Мотиви към решение по АНД № 327 по описа за 2016г. на Районен съд Велики Преслав

Обвиняемият А.С.Д. с ЕГН ********** е предаден на съд с предложение за освобождаването от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, за това, че: за времето от 22.07.2013 до 15.04.2014г. в района на гр.Върбица, скрил не изключително нему принадлежащи документи: констативен протокол сер.Д08К № 050265 с вписана дата 12.07.2013г., в три екземпляра, два от които копия под индиго, за извършена проверка на сеч, по позволително за сеч № 0106209/29.04.2013г. за отсечени без КГМ/контролна горска марка/ 42бр. дървета от вида „дъб" и 4 бр. дървета от вида „бук"; 2 бр. сортиментни ведомости за отдел 50 подотдел „Г" ГСУ I от 12.юли 2013г. , с положен подпис в поле "сортиментирал"; рапорт от името на А.Д. *** с ръкописно изписан текст с вписана дата 22.07.2013г. и положен подпис за „Г.стражар" -А.Д. с цел да набави за себе си облага - престъпление по чл. 319 от НК .

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие представителят на Районна прокуратура поддържа изцяло обвинението. Същият описва фактическата обстановка, така както е отразена в обвинителния акт. Прокурорът намира, че са налице визираните в чл. 78а от НК предпоставки за освобождаване на обвиняемия Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като предлага наказание в рамките към предвидения в закона минимум.

Разпитан от органите на досъдебното производство и в съдебно заседание обв.Д. не се признава за виновен. Защитникът на обвиняемия пледира за оправдаването му, поради липса на състав на извършено престъпление.

Съдът, за да постанови своето решение съобрази и прецени следното:

На първо място следва да се отбележи, че страните не оспорват по същество посочените в постановлението фактически обстоятелства, т.е. не се спори по фактите, които съдът приема, че са следните:

На 10.04.2014г. с постановление на прокурор при ВПРП е било образувано досъдебно производство № 157/2014г. по описа на РУ-В.Преслав срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК. С постановление от 03.12.2014г. на Административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр.Шумен, разследването на образуваното ДП е било възложено да се проведе от следовател от ОСлО при ОП-Шумен.

Обв. А.Д., по силата на трудов договор № 08/27.06.1911г. от 01.07.2011г., заемал длъжността "Горски надзирател" в „Държавно горско стопанство Върбица" ДП гр. Върбица. С допълнително споразумение от 04.11.2011г., бил назначен на длъжността "Горски стражар" в отдел/бригада Горски стражари на ТП „ДГС Върбица" гр. Върбица, а с допълнително споразумение от 28.09.2012г. - на длъжността "Горски стражар" в отдел/бригада Охрана дърводобив в ТП „ДГС Върбица" гр.Върбица, която длъжност заемал в периода 22.07.201Зг.-15.04.2014г. Съгласно длъжностната му характеристика, А.Д. следвало да познава основно нормативната уредба и другите документи в областта на горското стопанство, Закона за горите, както и Закона за административните нарушения и наказания. Сред основните му функции и задължения били: да пази поверения му охранителен район; да изисква спазването на дисциплината на ползванията от горите, опазването на горите ...и други обекти в поверения му район; да проверява всички документи за сеч, паша, лов риболов и др. ползвания от горите; да проверява превозните средства, които превозват дървен материал и др. горски продукти и документи към тях; да съставя актове за констатирани нарушения; да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно; да съгласува работата си с останалите служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя; да докладва за административни пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами и нередности; Обвиняемият носел отговорност за: достоверността на информацията в документите, които изготвя, актове, които съставя; за законосъобразността и целесъобразността на взетите от него решения при изпълнение на длъжностните си функции; за нарушаване на технологичната дисциплина, за нарушаване на всички функции и задължения, произтичащи от нормативните документи и характера на работата му. В дейността си обв. А. Д. бил йерархически пряко подчинен на Директора и на Ръководител ГСУ в ТП „ДГС Върбица" гр. Върбица.

В периода 7-8 юли 2013г. св. Н. - началник на Първи ГСУ на ДГС Върбица и обв. А.Д. ***/ извършили рутинна проверка на отдел 50 подотдел „г" на I ГСУ при ДГС-Върбица. , където съобразно Позволително за сеч № 0106209/29.04.2013г. се извършвала сеч на дървесина. При обхода св. Н. забелязал, че покрай извозните пътища имало разреждане на дърветата повече от предвиденото. Това станало повод да се извърши проверка в този отдел. За констатираното св. Н. уведомил св. X. А., който към тази дата бил Заместник директор на ТП ДГС-Върбица. Във връзка с констатираното на 11.07.2013г. св.Н., заедно със св. И.ов - работник в ДГС-Върбица, извършили проверка в отдел 50г., стопанисван от ТП „ДГС-Върбица" гр. Върбица. Установили общо 46 бр. дървета /42 бр. от дървесен вид „дъб" и 4 бр. пот вида „бук" , които не били маркирани с контролна горска марка /КГМ/. При проверката измерили диаметъра на дънерите и поставили върху тях КГМ с червена боя. На 12.07.2013г. в сградата на ДГС-Върбица, св.К. изготвил сортиментна ведомост съобразно установеното количество дървесина отсечена без разрешение, а обв. А.Д. изготвил Констативен протокол сер. Д08К № 050265 от 12.07.2016г., който следвало да се подпише от представител на фирмата, извършваща сеч в горепосочения отдел - „Хема груп" ООД. Констативния протокол, заедно с изготвен от обвиняемия писмен рапорт, обв. Д. следвало да предаде на св.И. К. - лесничей в ДГС- Върбица, отговарящ за цялата документация, свързана с дърводобива, извършван в ДГФ под ръководството на ДГС-Върбица. На 22.07.2013г., след уволнението на св. Н., обв. Д. получил кочана с констативни протоколи сер. Д08К от № 050251 до № 050275. Обв. Д. съставил рапорт, носещ дата 22.07.2013г. до Директора на ДГС-Върбица относно констатираната незаконна сеч. Същите документи той обаче не предал на св. К.. Междувременно на 11.07.201Зг. ръководителят на ТП ДГС Върбица бил сменен. На 19.07.201Зг. последвало прекратяване на трудовите правоотношения между св.Н. и ТП ДГС-Върбица, а в последствие през м. август 2013г. бил уволнен и св. К., който по-късно подал сигнал до ИАГ за констатираната незаконна сеч в отдел 50г. При така стеклите се събития и предполагайки, че може да последва и неговото уволнение, обв. Д. на неустановена дата в периода 22.07.2013г. до 15.04.2014г. отстранил от кочана с констативни протоколи, поверен му на 22.07.2013г. трите екземпляра от констативен протокол сер. Д08К № 050256 и заедно със съставената от св. К. сортиментна ведомост, до която имал достъп и изготвения от него рапорт до Директора на ТП „ДГС-Върбица“ гр.Върбица, ги скрил от ръководството на предприятието, носейки описаните документи в себе си по време на работа, наред с други негови лични вещи, вместо да ги предаде по указания ред на ръководителя за преценка с оглед образуване на административнонаказателно производство.

На 15.04.2014г. в хода на досъдебното производство било извършено претърсване и изземване в сградата на ТП ДГС Върбица-гр.Върбица. По време на извършеното процесуално действие Директора на ДГС Върбица-И.Т. е предал доброволно кочана с констативни протоколи с надпис „Получил 22.07.2013г.-горски стражар А.Д." , от който липсвал КП серД08К №0505265. На същата дата полицейски служител **** **** извършил на основание чл. 68 от ЗМВР личен обиск на обв. Д., по време на който у обвиняемия били открити Констативен протокол сер.Д08К № 050265/12.07.2013г. - оригинал и два индигирани идентични екземпляра, сортиментна ведомост за изчисляване обема и сортиментите на маркирания лесосечен фонд в пл.куб м.от 12.07.2013г., рапорт от името на А.Д. *** във връзка със съставен КП №050265/12.07.2013г., както и други лични книжа и вещи.

На основание чл.378, ал.2 и ал.3 от НПК, съдът е преценил събраните в хода на наказателното производство доказателства и е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В началото е редно да се отбележи, че съдът не споделя мнението на защитата, че не е посочена специална цел в постановлението на прокурора, където е отбелязано, че Д. е извършил действията, за които е обвинен, за да не последва неговото уволнение. Съдът е на мнение обаче, че обвинителната теза не е доказана, поради наличието на съществени процесуални нарушения при събирането на приетите доказателства.

В постановлението на прокурора е посочено, че на 15.04.2014г. в хода на досъдебното производство било извършено претърсване и изземване в сградата на ТП ДГС Върбица-гр.Върбица. По време на извършеното процесуално действие по НПК, полицейският служител **** **** извършил на основание чл. 68 от ЗМВР личен обиск на обв. Д., по време на който у обвиняемия били открити Констативен протокол сер.Д08К № 050265/12.07.2013г. - оригинал и два индигирани идентични екземпляра, сортиментна ведомост за изчисляване обема и сортиментите на маркирания лесосечен фонд в пл.куб м.от 12.07.2013г., рапорт от името на А.Д. *** във връзка със съставен КП №050265/12.07.2013г., както и други лични книжа и вещи.

Съдът приема, че извършеният личен обиск и съставеният протокол за това са единственото доказателство, събрано в хода на производство, върху което се гради обвинителната теза за извършено деяние по смисъла на чл.319 от НК.

Съдът в настоящият си състав, споделя мнението, че това доказателство е било събрано при допуснати съществени процесуални нарушения на НПК. Прокурорът в нарушение на  чл. 105, ал. 2 от НПК се е позовал на доказателство, което не е събрано по установения процесуален ред. Посоченият протокол за личен обиск е бил извършен по съвършено различна процедура, изготвянето му не е възложено от разследващ орган и по реда на чл.218 от НПК и същият не е приобщен към доказателствения материал по предвидения в НПК ред.

Мотивите за това са следните:

Разпоредбите на чл.159-164 от НПК уреждат правилата за извършване на процесуално-следственото действие „претърсване и изземване”, респективно „обиск /претърсване на лице/“. Тези правила са императивни за спазване от органите на досъдебното производство. Това е така, тъй като процесуалните действия „претърсване и изземване“ и „обиск“ са от такова естество, че при осъществяването им се засяга личната неприкосновеност на личността, регламентирана и защитена от Конституцията на Република България. За да се реализира защитата на личната неприкосновеност, законът /НПК/ е предвидил множество изисквания, свързани с извършването им. За да бъдат ценени като годни, законодателят е предвидил определен формален ред за съставянето им.

Оформеният, при условията на чл.68 от ЗМВР /в сила към 15.04.2014г./ протокол - не е предвиден като способ за доказване от нормите на чл. 106 и чл. 136, ал. 1 от НПК и е извън обсега на лимитираните от процесуалния закон доказателствени средства, поради което същият е лишен от процесуална годност и доказателствена стойност. По делото липсва постановление за възлагане по реда на чл. 218, ал.2 от НПК. Полицейският служител **** **** не е извършвал действия по разследването, като даже и да са му били възложени такива, тези действия следва да бъдат извършени по НПК, а не по ЗМВР. Налице е опорочена процедура, която не е била санирана от разследващите органи, което от своя страна води до изключване на въпросния протокол от доказателствата по делото. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, че такъв протокол не може да бъде ценен като доказателствения материал /в частност Решение №350/16.06.2010г. по н.д. № 318/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията ****/.

Съдът не може, а и не трябва да основава фактическите си заключения на ненадлежно събрани доказателствени материали. Въвеждането на доказателства в наказателния процес става само чрез доказателствени средства, които не могат да бъдат произволни, а само такива, които са събрани и изготвени по реда, предвиден в НПК / чл. 105, ал. 2 от НПК/. Кредитирането на такива ще представлява допускане на съществено нарушения на процесуални правила, които ще доведат до неправилна преценка за приложимия материален закон.

Ето защо и на основание  чл. 105, ал. 2 от НПК, съдът не кредитира посоченият по-горе протокол за личен обиск, като доказателство по детото и не е градил вътрешното си убеждение върху него, тъй като не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 106 от НПК.

Независимо от горното, съдът е на мнение, че наличието на един от елементите на деянието, а именно „…скрил не изключително нему принадлежащи документи…“, също не е доказан в хода на производството. Вярно е, че първите два документа са предоставени на лицето за служебно ползване и по тази причина, Д. е бил задължен да борави с тях, тъй като това влизало в служебните му задължения. В този смисъл, същият не е скрил посочените документи, а не е изпълнил служебните си задължения, да ги предаде на съответното лице. В горния смисъл, са налице данни за друго престъпление по НК, което не е документно, но това съдът може само да констатира. Относно третият документ „рапорт от името на А.Д. *** с ръкописно изписан текст с вписана дата 22.07.2013г. и положен подпис за „Г.стражар" -А.Д.“, съдът е на мнение, че същият е документ произхождащ от лицето и като такъв не може да бъде предмет на престъпление по чл.319 от НК.

В този смисъл съдът приема, че няма годни доказателства, че описаното в постановлението на прокуратурата деяние съставлява престъпление.

Законът изисква от съда да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като е недопустимо осъдителната присъда да почива на предположения. По настоящото дело, при така събраните в наказателното производство доказателства, съдът не би могъл да приеме за категорично доказано извършването на описаното в постановлението престъпление. Обвинителната теза се гради по съществото само на едно доказателство, което съдът не кредитира и изключва от доказателствата маса.

Предвид гореизложеното, съдът е намерил, че не е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна, обвиняемият да е осъществиле престъпния състав на посоченото по-горе престъпление.

Водим от горните съображения, съдът е постановил решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: