Р Е Ш Е Н И Е

01.12.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 25 (двадесет и пети) октомври Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 210 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.102, ал.1 от ЗЗД, предявен от М.Н.Д. с ЕГН **********,*** срещу А.В.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3100.00 лв. (три хиляди и сто лева), представляваща главница по договор за заем, сключен между ищеца, в качеството му на заемодател и лицето ***, в качеството му на заемател, като последният със съгласието на заемодателя – кредитор е заместен в дълга по договора за заем от ответника, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №42/09.03.2016 г. по ч.гр.д.№111/16 г. по описа на ВПРС.

В исковата си молба до съда ищецът М.Д. излага, че е предоставил в заем на *** сумата от 5000.00 лв. В уговорения срок В. му върнал част от сумата в размер на 1900.00 лв. В края на месец март 2001 г. ответникът А.Д. поискал заем от ищеца. Към този момент ищецът му заявил, че няма налични пари, но В. му дължи по договор за заем сумата от 3100.00 лв., която ищецът може да предостави на ответника, в случай че В. ги върне. След този разговор ищецът срещнал В., който му казал, че е предал сумата от 3100.00 лв., които му дължи по договора за заем на ответника Д.. Ищецът потвърдил, че е дал съгласието си ответника да получи сумата по договора, вместо изпълнение лично на него. След неопределен период от време и след многократни покани от страна на ищеца, ответника и до настоящият момент не му бил заплатил сумата по заема. Предвид неизпълнението ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК във ВПРС, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№111/2016 г. по описа на ВПРС. По заповедното производство била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за посочената сума, но същият в срока по чл.414 от ГПК е направил възражение срещу вземането. Поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 3100 лв., предоставени в заем на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 17.02.2016 г., както и направените по делото разноски.

В отговорът и в съдебно заседание ответникът изразява становище за неоснователност на иска, поради липса на доказателства за получена от него сума по договор за заем и поради изпълнение на задължението от задълженото по договора за заем трето лице, сочейки подробни аргументи. Прави и възражение за изтекла давност.

По делото са приети като писмени доказателства: оригинал на разписка от 07.07.2011г.; материалите по ч.гр.д.№111/2016 г. по описа на ВПРС; заверени преписи от дневник за приемане на граждани, рег.№7383 от 08.12.201.06 от районен инспектор А. *** Д. при РУ гр. В. Преслав – 4 стр. и извлечение от ел. регистър за докладни записки на А. *** Д. за периода 01.02.11г.- 24.02.2011г.

Разпитани са двама свидетели от страна на ответника - П. С. и З.С. и един свидетел – В. В. от страна на ищеца.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Издадена е заповед за изпълнение №42/09.03.2016 г. по ч.гр.д.№111/16 г. по описа на ВПРС, с която е разпоредено длъжникът А.В.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на кредитора М.Н.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес *** сумата 3100.00 лева (три хиляди и сто лева), представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 62.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника срещу заповедта. От своя страна кредитора е депозирал в законния срок иск за установяване на вземането си по чл.422 от ГПК.

Основателността на предявеният установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което да е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на главното и акцесорно задължение и релевирано от длъжника неизпълнение, обвързване на ответникът и третото за спора лице - заемател с договор за заместване в дълг.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение.

В случая, ответникът не твърди да е изпълнил, а твърди че не е възникнало за него задължение, съответно да са осъществени правопораждащи главното и акцесорно вземане факти - сключен договор за заместване в дълг, при евентуалност - изтекла спрямо вземанията погасителна давност.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на заемателя на предмета му - заместими движими вещи, в случая, парична сума в размер на 5000.00 лева, при поето правно задължение да върне полученото.

В настоящия случай, сключването на договора и предаването от страна на ищеца на заемодателя- трето лице В. В. за временно ползване на сума в размер на 5000.00 лв. при задължение за връщането й, са установени от показанията на свидетеля В.. Следователно, в правната сфера на заемателя е възникнало правно задължение за връщане на процесната сума, което задължение е върнато на две части в размер на 1900.00 лв. на неустановена дата и на 07.02.2011 г. остатъка от 3100.00 лв. Не беше установена датата на предоставяне на сумата, нито датата на падежа на задължението, съответно дължимостта му от поканата.

Доказателства, че ответникът и третото за спора лице – В. В. са имали воля да бъдат обвързани от сключен договор за заместване в дълг със съгласието на заемодателя-кредитор, не са събрани, а доказателствената тежест е за ищеца.

Представените доказателства от ответника 07.02.2011 г., заверени преписи от дневник за приемане на граждани, рег.№7383 от 08.12.201.06 от районен инспектор А. *** Д. при РУ гр. В. Преслав – 4 стр. и извлечение от ел. регистър за докладни записки на А. *** Д. за периода 01.02.11г.- 24.02.2011г. и показанията на свидетеля П. С., установяват че заемателя В. В. е върнал взетата в заем сума на заемодателя М.Д. със съдействието на ищеца А.Д..

Не се доказа от ищеца и изразяване на съгласие от негова страна с договора за заместване в дълг. От показанията на свидетеля В. се установи единствено, че ответника му е заявил, че ищеца, в качеството си на заемател е отправил покана до заемателя – В. да върне остатъка от взетия заем.

Поради изложеното съдът намира, така предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло.

Неоснователността на иска предполага оставяне без разглеждане на възражението за давност на осн.чл.110 от ЗЗД, своевременно предявено от ответника с отговора на исковата молба.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати извършените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 600.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Н.Д. с ЕГН **********,*** срещу А.В.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.102, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3100.00 лв. (три хиляди и сто лева), представляваща главница по договор за заем, сключен между ищеца, в качеството му на заемодател и лицето ***, в качеството му на заемател, като последният със съгласието на заемодателя – кредитор е заместен в дълга по договора за заем от ответника, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №42/09.03.2016 г. по ч.гр.д.№111/16 г. по описа на ВПРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.Н.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на А.В.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Оставя БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението за давност на осн.чл.110 от ЗЗД, своевременно предявено от ответника с отговора на исковата молба

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: