Р Е Ш Е Н И Е
19.12.2016 год.
Номер . . .
. . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд четвърти
състав
На 18 (осемнадесети) ноември Година 2016
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Д.Д.,
Прокурор . .
. . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско
дело номер 495 по описа за 2016 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.559,
ал.3 вр. с ал.2 вр. ал.1,
т.1 вр. с чл.558, ал.7 вр.
с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от
КЗ и чл.45 от ЗЗД, по който ищеца Гаранционен фонд гр. София,
БУЛСТАТ ........, представляван по закон от
........ – изпълнителен директор
и ........ – изпълнителен директор, моли да бъде осъден ответника срещу С.З.Х.
ЕГН ********** с адрес ***, да му заплати сумата 1714.64 лв., представляваща регресно
вземане за изплатени имуществени вреди-възстановени от ищеца на Националното
бюро на Нидерландия, чрез Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи за застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета ГФ№120239/02.11.2011
г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и
съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават
същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и
обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание
чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема,
че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
Ответникът се явява лично в
съдебно заседание и заявява, че не е имал информация, че управлявания от него
автомобил не е имал задължителна застраховка „гражданска отговорност“, т.к
автомобилът не е бил негова собственост.
В писмените си бележки ищецът
поддържа претенцията си и изложеното в исковата молба, в които посочва, че на осн.
чл.559, ал.1, т.1 от КЗ е възстановил на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи изплатеното на Националното бюро на Нидерландия по
щета ГФ №120239/02.11.2011 г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1714.64 лв. на увредения при ПТП настъпило на 03.03.2011
г. в гр.... Нидерландия на л.а.“БМВ 530“ с рег.№48-SВ-LR, собственост на М.Ж.М. от гр.....
Твърди, че ответникът е виновен за катастрофата, който управлявайки л.а.“Фолксваген Голф” с ДК №ВТ7555АР,
собственост на МД“Кар“ЕООД, при маневра „паркиране“ на ул.“Монстерсестраат“
в гр............. ударил паркирания в л.а.“БМВ 530“ с рег.№48-SВ-LR задната лява част. В нарушение
на чл.461 вр. с чл.483, ал.1, т.2 вр. с чл.490 от КЗ /чл. 259 от КЗ/отм./ ответникът
управлявал процесния
автомобил без да има сключена
задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”. Ищецът твърди, че
поканил ответника да възстанови
платеното от него, но лицето не е погасило задължението си.
С оглед на изложеното ищецът,
счита исковата си претенция за основателна и доказана и моли съда да постанови
решение по силата на което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 1714.64 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба и направените по делото разноски.
Като писмени доказателства по
делото са приети: заверени от страната преписи на: претенция за възстановяване изплатено
обезщетение от НББАЗ вх.№08-01-192/02.11.2011 г.; Нареждане за презграничен превод от УниКредитБулбанк,
Искане от НБНАЗ до НББАЗ вх.№2-373/26.08.2011 г.- на английски език и в превод
на български език; Двустранен констативен протокол за ПТП от 03.03.2011 г.-на нидерландски език и в превод на български
език; Определяне на окончателна сметка -
на нидерландски език и в превод на български език; СЕД Автомобилен сектор досие №1113191000 от
17.03.2011 г. – 3 стр. - на нидерландски език и в превод на български език;
справка от НБД към ГФ за застраховка ГО на автомобилистите; доклад по щета за
имуществени вреди №120239/02.11.2011 г.; фактура №3000000390/19.10.2011 г.;
преводно нареждане от УниКредитБулбанк от 16.11.2011
г.; удостоверение от МВР СДВР
С“БДС“-София рег.№ЯяБ-336/22.02.2016 г.; регресна
покана изх.№ГФ-РП-223/22.03.2016 г.; известие за доставяне ИД PS1377A5PWZ; препис – извлечение от протокол №2/26.06.2014 г.; Решение
№307-ГФ/18.05.2016 г. на КФН; препис-извлечение от протокол №2/11.04.2016 г.;
Решение №669-ГФ/18.06.2014 г. но КФН; препис-извлечение от протокол
№18/26.06.2014 г.
След като се
запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 558, ал.7 от КЗ " След
изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му." За основателността на иска
следва да бъдат установени по делото от страна на ищеца следните
предпоставки:1) настъпването на описаното в исковата молба ПТП;2) отговорност
на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат
установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка между поведението му и вредите и техния размер; 3) плащане от ищцовата страна на обезщетение в полза на увреденото лице
при наличието на някое от основанията за плащане от страна на Гаранционния фонд
по чл. 557, ал. 1 и 2 от КЗ. Съгласно чл. 559, ал.1, т.1 от КЗ-Гаранционният
фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка,
когато:1. моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
По силата на чл. 288а, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), но действащ към момента на
ПТП, Гаранционния фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на
държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно
се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя.
В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288а, ал.1 вр.
чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.); ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия виновен
причинител на вредата и може да се суброгира в
правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение
на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне валидно задължение
длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени вреди.
За
успешното провеждане на иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); вр. чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца, съгласно установеното
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е да установи при условията на пълно и
главно доказване плащането на обезщетение на увредено от настъпване на
застрахователно събитие лице, което не е могло да бъде удовлетворено от
застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" и предизвикано от виновно противоправно деяние на ответника.
По делото от представеният
Двустранен констативен протокол за ПТП от 03.03.2011 г.-на нидерландски език и в превод на български
език, се установява, че ответникът, при управление на МПС - л.а.“Фолксваген Голф” с ДК №ВТ7555АР,
собственост на МД“Кар“ЕООД, при маневра „паркиране“ на ул.“Монстерсестраат“
в гр............. ударил паркирания в л.а.“БМВ 530“ с рег.№48-SВ-LR задната лява част. ПТП е
настъпило на 03.03.2011г.
в гр.............. От представените Определяне на
окончателна сметка - на нидерландски език и в превод на български език; СЕД Автомобилен сектор досие №1113191000 от
17.03.2011 г. – 3 стр. - на нидерландски език и в превод на български езиксе установяват причинените на л.а.“БМВ 530“ с рег.№48-SВ-LR имуществени вреди. Обстоятелството, че ответника е управлявал автомобила без
сключена застраховка “Гражданска отговорност” се установява от Справка от
базата данни на информационен център към ГФ на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите. От доклад по щета за имуществени вреди №120239/02.11.2011 г.; фактура №3000000390/19.10.2011
г.; преводно нареждане от УниКредитБулбанк от
16.11.2011 г. се установява възстановеното
обезщетение от ищеца на Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи изплатеното на Националното бюро
на Нидерландия по щета ГФ №120239/02.11.2011 г. за имуществени вреди в размер на 1714.64 лв. на увредения
при ПТП настъпило на 03.03.2011 г. в гр............. на л.а.“БМВ 530“ с рег.№48-SВ-LR, собственост на М.Ж.М. от гр.....
С изплащането на имуществените вреди причинени от ответника, който е виновния водач при
настъпване на ПТП и е управлявал МПС без сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, за ищеца е възникнало регресното право чл.558,
ал.7 от КЗ.
По отношение на претендирания
размер на вредите - съгласно чл. 5 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата на
държавите-членки, искането за реимбурсиране на
заплатени от съответното бюро суми за причинените от ПТП-то щети спрямо
съответното заинтересовано бюро, трябвада съдържа
следното: 1/сумите, изплатени като обезщетение на увредени лица или въз основа
на доброволно споразумение или съгласно съдебно решение; 2/сумите, платени за
външни услуги във връзка с обработването и уреждането на всяка щета, както и
всички разходи специално направени във връзка със съдебни дела, които биха били
изплатени при подобни обстоятелства от застраховател, установен в държавата, в
която е настъпило произшествието; 3/таксата за обработване, която да покрива
всички останали разноски, изчислени по правилата, одобрени от Съвета на Бюрата.
В случая в процесната сума са включени освен пряката
щета именно такива разходи, свързани с нейното установяване и отстраняване,
поради което същите се явяват дължими от ответника. Отделно от това съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.); разходите за определяне и изплащане
на обезщетението са за сметка на виновния водач, а съгласно ал.12 фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по
ал.8.
От друга
страна ответника не ангажира каквито й да е доказателства оборващи установените
по делото факти.
С оглед
всичко гореизложено съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан по
размер и следва да бъде уважен като такъв изцяло.
Следва
да се присъди и поисканата законна лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска на 14.09.2016 г. до окончателното
плащане на сумата, на която има право ищецът.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не дължи обезщетението, т.к не е бил собственик
на абтомобила и не е знаел, че за него няма сключена
задължителна застраховка "ГО", поради следното: в нарушение на чл.
259, ал.1 от КЗ (отм.) сега чл.
483, ал.1 от КЗ ответникът управлявал
процесния автомобил без да има за него сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
За пълнота следва да се посочи,че е ирелевантно по делото дали ответника е получил поканата за
доброволно изпълнение, доколкото не се претендира мораторна
лихва върху процесното обезщетение.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ответника извършените
деловодни разноски в размер на 68.59 лева, представляваща заплатена държавна
такса.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.З.Х. ЕГН
********** с адрес *** да заплати
на Гаранционен фонд
гр. София, БУЛСТАТ ........, представляван по закон от
........ – изпълнителен директор, сумата 1714.64 лв. (хиляда седемстотин и четиринадесет лева и шестдесет
и четири стотинки), представляваща възстановено на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи изплатеното на Националното бюро на Нидерландия по
щета ГФ №120239/02.11.2011 г. за причинени имуществени вреди в размер на 1714.64 лв. на увредения при ПТП
настъпило на 03.03.2011 г. в гр............. на л.а.“БМВ 530“ с рег.№48-SВ-LR, собственост на М.Ж.М. от гр....,
по вина на ответника, който е управлявал л.а.“Фолксваген Голф” с ДК №ВТ7555АР,
собственост на МД“Кар“ЕООД, без сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 14.09.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.З.Х. ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на Гаранционен фонд гр. София,
БУЛСТАТ ........, представляван по закон от
........ – изпълнителен директор сумата 68.59 лв. (шестдесет и осем лева и петдесет
и девет стотинки), представляваща направените деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: