Р Е Ш Е Н И Е

29.12.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 22 (двадесет и втори) декември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 310 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от СК.

В предявената на 24.06.2016 г. ищецът Р.В.В. твърди, че с ответницата В.С.В. са родители на децата В., роден на *** г. и А., родена на *** година. Същите живели в дома на родителите на ищеца в с. Иваново, обл. Шумен. На 05.04.2016 г. В. му заявила, че ще посети лекар в гр. Шумен, а след това не се върнала. Ищецът получил единствено кратко телефонно съобщение, с което бил уведомен, че жена му го напуска, завършващо с изречението: „Гледай децата“. Оттогава, ответницата била на неизвестно за него място, като напълно се дезинтересирала от децата си. Понастоящем те били отглеждани единствено от В., с помощта на неговата майка. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на децата В. и А. да бъде определено при него – в жилището му в с. Иваново, обл. Шумен; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с децата; ответницата да бъде осъдена да заплати, респ. да заплаща на ненавършилите пълнолетие деца месечна издръжка на дете от родител, в размер на по 105,00 лв. месечно за всяко дете, считано от 05.04.2016 г.; ответницата да бъде осъдена да му заплати деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният й особен представител подава отговор на исковата молба, в който сочи, че претенциите по чл. 127, ал. 2 от СК са основателни, а тези за присъждане на издръжка за минало време –неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0152/09.09.2009 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав и от 14.05.2012 г., изд. въз основа на акт за раждане № 0545/14.05.2012 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че В.С.В. и Р.В.В. са родители на В.Р.В., род. на *** г. и на А.Р.В., род. на *** година. Съдът констатира от служебна бележка изх. № 3/15.04.2016 г., изд. от ЦДГ „Детски свят” с. Иваново, че децата В. и А. посещават редовно детското заведение. По делото е приложено удостоверение изх. № 09/14.12.2016 г., изд. от „Агро-ойл“ ЕООД, от което се установява, че ищецът Р.В. работи на длъжността „работник, товаро-разтоварна дейност”, като получава брутно трудово възнаграждение е в размер на 447,92 лв. месечно.

В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав е отразено, че ищецът и децата В. и А. обитават къща, собственост на родителите на В.,***, където били осигурени добри битови условия. Грижите за децата се полагали от ищеца и неговата майка. Детето В. било ученик в първи клас, а детето А. посещавало детска градина. Социалният работник заключава, че бащата на децата притежава нужния родителски капацитет за отглеждането им.

Разпитаните в съдебно заседание като свидетели Ахмед Исметов Исмаилов и Руси Георгиев Русев сочат, че Р.В. и В.В. живели съвместно в дома на родителите на ищеца в с. Иваново, като отношенията помежду им били добри. Внезапно, преди шест-седем месеца, ответницата напуснала селото и оттогава била в неизвестност. В., подпомаган от своята майка се справял много добре при полагане на грижи за децата си.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. В настоящия случай претенции за местоживеенето на децата В. и А. и за упражняването на родителските права по отношение на същите са предявени единствено от ищеца В..

Установи се по делото, че родителите на децата В. и А. не са сключвали граждански брак и са разделени от месец април 2016 г., когато В. В. напуснала съвместно обитаваното жилище и се установила на неизвестно място. Оттогава грижите по отглеждането на децата били поети изключително от ищеца. При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да се вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да се решават въпросите, свързани с конкретни права на всяко от децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живеят децата, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество:  възпитателски качества на родителите – в процесния случай съдът намира, че бащата на децата В. и А. притежава в пълна степен родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Съдът приема, че по делото не се доказа наличието у ответницата на нужните родителски качества. Напротив, установи се, че същата не разполага с общоприетите и необходимите в конкретния случай такива. Основание за този извод е поведението на същата – фактическото разделяне с двете малолетни деца и пълното й дезинтересиране при отглеждането и възпитанието им, обстоятелство, сочещо фактическо отчуждение;  желанието на родителите – изявената готовност от страна единствено на бащата да отглежда и възпитава децата е указание за неговата сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг;  полът и възрастта на децата – детето В. е на 7 години, а детето А. – на 4 години – възраст, при която не се нуждаят от незаменима непосредствена майчина грижа;  социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живеят децата е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът приема, че по-благоприятна за развитието на децата е социалната среда в дома на ищеца – заедно с тяхна възходяща от втора степен, с чието присъствие децата са свикнали;  жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищеца са осигурени добри битови условия, а за жилището на ответницата, липсват данни.

След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетните деца, съдът счита, че следва да бъде определено децата В. и А. да живеят при своя баща – Р.В., който ще упражнява родителските права по отношение на същите. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с децата всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Досежно определянето на издръжка на всяко от децата по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:

Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, децата В. и А. били отглеждани, възпитавани и издържани изключително от баща си. При определяне на размера на необходимата за децата издръжка, настоящият състав съобрази възрастта им, нуждите им, материалните възможности на родителите им. След извършване на тази преценка, съдът определя обща месечна издръжка, както следва: за детето В. – в размер на 195,00 лв., от които майката следва да заплаща по 105,00 лв. месечно, а останалите 90 лв. следва да се заплащат от бащата; за детето А. – в размер на 180,00 лв., от които майката следва да заплаща по 105,00 лв. месечно, а останалите 75 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на децата се понася от бащата.

Размерът на така определените издръжки се дължи от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

Досежно претенциите с правно основание чл. 149 от СК:   предвид обстоятелството, че в настоящото производство се определя първоначална издръжка, както и установения със свидетелските показания факт по делото, че родителите на децата са във фактическа раздяла от началото на месец април 2016 г., съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Предвид горното, В. В. следва да бъде осъдена да заплати на всяко от децата си В. и А. и издръжки за минало време, за времето от 05.04.2016 г. до 23.06.2016 г. (включително). Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите и потребностите на децата, определя обща месечна издръжка за този период, както следва: за детето В. в размер на 195 лв., от които майката следва да заплати по 105 лв. месечно, за детето А. – в размер на 180, от които майката следва да заплати по 105 лв. месечно, а останалата част от издръжките следва да остане в тежест на бащата.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, в общ размер 302,40 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в общ размер 100,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, направените по делото разноски в размер на 300,00 лв., представляващи определено и изплатено от бюджетната сметка на съда възнаграждение на назначения й, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, особен представител.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер 354,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА всяко от децата В.Р.В. с ЕГН ********** и А.Р.В. с ЕГН **********, да живее при родителя си Р.В.В. с ЕГН **********,***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на всяко от децата В.Р.В. с ЕГН ********** и А.Р.В. с ЕГН **********, на бащата Р.В.В. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката В.С.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, с всяко от децата В. и А. – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето си В.Р.В. с ЕГН **********, действащо чрез своя баща и законен представител Р.В.В. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от 24.06.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето си А.Р.В. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р.В.В. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от 24.06.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете В.Р.В. с ЕГН **********, действащо чрез своя баща и законен представител Р.В.В. с ЕГН **********, месечна издръжка за периода от 05.04.2016 г., до 23.06.2016 г., включително, в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете А.Р.В. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р.В.В. с ЕГН **********, месечна издръжка за периода от 05.04.2016 г., до 23.06.2016 г., включително, в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

ОСЪЖДА В.С.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, в общ размер 302,40 лв. (триста и два лева и 40 стотинки).

ОСЪЖДА В.С.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в общ размер 100,00 лв. (сто лева).

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК, ОСЪЖДА В.С.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, направените по делото разноски в размер на 300,00 лв. (триста лева), представляващи определено и изплатено от сумите, предвидени от бюджета на съда, възнаграждение на назначения й, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, особен представител.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В.С.В. да заплати на Р.В.В. направените разноски по делото в размер на 354,00 лв. (триста петдесет и четири лева).

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: