Р Е Ш Е Н И Е

06.12.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 03 (трети) ноември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна П.

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.П.

гражданско дело номер 366 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК, без произнасяне за вината, подадена от С.П.П. с ЕГН ********** *** срещу Е.К.П. с ЕГН ********** ***. На осн. чл. 322, ал. 2 от ГПК, е съединен иск за ползването на семейното жилище от ищеца след развода.

В исковата молба ищеца, твърди че с ответницата са сключили брак на 17.07.1993 г. От брака си имали родено едно дете, което към датата на подаване на исковата молба е пълнолетно. След сключване на брака, двамата са заживели в жилището на на съпруга в г................. В началото отношенията им били нормални, двамата посрещали успехите и неуспехите, радостите и скърбите на съвместния им брачен живот. След като съпруга не успял да си намери работа в града, с която да издържа семейството, отишъл да работи в гр.Варна, като съпругата с детето останали да живеят в гр.В.Преслав. Съпругът предоставял средства за издръжката на семейството, но отношенията между съпрузите не били нормални, било настъпило отчуждение между тях, нямали дори общи теми на разговор. През 2011 г. ищецът заминал да работи в чужбина, като се установил в Холандия, където и до настоящият момент живеел. Съпругът продължавал да изпраща средства на съпругата, въпреки нежеланието й да живее с него в чужбина. От 2011 г. били във фактическа раздяла. Бракът помежду им съществувал формално и не се консумирал, поради което съпруга счита че същия е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли бракът да бъде прекратен без произнасяне по вината. Счита, че ползването на семейното жилище в г................, следва да бъде предоставено на него, т.к е негова собственост. Издръжка между съпрузите, след прекратяване на брака не се дължи.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, не подава отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответницата не желае произнасяне за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и не се противопоставя брака им да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. Не се противопоставя на ищеца да бъде предоставено ползването на семейното жилище, което е било собственост.

Приети са като писмени доказателства по делото оригинал на удостоверение за граждански брак, издадено от Община Велики Преслав, обл.Шумен, изд. въз основа на акт за граждански брак №31/17.07.1993 г. на Община Велики Преслав, обл.Шумен, заверени от страната препис на: удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1209/26.09.1996 г. на Община Шумен, нотариален акт №20, том ІІ, дело №445/19.07.1991 г. на съдия при ВПРС, вписан вх.рег.364, т.54 на Служба по вписванията гр.В.Преслав и призовка за принудително изпълнение по ИД№20148760400588 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег.№876 на КЧСИ.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели - К.В.П. и Д.П.И от страна на ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От оригинал на удостоверение за граждански брак, издадено от Община Велики Преслав, обл.Шумен, изд. въз основа на акт за граждански брак №31/17.07.1993 г. на Община Велики Преслав, обл.Шумен, се установява, че на 17.07.1993 г. в гр.Велики Преслав С.П.П. с ЕГН ********** и Е.К.П. с ЕГН **********са сключили граждански брак, като съпругата ще носи след брака фамилно име на съпруга - П.. От показанията на свидетелите К.В.П. и Д.П.И, водени от ищеца, се установява че съпрузите живеят разделени от една година, като преди това от 2011 година съпругът работи в чужбина, а съпругата живее в РБългария и нямала желание да живеят заедно, бракът им е разстроен и няма възможност за заздравяване. Семейното жилище находящо се г................1 е собственост на ищеца, но в момента се обитава от ответницата.

Никоя от страните не е направила искане за произнасяне на съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание чл.49 ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Няма предявен иск за промяна на фамилното име на ответницата след прекратяване на брака, съответно няма искане от страна на ответницата за постановяване на промяна, същата в съдебно заседание заявява че няма нищо против да запази брачното си фамилно име.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 56 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.

Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на ответника не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. Продължителната фактическа раздяла от около година и предходните периоди на раздяла между съпрузите преди това са обстоятелства спомогнали за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните и обсъдени по-горе доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. Предвид, собствеността на жилището – на ищеца, липсата на малолетни и непълнолетни деца, съдът намира, че ползването на семейното жилище г................1, следва да бъде предоставено на съпруга, като констатира, че към настоящият момент, същото се обитава от съпругата.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

Предвид, изразеното от страните и работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

Предвид изхода на спора на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК и липсата на искане от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, обуславя същите да се възложат в тежест на всяка от страните така, както са ги извършили.

Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 100 лева, от които предварително от ищеца са внесени 25.00 лева, разликата от 75.00 лева подлежи на доплащане, като от ответницата 50.00 лв. и 25.00 лв. от ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК, брака между от С.П.П. с ЕГН ********** *** срещу Е.К.П. с ЕГН ********** ***, сключен на 17.07.1993 г. с акт за граждански брак №31/17.07.1993 г. на Община Велики Преслав, обл.Шумен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в г................1 на мъжа С.П.П. с ЕГН **********, като констатира, че жената Е.К.П. с ЕГН ********** го обитава в момента.

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК Е.К.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК С.П.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по иска за развод.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

Районен съдия: