Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

17.11.2016г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд, Първи състав

На осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 312 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 266 от 24.06.2016г., издадено от Началника на РУ - Велики Преслав на И.Й.И. с ЕГН ********** - за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД му е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не взема допълнително отношение.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, като в придружителното писмо изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено наложеното наказание на водача.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.06.2016г. около 16:40 часа  свидетелите С.З.И. и М.С.М.  - полицейски служители, спрели за проверка в гр.Смядово, последователно два автомобила. Единият от тях бил управляван от жалбоподателя. Установено било, че същият не носил в себе си документи за самоличност и свидетелство за управление на МПС. Съставени били два акта на жалбоподателя, по ЗДП за управление на МПС без да носи свидетелство за това и за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. Жалбоподателят посочил, че има възражения, но не ги конкретизирал.

Въз основа на така съставения АУАН №226/22.06.2016г. на 24.06.2016 год. е издадено атакуваното Наказателно постановление за нарушение на чл.6 от ЗБЛД. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.08.2016 год.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата, жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, вменяващ в задължение на българските граждани, при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят самоличността си. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, жалбоподателят не е могъл да представи лична карта, която съгласно чл.23, ал.1 от ЗБЛД се явява основен идентификационен документ за самоличност на територията на страната, а така също и какъвто и да било заместващ я документ по смисъла на ЗБЛД. Проверката е била извършена от полицейски служители, които съгласно ЗМВР са разполагали с правомощия в тази насока. Чл.6 и чл. 80, т.5 от ЗБЛД изискват от българските граждани при поискване от компетентните органи да представят документ за самоличност. Изпълнението на това задължение, съдържа  и задължението гражданите да носят в себе документи, удостоверяващи самоличността им. С допуснатото нарушение на чл. 6 от ЗБДС, жалбоподателят е осъществил  състава на чл.80, т.5 от ЗБДС. От материално правна страна съдът намира, че  формално  жалбоподателят е извършил нарушението по  чл. 6 от ЗБЛД. 

Изложената фактическа обстановка, се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, които съдът кредитира, както и от събраните по делото писмени доказателства.

При съставянето на АУАН и НП, съдът не намира нарушения, които да са от категорията на съществените, както и такива, които да водят до опорочаването им.

Ето защо наказващият орган правилно е издал НП, тъй като безспорно са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, както по същество, така и по отношение на наложените наказания. При индивидуализацията на административното наказание, наказващият орган е наложил наказание в минималния размер предвиден от закона, който е от 50.00 лв. до 300.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. 1-ро от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 266 от 24.06.2016г., издадено от Началника на РУ - Велики Преслав на И.Й.И. с ЕГН **********, с което за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД му е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: