Р Е Ш Е Н И Е
29.11.2016
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
04 (четвърти) ноември Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Момов
гражданско дело номер 287
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.
В подадената на 10.06.2016 г. вписана искова молба (Дв.
вх. рег. № 2161/11.07.2016 г., акт № 86, том 4, дело № 1004/2016 г. при Служба
по вписванията гр. Велики Преслав)
ищцата Г.Т.И. твърди, че по силата на наследяване, тя и нейните наследодатели повече
от петдесет години владеят и обработват следния недвижим имот: УПИ VIII-241 в квартал 38 по регулационния план на с. Кълново, общ.
Смядово, обл. Шумен, с площ от 910 кв.м, който урегулиран ще съдържа 1010 кв.метра.
През 1983 г. наследодателят на ищцата П.С. бил признат за собственик по
давностно владение на този имот, за което бил съставен нотариален акт.
Впоследствие, по силата на наследяване и на извършена сделка, по силата на
която възходящата от втора степен на И. прехвърлила собствеността на родителя й
и чрез наследяване на последната, Г.И. била единствен собственик на имота. В
началото на 2016 г. ищцата предприела действия за подготовка на документи за сключване
на договор за продажба на имота. Тогава установила, че целият недвижим имот,
описан по-горе се намира извън регулационния план – включен в поземлен имот № 000142
по КВС на с. Кълново, където било посочено, че представлява общинска
собственост на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. Моли съда да постанови решение, по
силата на което да признае за установено по отношение на ответника О.С. че е
собственик, на реална част с площ 910 кв.м от недвижим имот, находящ се в землището на с. Кълново, общ. Смядово,
ЕКАТТЕ 40840, обл. Шумен, представляващ пасище, мера, с площ 17,708 кв.м,
четвърта категория, съставляващ имот № 000142 по КВС в землището, в местността
„Цвятка”, ведно с построените в претендираната реална част от имота жилищна
сграда и стопански постройки, както и да й бъдат присъдени деловодните
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Счита, че ищцата не е
представила безспорни доказателства, установяващи твърденията й, че владее
претендирания недвижим имот. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
видно от приложеното удостоверение № 473/23.02.1963 г., изд. от ОНС – Смядово
е, че на П.П.С. от с. Кълново било признат за собственик на следните постройки
и подобрения, направени в държавно дворно място, парцел VIII в кв. 38 по плана на с. Кълново: жилищна сграда на един
етаж със застроена площ 32 кв.м и плевня, като на същото лице е признато
правото на строеж и ползване на това дворно място. По делото е представен нотариален
акт № 115, том I,
дело № 193/03.05.1983 г. на ПРС, от който се установява, че П.С. бил признат за
собственик въз основа на давностно владение върху следния недвижим имот: дворно
място с площ 910 кв.м, което урегулирано ще съдържа 1010 кв.м, съставляващо парцел VIII-241 в кв. 38 по плана на с. Кълново, обл. Шумен, заедно
с построените в него жилищна сграда и стопански постройки. Видно от нотариален
акт № 77, том II,
дело № 554/19.09.1991 г. на ВПРС е, че С.а И. С.а, в качеството си на наследник
на П. С., прехвърлила правото на собственост върху процесния имот на дъщеря си Е.П.
И. срещу задължение на последната да я гледа и издържа. Съдът констатира от
удостоверения за наследници №№ 15/17.05.2016 г., 3/09.02.2016 г., изд. от
Кметство Кълново и 94-01-16137/13.05.2016 г., изд. от Община Бургас, че
наследници на П.С. са били съпругата му С.а С.а, низходящите му Е. П. И., и по
право на заместване – С.П. и П.П., а на починалата на 28.07.2006 г. Е. И. –
ищцата Г.И.. От представената скица № К00715/05.07.2016 г., изд. от Общинска
служба по земеделие Смядово се установява, че имот № 000142 в землището на с. Кълново,
обл. Шумен е с обща площ 17,708 дка и представлява пасище, мера, стопанисвана
от О.С. като имотът се намира в местността „Цвятка” и земеделската земя, която
го съставлява е четвърта категория при неполивни условия.
Съгласно заключението по извършената по делото
съдебно-техническа експертиза от 26.10.2016 г., ведно с Приложение № 1 към
него – комбинирана скица между УПИ VIII-241 от кв. 38 по плана на
с. Кълново и имот № 000142 по КВС на с. Кълново, Приложение № 2 –
комбинирана скица – актуално геодезическо заснемане на имот 241 по кадастрален
план, УПИ VIII-241
от кв. 38 по плана на с. Кълново и имот № 000142 по КВС на с. Кълново и Приложение № 3 – извадка от неодобрен
кадастрален план на с. Кълново от 1995 г. в обхват имот с кадастрален № 241 в
кв. 38 по плана на с. Кълново и извадка за кв. 38 от действащия кадастрален
и регулационен план на с. Кълново, одобрен през 1927 г. със заповед №
3122/23.11.1927 г., през 1950 г. е утвърдена уличната регулация на кв. 27, 36,
37 и 38 по плана на селото, като същите квартали са включени в регулационните
граници. След това включване, липсват преписки или заповеди тези квартали да са
изключвани от регулационнете граници на населеното място.
В плана за земеразделяне на землището на с. Кълново,
обнародван в ДВ, бр. 108/24.12.1993 г. (понастоящем Карта на възстановената
собственост), части от квартали 37 и 38 са оставени извън урбанизираната
територия на селото, при което процесното дворно място с площ 910 кв.м, ведно с
построените в него жилищна сграда и стопански постройки, представляващо част от
имот с кадастрален номер 241, за който е отреден УПИ VIII-241
от кв. 38 по плана на с. Кълново, понастоящем попада в имот с № 000142 по КВС
на с. Кълново, който е с вид територия „Селско стопанство“ и начин на трайно
ползване (НТП) „Пасище, мера“, като граничи от всички страни с имот № 000142 по
КВС на селото.
Имотът, представлявал УПИ VIII-241
от кв. 38 по плана на с. Кълново се намира изцяло в регулационните граници на
населеното място и не е заснет на картата на възстановената собственост и
попада в територия „Селско стопанство“ и НТП „Пасище, мера“.
По задачата за индивидуализиране на процесната реална
част от имот вещото лице сочи, че същата представлява: недвижим имот – дворно
място, с предназначение за ниско жилищно строителство, с кадастрален номер 241,
за който е отреден УПИ VIII-241 от кв. 38 по плана на
с. Кълново, с включено собствено място 928 кв.м, който урегулиран ще съдържа
1052 кв.м, при граници: от северозапад –
имот № 240, от североизток – улица, от югоизток – регулационни граници на с. Кълново,
от югозапад – част от № 241, за който е отреден УПИ VII-241.
В имота съществуват следните сгради: сграда 1 – едноетажна жилищна полумасивна
сграда със застроена площ 46 кв.м и сграда 2 – едноетажна полумасивна
селскостопанска сграда със застроена площ 54 кв.метра (Приложение № 2 към
заключението).
Вещото лице сочи, че не са открити отчуждителни преписки
за гореописания имот, както и данни същият да е включван в блоковете на ТКЗС.
Имотът бил с жилищно предназначение от своето урегулиране, до настоящия момент.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Стоянка Пинтева
и Вася Димитрова излагат, че от 1974 г. насам, вкл. понастоящем, процесният
имот, представляващ къща с дворно място с площ около 1-2 дка, бил ползван и
обитаван от възходящите роднини на ищцата, а впоследствие и от нея.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обстоятелството,
че ищцата се домогва да докаже правото на собственост върху имот, който е
записан в картата на възстановената собственост в землището на с. Кълново, обл.
Шумен като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от О.С. обосновава наличието
на правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно установяване
на правото на собственост върху недвижимия имот, поради което депозираният иск
се явява допустим.
За
да обоснове правото си на собственост върху процесния недвижим имот, ищцата се
позовава на съставен нотариален акт, наследяване и изтекла в нейна полза
придобивна давност.
Установи
се по делото, че претендираната реална част от имот понастоящем, съгласно КВС,
се намира извън регулационния план на с. Кълново, обл. Шумен, одобрен през 1927
година, а съгласно действащия регулационен план – УПИ VIII-241 от кв. 38 по
плана на с. Кълново. Понастоящем, по картата на възстановената собственост, същият
попада изцяло в поземлен имот № 000142 по КВС. Ответната страна обосновава
правото си на собственост с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно
която общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници, нереституираните земи
стават общинска собственост.
Не
всички земи, които се намират извън регулационен план на населено място имат
земеделски характер. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение
на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи, в
които или собствеността е била отнета (както е при одържавяването) или без да е
отнета, не е упражнявана в реални граници (както е при включването на имотите в
ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали са реално
обработвани от тях или не). В чл. 12, ал. 1 от ЗТПС (отм.) е регламентирана
възможност за реално запазване на правото на собственост върху определен размер
земеделска земя. Ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор и е
владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по
отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено по
този закон. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за
придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ,
бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно
земеползване и не са одържавени. Този, който в съдебния процес оспорва
възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи
правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил част от
кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно
е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може
само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място
да се прави извод, че той подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и след като не е бил
заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от
ЗСПЗЗ. С оглед изложеното и при липса на доказателства, представени от
ответната страна държавата, респ. общината да е придобила имота на друго правно
основание, следва да се направи извод, че процесния имот е запазил статута си
на частна собственост и е могъл да бъде обект на придобивна давност. В тази
насока е и постоянната практика на ВКС на РБ в решения, постановени по реда на чл.
290 от ГПК.
Такъв
е и настоящият случай – не са налице доказателства, процесният имот да е бил
част от кооперативното земеползване или да е бил отнет по някакъв начин.
Напротив, чрез представените писмени доказателства и събраните гласни
доказателства се установи, че ищцата, респ. нейните наследодатели, никога не са
губили владението си върху имота.
Придобивната
давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два
елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на
определен период от време.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. За да има законно владение, е необходимо у владелеца да има намерение да
държи вещта като своя, а така също това намерение да се е изразило в
упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху
вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля
трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече
от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният
признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта.
Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който
позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези
действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право
(в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е
намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като
че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията
по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
В
настоящият случай за доказване на двата признака на владението бяха ангажирани
гласни и писмени доказателства. Чрез безпротиворечивите гласни доказателства бе
доказано, че след 1974 г. и до настоящия момент, наследодателите на ищцата, а
впоследствие и тя, упражнявали фактическата власт върху претендирания имот,
като владението им притежавало всички признаци, изискуеми от нормата на чл. 68
от ЗС.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищцата притежава правото на собственост върху реалната
част от недвижимия имот – предмет на делото, придобивайки я по оригинерен начин,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС – чрез непрекъснато владение в продължение на
над 10 години, в частност – владение, продължило над 40 години.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск
се явява основателен и доказан. Поради това, по отношение на О.С. следва да
бъде признато за установено, че Г.Т.И., на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, е
собственик по давност, на следния недвижим имот, представляващ реална част с площ от 928 кв.м, от недвижим
имот, находящ се в землището на с. Кълново, общ. Смядово, ЕКАТТЕ 40840,
обл. Шумен: пасище, мера с площ 17,708 дка, четвърта категория, съставляващ
имот № 000142 по КВС в землището, в местността „Цвятка”, ведно с построените в
претендираната реална част от имота едноетажна жилищна полумасивна сграда със
застроена площ 46 кв.м и едноетажна полумасивна селскостопанска сграда със
застроена площ 54 кв.метра. По кадастралния и регулационен план на с. Кълново,
одобрен със заповед № 3122/23.11.1927 г. имотът представлява дворно място, с предназначение за ниско жилищно
строителство, с кадастрален номер 241, за който е отреден УПИ VIII-241
от кв. 38 по плана на с. Кълново, с включено собствено място 928 кв.м, който
урегулиран ще съдържа 1052 кв.м, при граници: от северозапад – имот № 240, от североизток – улица, от югоизток –
регулационни граници на с. Кълново, от югозапад – част от № 241, за който е
отреден УПИ VII-241, със съществуващи в имота
сгради: сграда 1 – едноетажна жилищна полумасивна сграда със застроена
площ 46 кв.м и сграда 2 – едноетажна полумасивна селскостопанска сграда
със застроена площ 54 кв.метра. Така имотът е показан на Приложение 2 към
заключението по СТЕ. Изготвената от вещото лице към заключението по
съдебно-техническата експертиза от 26.10.2016 г. комбинирана скица в
мащаб 1:1000 – актуално геодезическо заснемане на имот 241 по кадастрален план,
УПИ VIII-241
от кв. 38 по плана на с. Кълново и имот № 000142 по КВС на с. Кълново – Приложение
№ 2 следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната община следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените разноски по делото, в размер на 980,00 лева.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на ищцата следва да бъде даден шестмесечен
срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извърши отбелязването
му в Служба по вписванията – Велики Преслав.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона
за собствеността, по отношение на О.С.
с ЕИК 000931657, с адрес: ***, пл. „Княз Борис I-ви” № 2, представлявана от
Кмета Иванка П. Николова, че Г.Т.И. с ЕГН **********,***, със съдебен
адресат и пълномощник – адв. И.Х. ***, е
собственик по давност, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, на следния недвижим имот, представляващ реална част с площ от 928 кв.м, от недвижим
имот, находящ се в землището на с. Кълново, общ. Смядово, ЕКАТТЕ 40840,
обл. Шумен: пасище, мера с площ 17,708 дка, четвърта категория, съставляващ
имот № 000142 по КВС в землището, в местността „Цвятка”, ведно с построените в тази
част от имота едноетажна жилищна полумасивна сграда със застроена площ 46 кв.м и едноетажна полумасивна селскостопанска сграда със
застроена площ 54 кв.м (по кадастралния
и регулационен план на с. Кълново, одобрен със заповед № 3122/23.11.1927 г. – дворно
място, с предназначение за ниско жилищно строителство, с кадастрален номер 241,
за който е отреден УПИ VIII-241 от кв. 38 по плана на
с. Кълново, с включено собствено място 928 кв.м, който урегулиран ще съдържа
1052 кв.м, при граници: от северозапад –
имот № 240, от североизток – улица, от югоизток – регулационни граници на с.
Кълново, от югозапад – част от № 241, за който е отреден УПИ VII-241,
със съществуващи в имота сгради: сграда 1 – едноетажна жилищна
полумасивна сграда със застроена площ 46 кв.м и сграда 2 – едноетажна
полумасивна селскостопанска сграда със застроена площ 54 кв.метра).
Приложената комбинирана
скица в мащаб 1:1000 – актуално геодезическо заснемане на имот
241 по кадастрален план, УПИ VIII-241 от кв. 38 по плана на
с. Кълново и имот № 000142 по КВС на с. Кълново – Приложение № 2 към заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза от 26.10.2016
г., СЕ СЧИТА за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА О.С. да заплати на Г.Т.И. направените деловодни разноски, в размер на 980,00 лева
(деветстотин и осемдесет лева).
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА
шестмесечен
срок на ищцата Г.Т.И., считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение
(Дв. вх. рег. № 2161/11.07.2016 г., акт № 86, том 4, дело № 1004/2016 г.), да извърши
отбелязването му в Служба по вписванията – Велики Преслав.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, като на ищцата – чрез пълномощника й – адв. И.Х.
от ШАК.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се
обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: