Р Е Ш Е Н И Е

№……

07.11.2016 год., гр. Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На шести октомври през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател:Мирослав Марков

Секретар: М.А.,

като разгледа докладваното от районен съдия Марков

гражданско дело №55 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М.И.Х. с ЕГН ********** и Ф.М.Х. с ЕГН **********,*** срещу О.С. *** с ЕИК ***.

В исковата молба се посочва, че ищците от 1979 г. придобиват и стопанисват недвижим имот в с. ***, общ. С., обл. Шумен, а именно: поземлен имот с планоснимачен номер 15, с площ от 2034 кв.м., ведно с построените в него жилищни сгради и стопански постройки, находящ се в с. ***, общ. С., обл. Шумен, ул. ***, като за същият имот нямат документ за собственост. Въпреки това ищците са декларирали имота пред О.С. и са заплащали дължимите данъци през годините. През 2015г. същите установяват, че описаният недвижим имот е попаднал във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и е актуван като частна общинска собственост. Искат от съда първо да се прогласи нищожността на акта за частна общинска собственост и да се признае за установено по отношение на О.С. че ищците са собственици в качеството на съпрузи въз основа на придобивна давност на поземлен имот с площ от 2043 кв.м. представляващ ПИ № 15 от землището на с. ***, общ. С. с административен адрес с. ***, ул. ***, ведно с построените в имота жилищни сгради, с обща застроена площ от 92 кв.м. и стопански постройки с обща застроена площ от 72 кв.м. Представят писмени доказателства.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, като счита същата за допустима, но неоснователна. В отговора на исковата молба по същество се сочи, че не е налице давностно владение по смисъла на закона и ищците не са владели имота в продължение на 10 години, т.е. няма основание за придобивна давност. Към отговора на исковата молба се сочи, че са представени писмени доказателства, които не са приложени. Въпреки указанията на съда, ответната страна да представи съответните писмени доказателства, същите не са представени по делото. В заседанието по същество не изпраща представител и не взема отношение по предявените искове.

В исковата молба се сочат основанията за придобиване по давност на имота. Ищците твърдят, че повече от 30 години са владели и стопанисвали посочения в молбата имот. Молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника О.С. че са собственици, на посочените недвижими имоти, в режим на СИО, находящи се в землището на с. ***, общ. С., ЕКАТТЕ 87429, обл. Шумен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържат молбата и правят искане за постановяване на решение, съобразно исковите претенции.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна и приема от правна страна следното:

По отношение на основателността на предявения иск, ищците се позовават на следните приети по делото доказателства: заверено копие от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак от 20.05.1981г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при с. Бял бряг, окръг Шуменски; Геодезическа снимка на обект ПИ 00015 по КВС в землището на с. ***, общ. С., ЕКАТТЕ 87429 -7 листа; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с Изх. № 7708000341/02.02.2016г.; Скица № К02055/14.04.2016 г. на ПИ № 000015 в землището на с. *** с ЕКАТТЕ 87429; вписана искова молба в Служба по вписвания гр. В.Преслав с Вх.рег. № 894/15.04.2016г.; писмо с Изх. № 2353/15.09.2016г. от О.С. както и показанията на свидетелите Н.М.Ю. и А. А.М..

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства и правилата на доказателствената тежест, съдът приема, че предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС е допустим и основателен.

Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на определен период от време.

Съгласно легалната дефиниция на чл.68 от ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да има законно владение, е необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта като своя, а така също това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – чл.81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно. Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В настоящият случай за доказване на двата признака на владението бяха ангажирани гласни и писмени доказателства. Чрез безпротиворечивите гласни доказателства бе доказано, че след 1979 г. и до настоящия момент, ищците упражнявали фактическата власт върху претендирания имот, като владението му притежавало всички признаци, изискуеми от нормата на чл. 68 от ЗС.

Предвид изложеното, съдът приема, че ищците притежават правото на собственост върху недвижимия имот – предмет на делото, придобивайки я по оригинерен начин, на основание чл.79, ал.1 от ЗС – чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години, в частност – владение, продължило над 36 години. Посоченото е безспорно установено, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от свидетелските показания. От ответната страна не се ангажираха никакви доказателства в противовес на това заключение. Това следва да бъде признато за установено, по отношение на О.С.

По отношение на нищожността на акта за частна общинска собственост, съдът приема за установено следното: Оспорва се законосъобразност на административен акт. Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква с факта на тяхното съставяне. Лицата и органите, чиито права и законни интереси са били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, вкл. относно правото на собственост върху актувания имот, в този смисъл искането е допустимо. В процесния случай, ищците претендират права върху актувания имот и считат, че оспорваният акт за общинска собственост отразява невярна констатация и е съставен за имот, който не е общинска собственост. Предвид посоченото по-горе, че имотът е придобит от ищците на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, чрез непрекъснато владение, както и оглед правна сигурност и прецизност, следва да бъде прогласена нищожността на процесния акт за частна общинска собственост.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 650.00 лв. - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на О.С. с ЕИК ***, с адрес: ***, пл. „К.Б. I-ви” № 2, представлявана от Кмета И.П.Н., че М.И.Х. с ЕГН ********** и Ф.М.Х. с ЕГН **********,*** – със съдебен адресат и пълномощник – адв. Р.П. ***, са собственици по давност, на основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността, в режим на съпружеска имуществена общност на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. ***, общ. С., ЕКАТТЕ 87429, обл. Шумен, а именно: поземлен имот с планоснимачен номер 15, с площ от 2034 кв.м., ведно с построените в имота жилищни сгради с обща площ 92 кв.м. и стопански постройки с обща застроена площ 72 кв. метра, находящ се в с. ***, общ. С., обл. Шумен, ул. ***.

ОБЯВЯВА за нищожен, по отношение на О.С. с ЕИК ***, с адрес: ***, пл. „К.Б. I-ви” № 2, представлявана от Кмета И.П.Н., Акт за частна общинска собственост с №1499, дата на съставяне 11.08.2014г., вписан в АВ, вх.№103/19.01.2015г., акт №64, том 1/дело №65/2015г.

ОСЪЖДА О.С. да заплати на М.И.Х. с ЕГН ********** и Ф.М.Х. с ЕГН **********,*** – със съдебен адресат и пълномощник – адв. Р.П. *** направените по делото разноски в размер на 650.00 лева (шестстотин и петдесет лева).

На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на ищците, от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Службата по вписванията гр.Велики Преслав.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Да се връчат на страните преписи от решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: