Р Е Ш Е Н И Е

11.11.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 27 (двадесет и седми) октомври Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател С. Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 386 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба, ищцата К.М.Б. твърди, че с ответника Б.М.Б. са съпрузи от 12.04.2000 година. От брака си имали родени две деца, понастоящем пълнолетни. След сключване на брака съпрузите заживели в с. И., обл. Ш., но впоследствие ищцата периодично пребивавала и в Република Турция, за да полага труд. Постепенно, между тях започнали да възникват противоречия, ответникът започнал да упражнява психически и физически тормоз над К. Б.. Скандалите и побоите били постоянни, като през 2014 г. ищцата се снабдила и с медицинско удостоверение, депозирала пред ВПРС молба за защита от домашно насилие и предявила иск за развод, но след увещания от страна на ответника, оттеглила исканията си. Впоследствие съпрузите се установили заедно в Република Турция, но поведението на Б. Б. не се променило. Поради това, въпреки че обитавали съвместно жилище в гр. Истанбул, страните съжителствали като съквартиранти, а не като съпрузи. К.Б. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – Д..

В съдебното заседание на 27.10.2016 г. ищцата изменя основанието на иска, като посочва като такова чл. 49, ал. 4 от СК и моли бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината и съобразно постигнатото с ответника и представено по делото споразумение. Ответникът заявява своето съгласие за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен при условията на чл. 49, ал. 4 от СК. В тази връзка страните постигат споразумение в писмена форма, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си и молят съда то да бъде утвърдено.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 12.04.2000 г., когато с акт № 0001/12.04.2000 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство И., обл. Ш. сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – Зехра и М., понастоящем пълнолетни (установено от служебно изисканите справки от Регистър НБД). Не се спори между страните, че съпрузите са разделени от преди около година и половина.

С оглед изразеното от страните сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан и бракът следва да бъде прекратен по реда на чл. 49, ал. 4 от СК – без произнасяне по въпроса досежно вината за разстройството на брака. Постигнатото от страните споразумение отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 4 от СК, не противоречи на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасяне по въпроса за вината, както и в съответствие с предвиденото в споразумението, разноските следва да останат в тежест страните, така както са направени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 12.04.2000 г., с акт № 0001/12.04.2000 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство И., общ. В., обл. Ш. между Б.М.Б. с ЕГН **********,*** и К.М.Б. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат: адв. С.С. ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОДОБРЯВА постигнатото между Б.М.Б. и К.М.Б. споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК в следния смисъл:

1. Ползването на семейното жилище – жилищна сграда, находяща се в с. И., общ. В., обл. Ш., ул. „Д.В.” № 4, СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Б.М.Б., като К.М.Б. няма претенции за ползването и за плащане на наем.

2. Страните не си дължат издръжка след прекратяване на брака.

3. К.М.Б. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Д..

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Б.М.Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи съответна му част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА К.М. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи съответната й част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от К.М. Д. деловодни разноски в размер на 425,00 лв. остават в нейна тежест, така както ги е направила.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.

Районен съдия: