С. с ЕГН ********** без да е необходимо за целта съгласието на Т.А.И. с ЕГН **********, като осъществява следните пътувания от Република България до страни от ЕС с цел почивка и лечение за срок от три години от влизане в сила на решението, както следва: ежегодно едно пътуване през лятната ваканция за период до 60 дни и едно пътуване  през пролетната  ваканция за период  до 10 дни.

ОСЪЖДА  Т.А.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на майката С.Д.С. с ЕГН ********** в качеството на законен представител на детето С.Д.С. с ЕГН **********, направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 325.00 лв./триста двадесет и пет лева/ на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА и ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.77 от ГПК, С.Д.С. с ЕГН ********** в качеството на законен представител на детето С.Д.С. с ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса за предявения и разгледан иск по чл.127а, ал.2 от СК в размер на 30.00 лв.

ОСЪЖДА Т.А.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Велики Преслав общо държавна такса върху присъдената издръжка за минало и бъдеще време в размер на 156.00 лв.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД - ШУМЕН в двуседмичен срок от връчването му страните.

                                                          

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: