Р Е Ш Е Н И Е

03.11.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 03 (трети) октомври Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

АНД номер 244 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Н.А.С. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 46-0000085 от 18.05.2016 г., издадено от началника на Областен отдел „Антомобилна администрация“ гр. Шумен.

Жалбоподателят счита, че атакуваното НП е постановено в противоречие и в нарушение на материалноправните и процесуалните норми. Счита, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в противоречие с правилата, предвидени в ЗАНН. Оспорва и констатациите в същия, като счита, че не е извършвал обществен превоз. Сочи, че административнонаказващият орган, носещ тежестта да докаже извършено от негова страна нарушение не е сторил това. Позовава се и на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, считайки, че случаят е маловажен. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя потвърждава доводите си, изложени в жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 28.04.2016 г. Ц.Ю.В. – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Шумен, съставила акт за установяване на административно нарушение Серия А-2015, бл. № 215766 от 28.04.2016 г. срещу Н.А.С. ***, за това, че „на 15.04.2016 г. около 13,30 ч, в населено място, на центъра на с. Драгоево, при извършване на проверка на автобус „Мерцедес Спринтер 413 ЦДН“ от кат. М2 с рег. № Н 2097 ВР, собственост на водача Н.С. се установи, че същият, в качеството си на водач на автобус с рег. № *** извършва следното нарушение: 1. Извършва специализиран превоз на учители от ОУ „***“ с. Драгоево и ОУ „***“ с. Златар с автобус, за който няма издадено копие на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България, с което нарушил чл. 66, т. 4 от Наредба№ 33 от 03.11.1999 г. на МТ”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 46-0000085 от 18.05.2016 г., с което на Н.А. е наложено административно наказание: глоба в размер на 1500 лв., на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за това, че „на 15.04.2016 г. около 13,30 ч, в населено място, на центъра на с. Драгоево, при извършване на проверка на автобус „Мерцедес Спринтер 413 ЦДН“ от кат. М2 с рег. № Н 2097 ВР, собственост на водача Н.С., се установи, че същият, в качеството си на водач на автобус с рег. № Н 2097 ВР извършва следното нарушение: 1. Извършва специализиран превоз на учители от ОУ „***“ с. Драгоево и ОУ „***“ с. Златар с автобус, за който няма издадено копие на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България, с което нарушил чл. 66, т. 4 от Наредба№ 33 от 03.11.1999 г. на МТ”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Ц.В. (актосъставител), К.К. (свидетел по акта), Н.Б. и Н.Т., установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Н.А.С. е с постоянен адрес ***, като има регистриран едноличен търговец – ЕТ „Н.А. ***. В качеството си на търговец, през месец септември 2015 г. същият сключил договори с ОУ „***“ с. Драгоево и ОУ „***“ с. Златар, по силата на които поел задължение да осъществява превоз на учителите, живущи в гр. Шумен с месторабота в цитираните учебни заведение през всички работни дни от 15.09.2015 г. до 14.09.2016 година. На 15.04.2016 г. С., като водач на МПС, извършвал превоз на учителите ***, ***, ***, Н.Б., *** по маршрут с. Златар – с. Драгоево – гр. Шумен. Водачът управлявал автобус марка „Мерцедес Спринтер 413 ЦДН“, от категория М2, с рег. № ***, негова собственост. При пристигането на моторното превозно средство на центъра на с. Драгоево, обл. Шумен, жалбоподателят бил спрян за проверка от служителите на ОО „АА“ гр. Шумен Ц. В. и К. К.. След извършена проверка на носените от водача документи и след справка по телефона в Регистър „Лицензи“, било констатирано, че описаният автомобил не бил вписан в лиценз на Европейската общност (чрез издаване на съответно заверено копие към лиценза), както и че за това МПС не е издадено удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България. На мястото били повикани полицейски служители, които записали писмени сведения от пътниците в превозното средство. На 22.04.2016 г., представлявания от жалбоподателя едноличен търговец подал заявление до ИА „Автомобилна администрация“ за вписване на автобуса в издадения му лиценз.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Безспорно се установи, че на посочените дата и място жалбоподателят, като водач на МПС, извършвал вътрешен обществен специализиран превоз на пътници с автобус марка „Мерцедес Спринтер 413 ЦДН“ с рег. № ***, без за това превозно средство да е редовно издадено удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България или заверено копие от лиценз на Общността, вписани в издадения на едноличния търговец на С. лиценз.

Според разпоредбите на § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗАП, общественият превоз на пътници представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Според нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗАП, обществен превоз на пътници се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. И.а. „А.а.” води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, за всяко превозно средство. Съгласно чл. 23, ал. 1 от същия закон, специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В чл. 62в от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е предвидено, че водачите извършват специализирани превози на пътници по правилата, предвидени в Закона за автомобилните превози и тази наредба, а съгласно чл. 63 от Нар. № 33/1999 г. ОППТТРБ, всеки търговец, извършващ обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, е длъжно да снабди водачите с необходимите документи.

Законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност (в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП) за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници без редовно издадени документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Тази санкция, относима към уредбата на отношенията, възникващи в хипотезите на обществени специализирани превози на пътници е конкретизирана чрез нормата на чл. 66, т. 4 от Нар. № 33/1999 г. ОППТТРБ, предвиждаща, че по време на работа, водачът представя при поискване на контролните органи и удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза).

В случая се установи, че на 15.04.2016 г. ЕТ на жалбоподателя Н.С., след сключен договор с учебни заведения, извършвал превоз на пътници от с. Златар до с. Драгоево и до гр. Шумен срещу заплащане, което определя този превоз като вътрешен обществен специализиран превоз на пътници. Установи се, че водач на ППС, с което е осъществяван превозът е жалбоподателят С.. Вторият обективен признак на нарушението по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е липсата на редовно издаване на някой от цитираните по-горе документи, в частност – копие на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България. Отсъствието на такова редовно издаване се явява основание за ангажиране на админтистративнонаказателната отговорност на извършващия обществения специализиран превоз водач.

С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като последният осъществил вмененото му административно нарушение по цитирания текст.

При определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е съобразил абсолютния характер на санкцията по относимата правна норма, при което правилно наложил такова в установения в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП размер.

Съдът, като взе предвид възражението в жалбата, намира, че наказващият орган правилно е приел, че случаят не е маловажен. За да бъде квалифицирано дадено деяние като маловажен случай, конкретно извършеното административно нарушение следва да бъде характеризирано като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В случая по преписката не са налице конкретни данни, от които да се направи извод за по-ниска обществена опасност на осъщественото от Н.С. деяние, основана на хипотезата на чл. 93, т. 9, пр. 2 от НК (приложим, на осн. чл. 11 от ЗАНН). Съдът не намира, че случаят е маловажен включително и след съобразяване на основните права на пътниците – обект на защита чрез въвеждане на нормата на чл. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП вр. чл. 66, т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. ОППТТРБ, а именно – защитата на живота и здравето им.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление № 46-0000085/18.05.2016 г. на Началника на Областен отдел „АА” гр. Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 46-0000085 от 18.05.2016 г., издадено от *** – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение Серия А-2015, № 215766 от 28.04.2016 г., съставен от Ц.Ю.В. – главен инспектор в ОО „Автомобилна администрация” гр. Шумен, с което на Н.А.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози вр. чл. 66, т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: