Решение по Гражданско дело 136/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

12.12.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) септември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Ивайла Димитрова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 136 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ЕТ“.....-Б.С.“, ЕИК....., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Б.В.С. срещу П.К.С.“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя П.С.П., обективно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на недвижими имоти –селскостопанска сграда – сайвант със застроена площ 110 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.1 и сграда за водоснабдяване и канализация със застроена площ 33 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.2, построени в поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 по кадастралната карта на гр.С. обл.Ш. и положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищеца притежава право на собственост върху недвижими имоти – селскостопанска сграда – сайвант със застроена площ 110 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.1 и сграда за водоснабдяване и канализация със застроена площ 33 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.2, построени в поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 по кадастралната карта на гр.С. обл.Ш., придобито на осн.чл.79, ал.1 от ЗС, чрез упражняване на непрекъснато и необезпокоявано владение върху сградите. Ведно с посочените искове е предявено и искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №5, том ІІІ, рег.№1125, дело №190/2016 г. по описа на нотариус рег.№592 на НК, с район на действие ВПРС, вписан във вх.рег.№541 от 11.03.2016 г., акт №33, том 2 дело №2291 на служба по вписванията гр.В.П..

В исковата молба ищецът ЕТ“.....-Б.С.“, ЕИК....., твърди че от 2005 г. ползва и владее необезпокоявано следните недвижими имоти - селскостопанска сграда – сайвант със застроена площ 110 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.1 и сграда за водоснабдяване и канализация със застроена площ 33 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.2, построени в поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 по кадастралната карта на гр.С. обл.Ш.. През 2016 г. при изготвяне на документи за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, ищецът установил, че ответната кооперация на 11.03.2016 г. вече се е снабдила с такъв – нотариален акт №33, том 2/11.03.2016 г. Ищецът твърди, че ответника не е собственик на посочените сгради, нито пък е упражнявал владение върху тях, т.к кооперацията била в ликвидация и не е извършвала стопанска дейност. Единствено ищеца от 2005 г. е осъществявал дейност в тези сгради, плащал е данък сгради и е извършвал ремонт и поддръжка на същите. Ето защо за него възниквал правен интерес от предявяване на исковете. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът в депозирания по делото писмен отговор и в с.з. оспорва основателността на исковете. Счита, че процесните сгради са негова собственост, т.к същите са внесени като дялово участие – встъпителна вноска от Янко Тодор Янев, като член кооператор при учредяване на кооперацията. От 1996 г. до настоящият момент ответника необезпокоявано владеел процесните недвижими имоти. Ищецът, заедно с „Кристера-Агро“ЕООД, ползвал навеса за определен период от време, като държатели, със знанието и съгласието на ответника. Ищецът бил собственик на сгради в съседен поземлен имот на ответника – ПИ 67708.308.523. Предвид изложеното, счита че исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

В о.с.з., страните редовно призовани, ищеца се представлява от собственика и редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, ответника се представлява от представителя по закон – председател и от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат.

Процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание поддържа изложеното в исковата молба, като счита че предявените искове са основателни и доказани и моли съда да ги уважи изцяло, както и да му присъди направените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответника в първото по делото заседание, поддържа изложеното в отговора становище за неоснователност на исковите претенции. Претендира и разноски.

По искане на ищеца е открито производство по оспорване на документи на осн. чл. 193 от ГПК, по отношение оспорване на съдържанието - верността на книга за имущества и др. 1996г., звено Основни средства на ПК „С.“ гр. С., сметка 203 – сгради и по оспорване на съдържанието - верността на декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. №137/19.09.2001г. от ПК „С., гр. С., като тежестта за доказване на неистинността на документите е на страната, която го оспорва, а именно на ищцовата страна и по оспорване съдържанието на протокол от 07.06.2016г., като тежестта на доказване е на ответната страна. Съответно са допуснати двама свидетели.

По делото са приети като писмени доказателства по делото представените с исковата молба: оригинали на: скица на сграда №15-39767/28.01.2016 г.; скица на сграда №15-39770/28.01.2016 г.; удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№7708000388/15.02.2016 г.; заверени от страната преписи от: молба –декларация от Б.С.; удостоверение изх.№262/10.03.2016 г., издадено от Община С., удостоверение изх.№94 Б-00-2/14.03.2016 г. от Областна администрация Ш.; справка от служба по вписванията В.Преслав за периода 01.01.1992 г. – 15.03.2016 г. за ПК“С.“, извлечения от търговския регистър за ищеца и ответника, извлечение за вписвания в ТР за ГФО на ответника-3 стр.; представените с отговора: заверени от страната преписи на: договор 28.03.1995 г.; фактура №186/18.05.1995 г.; списък на учредителите – кооператори на ПК“С.“, гр.С.; извлечение от книга за имуществата и др. за 1996 г. – 2 стр.; декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх.№137/19.09.2001 г. – 4 стр.; сметка №483/21.10.1996 г.; удостоверение по декларирани данни изх.№7708000068/26.02.2016 г.; скица на парцел №2, ЕКНМ 67708; справка за поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 от 02.06.2016 г.; удостоверение изх.№39-00-1/11.03.2016 г. от Областна администрация Ш.; декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№055/09.12.2016 г.-9 стр.; приходна квитанция №7708002351/10.03.2016 г.; протокол от 07.06.2016 г. и представени на осн.чл.192 от ГПК, заверени преписи от нотариалното дело №190/2016 г- по описа на нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, по което е издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №33, том 2 от 11.03.2016 г., вх.рег.541 от 11.03.2016 г. по описа на Служба по вписванията на ВПРС.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Васил Стойчев В. и Фикрет Сабриев Мехмедов от страна на ищеца и Янко Тодоров Янев и Иван Симеонов Иванов от страна на ответника.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

При отрицателен установителен иск ответника следва да докаже отричаното от ищеца право на собственост, породено на твърдяното основание, включително и непрекъснато и необезпокоявано владение на процесния недвижим имот. Ответникът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ищеца. В случая право на собственост върху недвижими имоти –селскостопанска сграда – сайвант със застроена площ 110 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.1 и сграда за водоснабдяване и канализация със застроена площ 33 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.2 , построени в поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 по кадастралната карта на гр.С. обл.Ш.

Предявеният иск е допустим. Правният интерес от воденето на предявения отрицателен установителен иск против ответника, ищецът обосновава с издаването на констативен нотариален акт №33, том 2 от 11.03.2016 г., вх.рег.541 от 11.03.2016 г. по описа на Служба по вписванията на ВПРС., в частта му с която ответната кооперация е призната за собственик на процесните недвижими имоти.

От представените от ответника доказателства заверени от страната преписи на: договор от 28.03.1995 г.; фактура №186/18.05.1995 г.; списък на учредителите – кооператори на ПК“С.“, гр.С.; извлечение от книга за имуществата и др. за 1996 г. – 2 стр.; декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх.№137/19.09.2001 г. – 4 стр.; сметка №483/21.10.1996 г.; удостоверение по декларирани данни изх.№7708000068/26.02.2016 г.; скица на парцел №2, ЕКНМ 67708; справка за поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 от 02.06.2016 г.; удостоверение изх.№39-00-1/11.03.2016 г. от Областна администрация Ш.; декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№055/09.12.2016 г.-9 стр.; приходна квитанция №7708002351/10.03.2016 г. и представените на осн.чл.192 от ГПК от третото лице, заверени преписи от нотариалното дело №190/2016 г- по описа на нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, по което е издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №33, том 2 от 11.03.2016 г., вх.рег.541 от 11.03.2016 г. по описа на Служба по вписванията на ВПРС, както и от показанията на свидетелите, се установи че ответника е собственик на процесните недвижими имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически състав.

С §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.28/92 г./ се прекратяват съществуващите ТКЗС, земеделските кооперации, образувани по силата на §7 от ПЗР на ЗК от 1991 г. (отм.); както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/89 г. и Указ № 56 за стопанската дейност, когато са регистрирани с имуществото и с дяловото участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти, както и кооперации, регистрирани по ЗК 1991 г. (отм.). С последващите изменения на закона - §28, ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр.45/95 г./ дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ /правоимащите - собствениците на земите, включени в тези организации/ или определени от него физически или юридически лица - §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно протокол от 07.12.94 г. е взето решение част от имуществото на ТКЗС в ликвидация гр.С., включително и сграда противопожарен резервоар /сграда за водоснабдяване и канализация със застроена площ 33 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.2/ да се разпредели на правоимащите - група правоимащи с представител Б.В., група правоимащи с представител *** и група правоимащи с представител Руси Русев срещу дялове. С договор от 28.03.1995 г. ЗК“Камчия“ в ликвидация гр.С. е прехвърлила на Янко Торов Янев сграда – хангар за машини, включваща канцелария и навес с идентификатор 67708.308.534.1. ПК“С.“ е вписана в регистъра на кооперациите с решение от 22.05.1996 г. Като видно от приложения списък на един от учредителите е Янко Торов Янев – собственик на сградата бивш хангар за машини. От представените от ответника доказателства, се установи, че е същият е собственик на сградата бивш хангар за машини, поради следното: членственото правоотношение, което възниква чрез участие на физическите лица - учредители на кооперацията в създаването й или чрез последващо приемане на едно лице за кооператор, следва да се извърши с представяне на подписания от учредителите устав /чл. 6, ал. 1, б. "б" Правилник за кооперативните организации (отм.) във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗК (отм.) - за учредителите, и на съответните документи за приемане за член- кооператор съгласно приложимия устав. Изложеното се подкрепя и от показанията на св.*** и Иван Иванов. От показанията на свидетелите и приложените скици на имота се установи и че бившата сграда хангар за машини се състои от канцелария и навес/не отразен на скиците/, който свързва сградите с идентификатор 67708.308.534.1 и с 67708.308.534.2. От момента на вписване на ответника в регистъра на кооперациите 22.05.1996 г., същият е владял непрекъснато и необезпокоявано процесните имоти.

По отношение на представеният от ищеца заверен от страната препис от устав, предвид липсата на достоверна дата и подписи в списъка, неразделна част от устава, на 18 броя от член кооператорите, за които се сочи че са приели устава, съдът го приема единствено като проекто – устав и съответно не го кредитира.

Обстоятелството, че ответника е в ликвидация и не упражнява стопанска дейност в определен период от време не променя извода на съда относно собствеността на процесните имоти, т.к същият има управителни органи с оглед процедурата по ликвидация.

Предвид изложеното съдът намира, че ответника установи по безспорен начин фактите от които произтича правото му на собственост върху процесните недвижими имоти и предявения отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При положителен установителен иск за собственост ищеца следва да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание в частност непрекъснато и необезпокоявано владение на процесния недвижим имот. Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответника.Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК се преценя от съда за допустим, тъй като ищецът претендирайки положително установяване на правото си на собственост върху недвижим имот, върху който твърди, че упражнява фактическа власт, може да предяви иск за защита на претендираното от него право на собственост против лицето, ползващо се от нотариален акт за собственост по отношение на същия имот. Правният интерес от воденето на предявения положителен установителен иск против ответника, ищецът обосновава с издаването на констативен нотариален акт №33, том 2 от 11.03.2016 г., вх.рег.541 от 11.03.2016 г. по описа на Служба по вписванията на ВПРС., в частта му с която ответната кооперация е призната за собственик на процесните недвижими имоти. От преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК. В случая ищецът иска да се установи по отношение на ответника, че той е собственик на описаните в исковата молба имоти - селскостопанска сграда – сайвант със застроена площ 110 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.1 и сграда за водоснабдяване и канализация със застроена площ 33 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.2, построени в поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 по кадастралната карта на гр.С. обл.Ш.. Предявявайки положителен установителен иск, ищецът се стреми и цели да получи по-пълна по обем защита, тъй като в случай, че претенцията му бъде уважена, едновременно с признаването на претендираното от него право на собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на ответниците.

Тежестта на доказване при този иск е на ищеца по делото, който следва да установи правата си, които претендира върху имота. От своя страна ответниците по предявения положителен установителен иск могат само да отричат правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез възражения могат да сочат фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото.

Досежно позоваване от страна на ищеца на давностно владение, като основание за възникване на правото му на собственост върху процесните сгради, владение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС, съдът взе предвид следното: за да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

По делото липсват доказателства за осъществявано от ищеца владение върху спорните сгради, продължило в посочения срок. Установи се по безспорен начин от показанията на водените от ищеца свидетели, че ищецът е собственик на съседни сгради в същия стопански двор, в който се намират и процесните. При ползването на собствените си сгради е осъществявал охрана на същите и неминуемо е преминавал през стопанския двор, съответно до и около процесните сгради. Ответникът е давал разрешение на ищеца да ползва навеса-част от хангар за машини за кратки периоди от време. Електрифицирал е сградите си и около тях, съответно е извършвал и поддръжка и ремонт на собствените си помещения. Ищецът заедно с трето лице „Кристера Агро“ЕООД в кратки периоди от време през годината е ползвал единствено навеса, част от сградата хангар за машини, състояща от канцелария и навес с идентификатор 67708.308.534.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 за съхранение на зърно и да раздава рента. Навесът претендира ищеца не е отразен като самостоятелна сграда в скиците за имота, той свързва сградите с идентификатор 67708.308.534.1 и с 67708.308.534.2. Сградата за водоснабдяване и канализация със застроена площ 33 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.2, построена в поземлен имот с идентификатор 67708.308.534, представлява бетонов резервоар осигуряващ противопожарната безопасност на сградите в поземления имот и не е владяна от ищеца. От момента на вписване на ответника в регистъра на кооперациите 22.05.1996 г., същият е владял непрекъснато и необезпокоявано процесните имоти. От представената от ищеца приходна квитанция серия ББ16, №7708000977/15.02.2016 г. се установява единствено, че същият е заплатил данък сгради за недвижим имот, находящ се в гр.С., ул.“Р.П.“. На посоченият адрес се намират както сградите собственост на ищеца, така и процесните и заплащането на данък сгради за период от 30.06.2011 г. до 15.02.2016 г. наведнъж не може да обоснове непрекъснато владение, освен това същото е от 2011 г. и до датата на предявяване на иска не би бил изтекъл десет годишния срок. От ответника също е представена приходна квитанция за заплащане на данък сгради, находящи се в гр.С., ул.“Р.П.“ за периода 31.12.2002 г. – 31.12.2008 г. Или събраните по делото доказателства сочат, че периодът на владение на ищеца върху процесния навес, не удовлетворява изискванията на чл. 79, ал.1 от ЗС, за осъществяване на този придобивен способ, респ. за придобиване чрез него, собствеността върху процесните имоти от ищеца.

С оглед изложеното по – горе и предвид непредставяне на други доказателства за собственост, освен тези представени от ответника, съдът приема, че ищецът не е провел пълно доказване на релевантните за спора факти, което безспорно налага извода, че предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е собственик на описания в исковата му молба недвижим имот, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Като естествена последица от неуважаването на иска и по аналогия на разпоредбата на чл. 537, ал.2 изр. последно от ГПК, не следва да се уважава и искането за отмяна на констативен нотариален акт №5, том ІІІ, рег.№1125, дело №190/2016 г. по описа на нотариус рег.№592 на НК, с район на действие ВПРС, вписан във вх.рег.№541 от 11.03.2016 г., акт №33, том 2 дело №2291 на служба по вписванията гр.В.П.. От нормата на чл. 537, ал.2 от ГПК следва, че отмяната на Констативен нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение, а зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него материално право. В настоящият случай отхвърлянето на предявения положителен установителен иск, съответно съединения с него отрицателен установителен иск за собственост като неоснователни и недоказани, обуславя отхвърлянето и на искането по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяната на издаденият в полза на ответната кооперация констативен нотариален акт №5, том ІІІ, рег.№1125, дело №190/2016 г. по описа на нотариус рег.№592 на НК, с район на действие ВПРС, вписан във вх.рег.№541 от 11.03.2016 г., акт №33, том 2 дело №2291 на служба по вписванията гр.В.П., в частта му касаеща процесните сгради.

Съдът намира също, че по оспорването от ищеца на истинността на приложените писмени доказателства - оспорване на съдържанието - верността на книга за имущества и др. 1996г., звено Основни средства на ПК „С.“ гр. С., сметка 203 – сгради и по оспорване на съдържанието - верността на декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. №137/19.09.2001г. от ПК „С., гр. С., и по оспорване съдържанието на протокол от 07.06.2016г. следва да се произнесе с изричен диспозитив в решението си. С представените доказателства/същите които са представени с исковата молба/ ищецът /на когото е възложена доказателствената тежест/ не успя да обори съдържанието на декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. №137/19.09.2001г. от ПК „С., гр. С. и отразеното в книга за имущества и др. 1996г., звено Основни средства на ПК „С.“ гр. С., сметка 203 – сгради, като решението в тази му част има характер на определение, като оспорването бъде признато за недоказано.

Съответно ответникът /на когото е възложена доказателствената тежест/ не ангажира доказателства относно съдържанието на протокол от 07.06.2016г., въпреки допуснатите от съда гласни такива, като решението в тази му част също има характер на определение, като оспорването бъде признато за недоказано.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 750.00 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от ЕТ“.....-Б.С.“, ЕИК....., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Б.В.С. срещу П.К.С.“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, представлявана от П.С.П.– председател, обективно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника не притежава право на собственост върху недвижими имоти –селскостопанска сграда – сайвант със застроена площ 110 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.1 и сграда за водоснабдяване и канализация със застроена площ 33 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.2 , построени в поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 по кадастралната карта на гр.С. обл.Ш. и положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищеца притежава право на собственост върху недвижими имоти – селскостопанска сграда – сайвант със застроена площ 110 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.1 и сграда за водоснабдяване и канализация със застроена площ 33 кв.м. с идентификатор 67708.308.534.2 , построени в поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 по кадастралната карта на гр.С. обл.Ш., придобито на осн.чл.79, ал.1 от ЗС, чрез упражняване на непрекъснато и необезпокоявано владение върху сградите, както и предявеното искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №5, том ІІІ, рег.№1125, дело №190/2016 г. по описа на нотариус рег.№592 на НК, с район на действие ВПРС, вписан във вх.рег.№541 от 11.03.2016 г., акт №33, том 2 дело №2291 на служба по вписванията гр.В.П..

ОСЪЖДА ЕТ“.....-Б.С.“, ЕИК....., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Б.В.С., да заплати на П.К.С.“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя П.С.П.– председател, сумата 750.00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнагражданение.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал.3 вр.с ал.1 вр.с чл. 193 от ГПК направеното от ищеца ЕТ“.....-Б.С.“, ЕИК....., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Б.В.С., оспорване на истинността на следните писмени документи - книга за имущества и др. 1996г., звено Основни средства на ПК „С.“ гр. С., сметка 203 – сгради, декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. №137/19.09.2001г. от ПК „С., гр. С. и протокол от 07.06.2016г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: