Р Е Ш Е Н И Е

 

14.11.2016 год.

 

Номер . . .  . . . .                                       Година 2016                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети състав

На 14 (четиринадесети) октомври                                             Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 370 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след преминаването му от такова по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК към развод по взаимно съгласие.

            В съдебно заседание молителите М.Й.М. и М.М.М. излагат, че са съпрузи от 16.06.2000 година. По време на брака си имали родени две деца – Й., роден на *** г. и Д., родена на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака си. На 09.09.2016 г. представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

            В първото по делото заседание на 14.10.2016 г. молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 16.06.2000 г., когато с акт № 194/16.06.2000 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – Й. М.М., роден на *** г. и Д. М.М., родена на *** г. (видно от удостоверения за раждане, издадени въз основа на акт за раждане № 80/22.01.2001 г., съотв., въз основа на акт за раждане № 0173/04.02.2010 г. – и двата, съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, и от изисканите и приложени служебно два броя справки от Регистър „НБД“ от 17.08.2016 г.). При сключването на брака съпругата М.Й. И. приела фамилното име на съпруга си – М..

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите. Молителят М. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжките на ненавършилите пълнолетие деца – в общ размер 172,80 лева.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 16.06.2000 г. с акт за граждански брак № 194/16.06.2000 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между М.М.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адресат – адв. В.Н. от ТАК: гр. Велики Преслав, ул. „......2 и М.Й.М. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, със съдебен адресат – адв. В.Н. ***,  ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.М.М. и М.Й.М. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяване на брака М.Й.М. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – И..

 

            2. Местоживеенето на роденото от брака дете Й. М.М. с ЕГН ********** се определя – при майката – М.Й. ***.

            3. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Й. М.М. с ЕГН **********, се предоставя на майката М.Й. И..

            4. Определя се режим на лични отношения на бащата М.М.М. с детето Й. М.М. – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца (с преспиване), от 10,00 часа в събота, до 18,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            5. Бащата М.М.М. се задължава да заплаща на детето си Й. М.М. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своя родител и законен представител М.Й. И., месечна издръжка в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева), считано от 09.09.2016 г., платима до 21-во число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 

            6. Местоживеенето на роденото от брака дете Д. М.М. с ЕГН ********** се определя – при майката – М.Й. ***.

            7. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. М.М. с ЕГН **********, се предоставя на майката М.Й. И..

            8. Определя се режим на лични отношения на бащата М.М.М. с детето Д. М.М. – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца (с преспиване), от 10,00 часа в събота, до 18,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            9. Бащата М.М.М. се задължава да заплаща на детето си Д. М.М. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител М.Й. И., месечна издръжка в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева), считано от 09.09.2016 г., платима до 21-во число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 

            10. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

            11. Семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с. ...... собственост на М.М.М., се предоставя за ползване на М.М.М..

            12. Личните вещи на всеки от молителите остават в собственост на придобилия ги, а движимите вещи – съпружеска имуществена общност, страните са поделили доброволно преди подписването на споразумението по чл. 51, ал. 1 от СК.

            13. Молителите не са придобивали със съвместен принос по време на брака парични влогове, като всеки от тях, след прекратяването на брака, може да се разпорежда свободно и без ограничения с паричните влогове, на които е титуляр.

            14. Разноските по делото се поемат поравно от всеки от молителите с изключение на държавната такса за определените размери на издръжките на децата, която се възлага в тежест на молителя М.М..

 

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА М.М.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА М.Й. И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 15,00 лева.

            ОСЪЖДА М.М.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, държавна такса върху размера на определените издръжки, в общ размер 172,80 лв. (сто седемдесет и два лева и 80 стотинки).

 

            Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите – чрез пълномощника им – адв. В.Н. от ТАК, на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                      Районен съдия: