Р Е Ш Е Н И Е
11.11.2016 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 25 (двадесет и пети) октомври Година
2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 371
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Д.П.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Р.Н.С. от
ШАК срещу О.В.П. с адрес ***, представлявана от кмета ***, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на искове, конститутивен
иск за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Акт за установяване
прекратяването на трудов договор от 22.06.2016 г., с която е прекратено
трудовото й правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и иск
с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност «Управител на Семейно-консултативен център гр.Велики Преслав» при ответника.
Ищцата основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните
трудов договор №01/14.06.2012 г. сключен на осн.чл.68, ал.1, т.2 от КТ до
извършване на определена работа, е заемала длъжността «Управител на Семейно-консултативен център
гр.Велики Преслав» при ответника. На 28.12.2012 г., 27.03.2013, 23.07.2013
г., 30.12.2013 г., 01.09.2014 г. и 30.12.2014 г.между страните били подписани
допълнителни споразумения към посочения трудов договор на осн.чл.119 от КТ, по
силата на които са изменяни единствено размера на трудовото възнаграждение на
работника и на размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит.
На 30.12.2015 г. било изготвено от
работодателя допълнително споразумение към трудовия договор с посочено правно
основание чл.118 от КТ, в което били предвидени, освен промени в размера на
трудовото възнаграждение на работника и
размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит и в срокът на трудовия договор, както следва: „извършване на определена
работа - до 30.06.2016 г.“.
Ищцата твърди, че въпреки несъгласието си с последната
промяна е била принудена да подпише споразумението, което направила на 13.05.2016
г., т.к в противен случай следвало да „връща“ получени вече обезщетения за
временна нетрудоспособност поради заболяване. Според ищцата само на това
основание е опорочена процедурата по прекратяване на трудовото й
правоотношение, поради невъзможност за промяна в основанието на трудовия
договор от такъв по чл.68, ал.1, 2 от КТ в такъв за определен срок по чл.68,
ал.1, т.1 от КТ и то с неясно допълнително споразумение. Не били налице и
предпоставките на чл.68, ал.4 от КТ вр. с § 1, т.8 от ДР на КТ за сключване на срочен трудов
договор, което според ищцата обосновава и липса на сключен срочен трудов
договор към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение от
работодателя. Освен това трудовият договор
№01/14.06.2012 г. бил сключен в нарушение на разпоредбите на трудовото
законодателство, без да е конкретизирана по вид, обем, количество и качество
„определената работа“ до завършването на която, същият бил сключен. Длъжността «Управител на Семейно-консултативен център
гр.Велики Преслав» нямала нито временен, нито сезонен, нито краткотраен
характер, поради което трудовото правоотношение между страните, възникнало по силата на посочения трудов договор било за неопределено време и не можело да бъде прекратено поради изтичане на
уговорения срок. По изложените
съображения моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който счита исковите претенции за
допустими, но неоснователни. Според ответника между страните бил сключен трудов
договор за определен срок до 30.06.2016 г., обусловен от начина на създаване и
финансиране на Семейно-консултативен център
гр.Велики Преслав, който трудов договор бил
прекратен законосъобразно след изтичане на срока и липса на средства за
самостоятелно финансиране на дейността на центъра.
Поради изложените съображения моли за постановяване
на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира и
разноски.
Като писмени доказателства по делото са приети: заверени от страната преписи от:
акт за установяване прекратяването на трудов договор от 22.06.2016 г.; трудов
договор №01/14.06.2012 г.; допълнително споразумение към трудов договор
№01/28.12.2012 г.; трудов договор №10/27.03.2013 г.; трудов договор
№17/23.07.2013 г.; допълнително споразумение към трудов договор №23/30.12.2013
г.; допълнително споразумение към трудов договор №32/01.09.2014 г.;
допълнително споразумение към трудов договор №39/30.12.2014 г.; допълнително
споразумение към трудов договор №52/30.12.2015 г.; решение №83 по протокол
№9/10.04.2012 г.; програма за управление на О.В.П. 2015-2019; оперативни цели
на Общинска администрация Велики Преслав за 2016 г.- 2 стр.;епикриза
ИЗ№722/06.01.2015 г. УБ МБАЛ“Света Марина“ЕАД-Варна; епикриза от УБ МБАЛ“Света Марина“ЕАД-Варна ИЗ№49442;
епикриза ИЗ№137 от Медицински институт БДПЛР-Филиал Банкя, епикриза ИЗ№1010 от
УМБАЛ“Света Екатерина“ЕАД София; Протокол за медицинска комисия на ЛКК при
МБАЛ-В.Преслав ЕООД №110/12.05.16 г.; Експертно решение №0739 от 062/01.06.2016
г. на ТЕЛК към МБАЛ Шумен АД-гр.Нови Пазар; Протокол за медицинска комисия на
ЛКК при МБАЛ-В.Преслав ЕООД №158/28.06.16 г.;
договор за финансиране №110/17.04.2012 г., анекс №1/28.12.2012 г.,
договор за финансиране №314/19.12.2013 г. и анекс №1/15.08.2014 г.; Приложение
Б. Бюджет – бюджет по проекта на О.В.П. за период от 01.0.2014 г. до 31.12.2016
г. на български език – 5 стр.
Събрани са гласни доказателства – показанията на
свидетелите на ищеца – Ж.Д.С. и М.Х.Б..
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна
страна:
По делото
се установява от събраните писмени доказателства, че между страните съществува
валидно трудово правоотношение, по силата на сключен
трудов договор №01/14.06.2012 г., като
ищцата е заемала длъжността «Управител на Семейно-консултативен център гр.Велики Преслав» при ответника. Трудовият договор е изменян на 28.12.2012 г., 27.03.2013,
23.07.2013 г., 30.12.2013 г., 01.09.2014 г. и 30.12.2014 г. с допълнителни
споразумения към него на осн.чл.119 от КТ, в частта му за размера на трудовото
възнаграждение на работника и на размера на допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
На 30.12.2015 г. е изготвено от
работодателя допълнително споразумение към трудовия договор с правно основание
чл.118 от КТ, подписано от работника на 13.05.2016 г., в което освен промени в
размера на трудовото възнаграждение на работника и размера на допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се прави промяна и в срокът на трудовия договор „извършване
на определена работа - до 30.06.2016 г.“.
Безспорно се установи, че на 22.06.2016
г. работодателят е издал Акт за установяване на прекратяването на трудовия
договор, с който на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, считано от 01.07.2016 г.
Искът по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, поради безсрочност на трудовото правоотношение е неоснователен.
Следва да се приеме, предвид
презумпцията на чл.
67, ал. 2 КТ и доколкото не е установено друго, че трудовото правоотношение
между страните е възникнало като безсрочно, т.к срокът на договора
по чл.
68, ал. 1, т. 2 КТ следва да се определя от съдържанието на трудовия
договор, като в него трябва изрично и точно да се определи работата, за
изпълнението или за довършването на която той е сключен, като е допустимо да се
касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към
момента на възникване на правоотношението, за да съществува яснота за работника
или служителя кога точно ще изтече срокът, тъй като той е определящ за
времетраенето на трудовото му правоотношение. Когато срокът на трудовия
договор, сключен до завършване на определена
работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на
съдържанието му, липсва уговорка за срок, какъвто е и настоящият
случай.
Разпоредбата
на чл. 118, ал. 1 КТ установява забрана
за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да
е от страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира
стабилност на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните при
осъществяването на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните
при осъществяването на трудовите им права и задължения и гарантира спазването
на принципа за закрила на труда, формулиран в чл.
1, ал. 3 КТ. Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото
правоотношение означава недопустимост едностранно да се променя уговореното
между страните съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера
на работата, мястото на работа, срока на трудовия договор, трудовото
възнаграждение или други условия, които страните могат да уговорят в трудовия
договор.
Логическо
продължение на установената в чл. 118, ал. 1
КТ забрана е разпоредбата на чл. 119 КТ.
В нея законодателят е формулирал същия принцип по позитивен начин - допустима е
промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но само по взаимно съгласие
на страните по трудовия договор, изразено в писмена форма - по правната си
същност промяната в съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие на страните представлява сключване на нов договор между тях, с който
те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото правоотношение.
От момента на постигането на съгласието за промяна трудовото правоотношение
продължава да съществува между същите страни, но с изменение на негови елементи
според постигнатото между страните съгласие.
Тогава,
когато волята на една от страните по трудовия договор като вътрешно психическо
преживяване не е свободно формирана, а е обусловена от неправомерно външно
вмешателство, вкл. и чрез липсата на реално предоставена възможност за избор,
не е налице постигнато съгласие по смисъла на чл.
119 КТ. В конкретният случай не бяха събрани доказателства за липса
на съгласие от страна на ищцата за изменение на трудовото й правоотношение.
Същата е подписала допълнителното споразумение от 30.12.2015 г. на 13.05.2016 г.,
след завръщане от отпуск поради временна нетрудоспособност, продължил от 01.12.2015 г. до 10.05.2016 г.
С допълнително споразумение от 30.12.2015 г., трудовият договор
между страните се е превърнал от безсрочен в срочен такъв – до извършване на
определена работа до 30.06.2016 г. Като в него е посочен срок за извършване на
работата, която не е конкретизирана по вид, обем и качество, поради естеството
й – ръководна функция. Посоченото споразумение представлява израз на взаимното
съгласие на страните за изменение на трудовото правоотношение, обективирано
писмено според изискването на чл. 119
от КТ. Действително разпоредбата на чл.
67, ал. 3 от КТ, изисква наличието на отделно писмено волеизявление на
работника, вън от споразумението по чл. 119
от КТ, за превръщането на сключения от него безсрочен в срочен трудов
договор, но само в случаите, когато договорът се превръща в срочен по смисъла
на чл.
68, ал. 1, т. 1 от КТ - за определен срок, при който срокът е фиксиран като
точно определен период от време. В настоящия случай, с допълнителното
споразумение между страните по делото е уговорено трудовото правоотношение
между тях да продължи до завършване на определена работа по смисъла на т. 2
на чл. 68 от КТ, а не за трансформиране на срока на договора от безсрочен в
такъв за определен срок по смисъла на т. 1 на същия член. Доколкото дейността
на “Семейно-консултативен център
гр.Велики Преслав» съгласно договор за финансиране №110/17.04.2012 г., анекс
№1/28.12.2012 г., договор за финансиране №314/19.12.2013 г. и анекс
№1/15.08.2014 г., има временен
характер и е обусловена от съществуването на този договор, то и възникналите по
повод на тази дейност трудови правоотношения между изпълнителя - ответник и
неговите работници, включително и по отношение на длъжността – управител на
СКЦ, също е обусловено от това.
Поради характера на трудовия
договор като срочен по смисъла на чл.
68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на определена работа в посоченият
срок до 30.06.2016 г., трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено,
след изтичане на срока, до който е следвало да бъде извършена работата на основание
по чл.
325, ал. 1, т.3 от КТ.
С оглед на акцесорния му характер следва да бъде отхвърлен и обективно
съединения иск по с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ.
Предвид изхода на процеса ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото съдебно – деловодни
разноски в размер на 480.00 лева.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, следва да бъде
осъдена ищцата с оглед отхвърлените искове държавна
такса по сметка на ВПРС, в полза на бюджета на съдебната власт в размер на
60.00 лева по двата неоценяеми иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Р.Н.С.
от ШАК срещу О.В.П. с адрес ***, представлявана от кмета ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението й за
незаконосъобразно и отмяна на Акт за установяване прекратяването на трудов
договор от 22.06.2016 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение и иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 2 от КТ, за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност «Управител на Семейно-консултативен център
гр.Велики Преслав» при ответника, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д.П.Н. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на О.В.П. с адрес ***, представлявана от кмета *** , сумата 480.00
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.П.Н. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Великопреславския районен съд общо сумата 503.26 лв./петстотин и три лева и 26 ст./ – държавни такси.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 11.11.2016 г.
Районен
съдия: