МОТИВИ на присъда № 29/14.11.2016 г. по НОХД № 219/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Срещу подсъдимия Ж.Д.Б. е повдигнато обвинение за това, че  „на 04.01.2015 г. в с. Кълново, обл. Шумен, от дома му на ул. „**** №6, отнел от владението на И.К.Н. от с.с. чужди движими вещи на обща стойност 417,50 лева, без негово знание, с намерението противозаконно да ги присвои, като при извършване на деянието повредил преграда (заключващо устройство тип катинар), здраво направена за защита на имот, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението: по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.“.

На основание чл. 85 от НПК, за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е приет предявеният от И.Н. граждански иск срещу подсъдимия за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, в размер (след допуснатото изменение на цената му) на 259,10 лева. Пострадалият от престъплението е конституиран по делото и като частен обвинител.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че на Б. следва да бъде наложено наказание в размер на една година „Лишаване от свобода”, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено за срок от три години.

Повереникът счита, че по делото са събрани доказателства, обосноваващи приетото от прокурора, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК. Присъединява се към становището на прокурора относно вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на Б., но същото да бъде изтърпяно ефективно. Поддържа изцяло предявения граждански иск, като моли същия да бъде уважен.

Гражданският ищец и частен обвинител поддържа изцяло изложеното от повереника си.

Подсъдимият Ж.Б., в хода на съдебното следствие дава обяснения по така повдигнатото му обвинение. Същият не се признава за виновен, като излага, че не е извършил процесното деяние. Твърди, че открил процесните вещи, изоставени край пътя. Моли за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, депозирани в хода на съдебното следствие от Й.К., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство и на съдебното производство пред друг състав на съда, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, на Д.П., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, И.Н., от заключенията по изготвени експертизи: заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза от 19.03.2015 г., заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза от 26.06.2015 г., от огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал – протокол за претърсване и изземване от 06.01.2015 г., ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства от 16.03.2015 г., ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 06.01.2015 г., разписки от 16.02.2015 г. и от 11.03.2015 г., справка за съдимост на подсъдимия – рег. № 493/08.08.2016 г. изд. от БС при ПРС, и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия и от предявените на страните веществени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

През 2015 г. И.К.Н. бил пенсионер и живял в с. Кълново, обл. Шумен, като със съпругата си обитавал къща, находяща се в посоченото населено място на ул. „**** № 6. По същото време, отпреди няколко години, в селото живял и подсъдимият Ж.Д.Б..

В началото на мес. януари 2015 г., Б. решил да влезе в жилището на частния обвинител с цел отнемане на намиращи се там движими вещи, с оглед получаване на парични средства след продажбата им. С това намерение, около 04,00 часа на 04.01.2015 г. подсъдимият успял да влезе в двора, прилежащ към недвижимия имот на Н.. Тъй като входната врата на къщата се отваряла навън, Б. поставил дъска между чешма, находяща се на двора и описаната врата, като по този начин възпрепятствал възможността спящите по това време собственици в жилището да излязат. След това, с неустановен предмет срязал поставеното на врата, водеща към избеното помещение откъм двора, заключващо устройство – катинар и по този начин проникнал в мазето. От различни негови помещения, Б. взел следните вещи: шест бр. буркани тип „Омния“, пълни с рязана туршия; три бр. буркани тип „Омния", пълни с консерва от домати; два бр. бурканчета за сладко пълни с консерва домати; един бр. пистолет за горещ въздух, червен на цвят с надпис на него ,.Fairline JHG 1500 230/240V ~50Hz 1500BT"; един бр. ел. ренде оранжево на цвят с надпис на нето Bavaria Mr 2010/03/ВС - 2315 art. № 43.452.21: един бр. електрически трион тип „Зеге", зелен на цвят с надпис на него CREEN TOOLS JIG SAWRD JS01 SN 2011 &2011101509919; един бр. бързовар голям; един бр. гъвкава връзка за В и К с дължина 50 см; два бр. светлоотразители за велосипед жълти на цвят; един бр. светлоотразител за велосипед бял на цвят; един бр. светлоотразител за велосипед червен на цвят; един бр. кабел за ел. захранване с бяла шлауфка с дължина 179 см; един бр. кран за чешма; един бр. ръкохватка за ъглошлайф; 1 бр. оребрено гумено уплътнение за ПВЦ, тръба; два бр. дръжки от меден казан с медни нитове и част от меден казан за тях; един бр. покривало в жълто и червено с размери 210/120 см;; един бр. силно деформирана медна ламарина, около 3.5 кг. с жълто кафяв цвят; 10 кг картофи и 10 кг лук. От двора подсъдимият взел и оставения там велосипед, тип „дамски", сив на цвят с надпис на рамата AL 6061 със скорости, с поставена черна пластмасова касета на багажника. След това напуснал имота на Н., отнасяйки със себе си посочените вещи. По време на престоя на подсъдимия в дома на гражданския ищец, съпругата на последния чула шум, но Н. я успокоил, че същият вероятно е причинен от котки. Б. превозил отнетите вещи с на велосипеда до дома си в с. Кълново. На сутринта пострадалият установил, че входната врата е залостена, поради което излязъл на двора през прозореца, а оглеждайки имота, констатирал, че са отнети описаните по-горе вещи. Същият незабавно съобщил за извършената кражба в РУ - В. Преслав. В хода на извършване на издирвателните мероприятия, полицейските служители установили, че подсъдимият, на 06.01.2015 г., се опитал да продаде в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр. Смядово метално вещи от вида на откраднатите. Веднага след получаване на тази информация свидетелите Г., П. и К. се отправили към пункта, но там установили, че Б. (на когото междувременно било отказано изкупуване на предлаганото имущество) си тръгнал обратно за с. Кълново. Полицаите го настигнали по пътя между гр. Смядово и с. Кълново, като видели, че той пътува към селото с велосипед с характеристиките на заявения като откраднат такъв. Освен това, подсъдимият носел чувал, в който свидетелите видели смачкан капак (изработен от медна ламарина) от дестилационен съд за изваряване на спиртни напитки (т.нар. „казан за ракия”). На въпроса на полицейските служители за произхода на вещите, Б. отговорил, че ги намерил в храсти до пътя, като им показал мястото. На свид. Г., обаче, било известно, че намиращите се на посоченото от подсъдимия място битови отпадъци са там от дълго време. Полицаите решили да извършат претърсване в жилището, обитавано от Б. и на същата дата (06.01.2015 г.), посоченото процесуално действие било осъществено в къща, находяща се в с. Кълново, ул. „**** На поканата да предаде вещи, предмет на престъпление, Б. отговорил, че не съхранява в дома си такива, след което се пристъпило към претърсване на помещенията в имота. В хода на същото били открити и останалите вещи, предмет на процесното деяние, собствени на пострадалия. За тях подсъдимият обяснил, че също ги бил намерил край пътя за гр. Смядово.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на И.Н., Й.К. и Д.П., от приетите по делото оценителна и съдебно-психиатрична експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 281 от НПК писмен доказателствен материал, и предявеното веществено доказателство.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на Й.К., Д.П. и И.Н., депозирани в хода на съдебното следствие. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, предметите на посегателство и неговото авторство. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията предхождащи и следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват. В същите не се констатират противоречия, които да бъдат обсъждани.

Гореизложената фактическа обстановка досежно предмета на престъплението и неговата стойност се подкрепя и от изготвеното по делото заключение по съдебно-оценителна експертиза от 19.03.2015 г., което съдът намира за компетентно и обективно дадено.

Установеното в съдебното производство от фактическа страна се основава и на заключението от 26.06.2015 г. по назначената съдебно-психиатрична-психологична експертиза, според която у подсъдимия Ж.Б. са налице белези на посттравматичен органичен мозъчен синдром, в лека към умерена степен на изразеност по МКБ Х, който се характеризира предимно с огрубяване в емоционалната сфера и нарушен количествен контрол върху поведението, без да се установяват дълбоки нарушения на когнитивните функции и не може да бъде приравнен на „разстройство на съзнанието“. Регистрираната мозъчна и психична патология не е достигнала такава дълбочина, че да покрива параметрите на „продължително разстройство на съзнанието“. Според вещото лице, към момента на извършване на деянието Б. е могъл да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с него и да ги възпроизвежда в обясненията си.

В подкрепа на обвинението са следните приложени и приети по делото писмени доказателства: протокол за претърсване и изземване от 06.01.2015 г., ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства от 16.03.2015 г., ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 06.01.2015 г., разписки от 16.02.2015 г. и от 11.03.2015 г., установяващи обстоятелства, свързани с времето на извършване на деянието и предмета на престъпното посегателство.

За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността му, допринасят приложените справка за съдимост на подсъдимия – рег. № 493/08.08.2016 г. изд. от БС при Районен съд - Провадия, и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия.

За изясняване на фактическата обстановка допринася и предявяването на страните на веществените доказателства, приложени по делото.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Ж.Б., дадени по време на съдебното следствие. Същият отрича да е извършвал вмененото му престъпление. Въпреки своята категоричност при отричането на авторството на инкриминираното деяние, обясненията на подсъдимия са в противоречие с останалия оценен от съда като достоверен доказателствен материал. В обясненията си подсъдимият излага също така, че видял край пътя процесните вещи вечерта на 05.01.2016 г., когато се прибирал пеша към с. Кълново, като на следващата сутрин с колелото, ги пренесъл в дома си. Описва мястото, където открил вещите като нерегламентирано сметище. Тези категорично изложени твърдения на Б. съдът приема за опровергани от събраните в подкрепа на обвинението доказателства, от които по безспорен и категоричен начин се установява участието му в инкриминираното деяние. В тази насока са показанията на полицейските служители, които сочат, че им е известно посоченото от Б. място, но там се намирали отдавна изхвърлени отпадъци. Освен това, обясненията на подсъдимия са и житейски нелогични – противно на логиката е при създадената по време на противозаконното отнемане на вещите организация и успешното изнасяне на вещите от дома на Н., „крадците“ да изоставят вещите, включително и почти нов велосипед край пътя. В същата насока, нелогично е да се приеме, че поставени по този начин край пътя, никой от преминаващите край него не е ги е забелязал в продължение на около 24 часа. Всичко описано дава основание на съда да приеме, че обясненията на подсъдимия следва да се оценяват по начина, описан по-горе, единствено като защитна теза.

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Ж.Д.Б. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Същият, на 04.01.2015 г., в с. Кълново, общ. Смядово, обл. Шумен, в дом на ул. „**** № 6, като повредил преграда, здраво направена за защита на имот (заключващо устройство – катинар), отнел чужди движими вещи (подробно описани в диспозитива на присъдата) на обща стойност 399,50 лв., от владението на И.К.Н. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

При извършване на престъплението подсъдимият осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик и установяване на свое владение.

В случая кражбата е квалифицирана, тъй като при извършване на деянието, Б. повредил заключващо устройство – катинар, представляващо преграда, здраво направена за защита на имот.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при форма на вина – предварително сформиран, пряко насочен умисъл. Б. предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянията, съзнавайки общественоопасния им характер. В съзнанието му е била налице представа, че участва в изпълнението на престъплението и воля да осъществи намерението си.

По делото не са събрани доказателства, че подсъдимият отнел 1 бр. механичен крик, автомобилен, черен на цвят от владението на пострадалия. Не се събраха годни доказателствени средства, чрез които да се установява отнемането му. Поради това, настоящият състав счита, че е обвинението, възведено спрямо Б. в тази му част е недоказано, поради което, съобразно разпоредбата на чл. 304 от НПК, подсъдимият беше признат за невинен по тази част от обвинението.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият Ж.Д.Б**** следва да носи наказателна отговорност по цитирания законов текст.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия Б. на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост.

При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващото и смекчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимият Ж.Д.Б. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Същият е български гражданин, със средно образование, разведен. Притежава ЕГН **********. Б. е неосъждан.

Несъмнено е, че деецът поначало подлежи на наказание за деянието.

Деянието по чл. 195, ал. 1 от НК като цяло се отличава със сравнително висока степен на обществена опасност. По вида си и последиците за обществото, конкретното деяние се явява със сравнително ниска степен на обществена опасност.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие: завишената степен на обществена опасност на престъпленията от този вид – осъществен е съставът на едно от най-често извършваните престъпления против собствеността. Що се отнася до смекчаващите обстоятелства, съдът взе предвид следното: На първо място, съдът обсъди чистото съдебно минало на подсъдимия, недоброто му материално положение, липсата на пълноценна подкрепа на семейната му среда, липсата на всякаква социална подкрепа. Съдът съобрази и сравнително ниската стойност на отнетите от Б. вещи.

С оглед така установените обществена опасност на деянието и на дееца, и посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът намира, че наказание в размер на една година лишаване от свобода се явява справедливо и осигуряващо в пълна степен осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Съдът намира, че в настоящия случай ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не би спомогнало за осъществяване на целите на специалната превенция. Предвид изложеното, съдът счита, че наказанието в случая следва да бъде определено при приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно, чрез отлагане на изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че така определеното по размер и начин на изпълнение наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

На основание чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от НК, в случай на привеждане на настоящата присъда в изпълнение, съдът приспадна от така определеното наказание „Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението по настоящата присъда, считано от 14,00 ч на 06.01.2015 г., до 13,15 ч на 07.01.2015 година.

Досежно предявения граждански иск: установи се по делото, че осъществявайки деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, подсъдимият отнел движими вещи, принадлежащи на гражданския ищец И.Н., на обща стойност 399,50 лева. Според съда, обезщетението за причинени имуществени вреди в претендирания размер от 259,10 лв., предявено по общия гражданскоправен път на защита в случая е неоснователно, тъй като причинените на увредения имуществени вреди са възстановени, респ. възстановими по реда на наказателноправната защита по НПК – чрез връщане на отнетите вещи, частично, на обща стойност 158,40 лв., преди приключване на настоящото наказателно производство, съотв. – в останалата им част, на обща стойност 241,10 лв., приложени като веществени доказателства, подлежат на връщане, на осн. чл. 111, ал. 1 от НПК, с настоящата присъда. Ето защо, настоящият състав прие, че претенцията с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, депозирана срещу Б. се явява неоснователна и като я отхвърли.

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови иззетите и приложени като веществени доказателства по делото – пазени в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен: 1 бр. пистолет за горещ въздух, червен на цвят с надпис „Fairline JHG 1500 230/240V ̴ 50Hz 1500ВТ”; 1 бр. ел. ренде оранжево на цвят с надпис Bavaria Mr 2010/03/ВС - 2315 art. № 43.452.21; 1 бр. електрически трион тип „Зеге”, зелен на цвят с надпис CREEN TOOLS JIG SAWRD - JS01 SN 2011 & 2011101509919; 1 бр. голям бързовар; 1 бр. гъвкава връзка за ВиК с дължина 50 см; 2 бр. светлоотразители за велосипед жълти на цвят; 1 бр. светлоотразител за велосипед бял на цвят; 1 бр. светлоотразител за велосипед червен на цвят; 1 бр. кабел за ел. захранване с бяла шлауфка с дължина 179 см; 1 бр. кран за чешма; 1 бр. ръкохватка за ъглошлайф; 1 бр. оребрено гумено уплътнение за ПВЦ-тръба; 2 бр. дръжки от меден казан с медни нитове и част от меден казан за тях; 1 бр. покривало в жълто и червено с размери 210/120 см; 1 бр. силно деформирана медна ламарина, около 3,5 кг с жълто-кафяв цвят – на обща стойност 224,10 лв., да се върнат на правоимащия – гражданския ищец и частен обвинител И.К.Н..

При липсата на установяване по делото на собствеността върху иззетия като веществено доказателство по делото 1 бр. механичен крик, автомобилен, черен на цвят, на стойност 18,00 лв., на осн. чл. 111, ал. 1 от НПК и с оглед чл. 112, ал. 1 от НПК, съдът постанови същият да остане за пазене в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, до изтичане на срока по чл. 112, ал. 1 от НПК, в който може да бъде потърсен.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия Ж.Д.Б. да заплати сума в размер на 140,00 лева, в полза на държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представляваща направените по досъдебно производство № 3/2015 г. по описа на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен разноски и 5,00 (пет) лева – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия Ж.Д.Б., да заплати сума в размер на 20,00 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, представляваща направените в съдебното производство разноски и 5,00 лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените в полза на държавата разноски.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Б. да заплати на частния обвинител И.К.Н., направените от последния разноски по делото в размер на 300,00 лева.

На основание чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса в размер на 5,00 лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на частния обвинител И.Н. разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

16.12.2016 г.

Районен съдия: