Решение по Гражданско дело 209/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

22.11.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) октомври Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 209 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.372 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „........, с ЕИК ........ седалище и адрес на управление:***, представлявано по закон от Д.Х.Д. –изп.директор, представляван по пълномощие от С.Г.Р.-юрисконсулт срещу „........ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, “Омуртагов мост“№0, ет.3, ап.3, представлявана от управителя К.М.М., с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3396.50 лева (три хиляди триста деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска продажба на „Бетон С 20“ общо количество 33.46 куб.м от Бетонов възел „Асфалтова база Шумен“, собственост на продавача „........, с ЕИК 127001597 и купувач „........ с ЕИК ........ и главница по договор търговска продажба сключен между ищеца-продавач и ответника-купувач на газьол –дизелово гориво общо количество 240.01 литра, за които сделки са издадени фактури №№ 0120004675/15.10.2014 г.; 0120004938/30.05.2015 г.; 0110005145/30.06.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 432.16 лв. /четиристотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/ , представляваща обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху главницата.

В исковата молба ищецът, твърди че с ответника са сключили договор за търговска продажба на „Бетон С 20“ общо количество 33.46 куб.м от Бетонов възел „Асфалтова база Шумен“, собственост на продавача „........, с ЕИК 127001597 и договор за търговска продажба на газьол –дизелово гориво, по силата на който ищецът е продал на ответника общо количество гориво от 240.01 литра, за които сделки са издадени фактури №№ 0120004675/15.10.2014г.; 0120004938/30.05.2015 г.; 0110005145/30.06.2015 г. Ищецът бил предал на ответника посочените във фактурите стоки, но ответникът е заплатил само част от стойността им, включително и чрез прихващане.

След като задължението не било заплатено от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било образувано ч.гр.д.№93/16 г. по описа на ВПРС, била издадена заповед за изпълнение №25/29.02.2016 г., с която е постановено длъжникът „........ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, “Омуртагов мост“№0, ет.3, ап.3, представлявана от управителя К.М.М., да заплати на кредитора „........, с ЕИК ........ седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Д.Х.Д. –изп.директор, представляван по пълномощие от С.Г.Р.-юрисконсулт, тел.054 816 104, сумата 3396.50 лева (три хиляди триста деветдесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща главница, законната лихва 432.16 лв. /четиристотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/, и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 76.60 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 364.00 лв. – юрисконсулско възнаграждение.

В законния срок, след връчване на заповедта, ответника е депозирал възражение срещу нея. В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство предявил първоначално обективно и субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.372 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които моли съда с решението си да признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 3396.50 лева (три хиляди триста деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска продажба на „Бетон С 20“ общо количество 33.46 куб.м от Бетонов възел „Асфалтова база Шумен“, собственост на продавача „........, с ЕИК 127001597 и купувач „........ с ЕИК ........ и главница по договор търговска продажба сключен между ищеца-продавач и ответника-купувач на газьол –дизелово гориво общо количество 240.01 литра, за които сделки са издадени фактури №№ 0120004675/15.10.2014 г.; 0120004938/30.05.2015 г.; 0110005145/30.06.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 432.16 лв. /четиристотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/ , представляваща обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху главницата.

В законният едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника депозира отговор в който оспорва исковете по основание и размер.

Ответникът по първоначалния иск «........ с ЕИК ........, предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ срещу „........, с ЕИК ........ по който ищеца, претендира ответника да бъде осъден да му заплати извършен превоз на стойност 557.88 лв./петстотин петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, за който е издадена фактура №1000000864/28.04.2016 г.

Ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р., поддържа исковете, представя извънсъдебно споразумение между страните, моли съдът да се произнесе с положително решение по тях, като приеме представеното споразумение за признание на исковете от страна на ответника и моли съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК.

Ищецът по първоначалния иск с отговора по насрещната искова молба и в съдебно заседание признава иска и моли съда да се произнесе с решение по него, съобразно признанието.

Съдът, като взе предвид обективираното в отговора на ответника по насрещния иск, признание на иска и съобрази липсата на предвидените в нормата на чл.237, ал.3 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че следва да бъде постановено съдебно решение съобразно признанието на иска.

Настоящото решение в тази му част не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на признание на иска. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства- незаверени преписи от фактура №1000000864/28.04.2016 г., извлечение за актуално състояние на ищеца, извлечение за актуално състояние на ответника, както и от направеното признание на задължението от страна на ответника по насрещния иск, се установява безспорно валидно облигационно отношение- договор за превоз на стойност 557.88 лв./петстотин петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, за който е издадена фактура №1000000864/28.04.2016 г. Предвид изложеното, съдът намира искът за заплащане на сумата от 557.88 лв. за основателен, поради което и сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане.

По отношение на представеното споразумение, съдът счита че същото не може да бъде прието, като признание на исковете от страна на ответника, т.к не съдържа изрично признание на исковете по основание и размер.

Като писмени доказателства по делото са приети разчети с контрагенти за извършени плащания от „........ на „........ за периода 01.01.2014 г.-31.12.2014 г.; разчети с контрагенти за извършени плащания от „........ на „........ за периода 01.01.2015 г.-31.12.2015 г.; разчети с контрагенти за извършени плащания от „........ на „........ за периода 01.01.2016 г.-25.04.2016 г.; фактура №0120004675/15.10.2014 г.; кантарна бележка №107011075/2014-10-15 13:34:46; .; кантарна бележка №107011060/2014-10-15 09:49:33; кантарна бележка №107011006/2014-10-13 10:45:44; .; кантарна бележка №107011013/2014-10-13 14:22:48; фактура №0120004938/30.05.2015 г.; кантарна бележка №107014827/2015-05-27; фактура №0110005145/30.06.2015 г.; опис за получени горива-смазочни материали за месец 01.06.2015 г./260600002; протокол за двустранни прихващания към 31.10.2014 г.; протокол за двустранни прихващания към 30.06.2015 г.; протокол за двустранни прихващания към 31.07.2015 г.; лихвени листи по фактура №№ 0120004675/15.10.2014 г.; 0120004938/30.05.2015 г.; 0110005145/30.06.2015 г. – 6 листа и извлечение от търговския регистър за актуално състояние на „........; незаверени преписи от фактура №1000000864/28.04.2016 г. и свидетелства за регистрация част І за специален автомобил бетон помпа марка „Фиат 330-35 ПА“ с рег.№Н4824АР; заверени от страната преписи от фактура №0120004938/30.05.2015 г.; кантарна бележка №107014827/2015-05-27 10:05:19; протокол за двустранни прихващания към 30.06.2015 г.; фактура №0110005145/30.06.2015 г.; опис за получени горива-смазочни материали за месец 01.06.2015 г./260600002; разчет с контрагент „........ за неплатени суми за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.; разчет с контрагент „........ за неплатени суми за периода 01.01.2016 г. – 26.08.2016 г. по фактура №0120004938/30.05.2015 г.; разчет с контрагент „........ за неплатени суми за периода 01.01.2016 г. – 26.08.2016 г. по фактура№0110005145/30.06.2015 г.; материалите по ЧГД №93/2016 г. по описа на ВПРС и заверен препис от страната на споразумение от 20.10.2016г.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, прехвърляне на вземането от заемодателя на ищеца, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При евентуално оспорване, ответника следва да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.

По ч.гр.д.№93/2016 г. по описа на ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК по искане на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника да заплати сумата 3396.50 лева (три хиляди триста деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска продажба на „Бетон С 20“ общо количество 33.46 куб.м от Бетонов възел „Асфалтова база Шумен“, собственост на продавача „........, с ЕИК 127001597 и купувач „........ с ЕИК ........ и главница по договор търговска продажба сключен между ищеца-продавач и ответника-купувач на газьол –дизелово гориво общо количество 240.01 литра, за които сделки са издадени фактури №№ 0120004675/15.10.2014 г.; 0120004938/30.05.2015 г.; 0110005145/30.06.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 432.16 лв. /четиристотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху главницата.

В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

В указаният от съда срок заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно и субективно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.372 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, срещу длъжника.

Предявените от ищеца обективно съединени положителни установителни искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.

От приложените по делото заверени от страната преписи от фактура №0120004675/15.10.2014 г.; кантарна бележка №107011075/2014-10-15 13:34:46; .; кантарна бележка №107011060/2014-10-15 09:49:33; кантарна бележка №107011006/2014-10-13 10:45:44; .; кантарна бележка №107011013/2014-10-13 14:22:48; фактура №0120004938/30.05.2015 г.; кантарна бележка №107014827/2015-05-27; фактура №0110005145/30.06.2015 г.; опис за получени горива-смазочни материали за месец 01.06.2015 г./260600002; фактура №0120004938/30.05.2015 г.; кантарна бележка №107014827/2015-05-27 10:05:19; протокол за двустранни прихващания към 30.06.2015 г.; фактура №0110005145/30.06.2015 г.; опис за получени горива-смазочни материали за месец 01.06.2015 г./260600002, продавачът е доставил на купувача описаните във фактурите и кантарните бележки стоки на определена цена, платима от купувача на датата на издаване на фактурата и получаване на стоката. Съответно постигнато е съгласие по отношение на вида, количеството и цената на стоките, видно от положените от представителите на двете страни подписи на фактурите, т.е налице са търговски отношения между страните по договори за търговска продажба. От протоколите за взаимни прихващания се установяват прихванати насрещни задължения между страните. В конкретният случай общата стойност на остатъка за плащане на цената на стоките е сума от 3396.50 лева (три хиляди триста деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска продажба на „Бетон С 20“ общо количество 33.46 куб.м от Бетонов възел „Асфалтова база Шумен“, собственост на продавача „........, с ЕИК 127001597 и купувач „........ с ЕИК ........ и главница по договор търговска продажба сключен между ищеца-продавач и ответника-купувач на газьол –дизелово гориво общо количество 240.01 литра, за които сделки са издадени фактури №№ 0120004675/15.10.2014 г.; 0120004938/30.05.2015 г.; 0110005145/30.06.2015 г.

Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответника не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца. Още повече, видно от представеното извънсъдебно споразумение, независимо че не се явява негов представител в съдебно заседание и не прави изрично признание на иска, е че към датата на съдебното заседание не отрича дължимостта на сумата.

По изложените съображения, съдът намира предявения иск срещу „........ с ЕИК ........ с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.372 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан в размер на 3396.50 лева (три хиляди триста деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща главница - незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска продажба на „Бетон С 20“ общо количество 33.46 куб.м от Бетонов възел „Асфалтова база Шумен“, собственост на продавача „........, с ЕИК 127001597 и купувач „........ с ЕИК ........ и главница по договор търговска продажба сключен между ищеца-продавач и ответника-купувач на газьол –дизелово гориво общо количество 240.01 литра, за които сделки са издадени фактури №№ 0120004675/15.10.2014 г.; 0120004938/30.05.2015 г.; 0110005145/30.06.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Предвид акцесорността на иска по чл.86 от ЗЗД, следва да се уважи предвид че главният иск е основателен и доказан.

От страна на ищеца по първоначалния иск се доказаха извършени разноски в размер в размер на 440.60 лв./четиристотин и четиридесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, от която сума - 76.60 лева държавна такса и 364.00 лв. - юрисконсулстко възнаграждение, както и 76.60 лева държавна такса по исковото производство. С оглед уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото в посочените размери.

От страна на ищеца по насрещния иск се доказаха извършени разноски в размер в размер на 50.00 /петдесет/ лева - държавна такса. С оглед уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото в посочените размери.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „........, с ЕИК ........ седалище и адрес на управление:***, представлявано по закон от Д.Х.Д. –изп.директор и ответника „........ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, “Омуртагов мост“№0, ет.3, ап.3, представлявана от управителя К.М.М., че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на 3396.50 лева (три хиляди триста деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска продажба на „Бетон С 20“ общо количество 33.46 куб.м от Бетонов възел „Асфалтова база Шумен“, собственост на продавача „........, с ЕИК 127001597 и купувач „........ с ЕИК ........ и главница по договор търговска продажба сключен между ищеца-продавач и ответника-купувач на газьол –дизелово гориво общо количество 240.01 литра, за които сделки са издадени фактури №№ 0120004675/15.10.2014 г.; 0120004938/30.05.2015 г.; 0110005145/30.06.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 24.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 432.16 лв. /четиристотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/ , представляваща обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху главницата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №25/29.02.2016г. по ч.гр. дело №93/2016г. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.372 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „........ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, “Омуртагов мост“№0, ет.3, ап.3, представлявана от управителя К.М.М. ДА ЗАПЛАТИ на „........, с ЕИК ........ седалище и адрес на управление:***, представлявано по закон от Д.Х.Д. –изп.директор, сумата от 440.60 лв./четиристотин и четиридесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, от която сума - 76.60 лева държавна такса и 364.00 лв. - юрисконсулстко възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение №25/29.02.2016г. по ч.гр. дело №93/2016г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „........, с ЕИК ........ седалище и адрес на управление:***, представлявано по закон от Д.Х.Д. –изп.директор, ДА ЗАПЛАТИ на „........ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, “Омуртагов мост“№0, ет.3, ап.3, представлявана от управителя К.М.М., сумата от 557.88 лв./петстотин петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща главница за извръшен превоз за който е издадена фактура №1000000864/28.04.2016 г. по иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 30.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „........, с ЕИК ........ седалище и адрес на управление:***, представлявано по закон от Д.Х.Д. –изп.директор, ДА ЗАПЛАТИ на „........ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, “Омуртагов мост“№0, ет.3, ап.3, представлявана от управителя К.М.М., сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатени държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №93/2016 г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: