Р Е Ш Е Н И Е

№

23.12.2016 год., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На двадесет и четвърти ноември през два хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мирослав Марков

Секретар: М.А.,

при участието на районния прокурор Калоян Вълков,

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело №496 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявена и поддържана лично в съдебно заседание молба, с посочен молител Г.Р.В., чрез адв. Т. И. от ШАК с посочено правно основание чл.548, във вр. с чл.542 от ГПК и 44, ал.2 от ЗГР. В молбата се сочи, че майката на молителя К.Г. В., през 1993г. напуснала Република България и се установила във Федерална Република Германия. Тъй като била без лични документи, във ФРГ се представила и била записана с имената С.Ж. Ж.. На 22.04.1993г. в гр.Айзенхютенщат, Федерална Република Германия родила дете от мъжки пол, което било записано с имена Рихард Ж.Ж.. През 1995г. В. се прибрала обратно в България, заедно с детето си, за което били издадени пасавани от посолството на България в гр.Берлин. След 12.04.1995г. К.Г. В. се установила за постоянно в гр.Смядово, заедно с детето си, за което казала, че се казва Г.. Г. завършил последователно начално, основно и средно образование, като навсякъде бил познат и бил записван с имената Г.Р.В.. К.Г. В. починала на 25.12.2013г. От датата на раждането си, на детето на К.Г. В. не били издавани български лични или удостоверителни документи.

Молителят твърди, че са налице всички предпоставки визирани в чл. 44, ал.2 от ЗГР за съставяне на акт за раждане с посочените в молбата обстоятелства. Относно имената на молителя предлага, същите да са съобразно правилата на чл. 15 от ЗГР, а именно: първото име Г., а презимето и фамилията му да се следват от презимето и фамилията на майката, тъй като бащата е неизвестен. Твърди, се че действително молителят с имената Г.В. е известен в обществото, в контактите си със своите връстници, в училището в което е завършил своето образование.

Заинтересована страна – Община-Смядово, редовно призована не изпраща представител. Депозира становище, че молбата е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Заинтересована страна – Р.п.– В.П. редовно призована се представлява от районния прокурор и взема становище, че молбата е допустима и основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за безспорно и установено посоченото по-горе от фактическа страна, за това същото не следва да бъде повтаряно. Съдът служебно е установил, че лице с имена С.Ж. Ж. не съществува в регистрите на База данни „Население“.

Съдът взе предвид безпротиворечивите гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите: Е.П.К., Г.В.Г., Г.Г.Т., Н.В.Й. и М.Ж.Й..

Съдът приема за безспорни представените и събрани писмени доказателства по делото, а именно: личен картон в СОУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Смядово относно Г.Р.В. – 4 листа; диплома за средно образование от СОУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Смядово без посочено име – 3 листа; писмо с Изх. № 146/30.09.2010г. от Директора на ПГСС гр. Велики Преслав с приложено копие от Личен картон на Г.Р.В. – 3 листа; характеристика на ученика за завършена степен на образование с Изх. № 621/17.12.2010г.; регистър на дипломите за средно образование – 2 листа; епикриза за раждане на дете на немски език и в превод на български език – 2 листа; личен картон в СОУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Смядово – 6 листа; заповед № 420/22.02.2013г. за промяна формата на обучение на Г.Р.В.; страници от личен картон за учебни години 2008г./2009г., 2010г./2011г. и 2011г./2012г. – 3 листа; личен картон в СОУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Смядово относно Г.Р.В. – 4 листа; диплома за средно образование от СОУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Смядово без посочено име – 3 листа;- за втори път; писмо с Изх. № 146/30.09.2010г. от Директора на ПГСС гр. Велики Преслав с приложено копие от Личен картон на Г.Р.В. – 3 листа; характеристика на ученика за завършена степен на образование с Изх. № 621/17.12.2010г.; регистър на дипломите за средно образование – 2 листа; – за втори път; международно удостоверение за ваксинации и ваксинационна книжка на Ж. Р. на немски език и в превод на български език – 2 листа; картон за пребиваване в болнично заведение на немски език и в превод на български език – 2 листа; карта за настаняване на бежанци № 00280 на немски език и в превод на български език – 2 листа; извлечение от акт за раждане № G 88/1994 на немски език и в превод на български език; отговор на писмо с № Ко-19-418/25.04.2013г. от Служба по гражданско състояние гр. Айзенхютенщадт до Посолството на Република България във ФРГ с дата 14.05.2013г. на немски език и в превод на български език – 2 листа; писмо с № Ко-19-57/26.02.2014г. от Посолство на Република България във ФРГ до Служба по гражданско състояние в град Айзенхютенщадт на немски език и в превод на български език; писмо от О.С. с Изх. № 272/30.01.2014г. до МВнР гр. София; известие за доставяне на писма до Върховна касационна прокуратура - София и до Р.п.– В.П. служебна бележка от 12.04.1995г., издадена от Началник ГКПП Калотина на лицето С.Ж. Ж.; разрешително за пребиваване с номер 2336500 на немски език и в превод на български език-4 листа; писмо с Изх. № 266/30.01.2013г. на О.С. писмо с № Ко-19-57/10.03.2014г. от Консулска служба в Посолство на Република България във ФРГ; писмо с изх. № 143/23.01.2013г. от СОУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр. Смядово; писмо с Изх. № КОА-15-00-7 с дата 17.03.2014г. от Дирекция „Консулски отношения“, МВнР, гр. София; препис извлечение от акт за смърт № 1297/25.12.2013г. издаден от длъжностно лице при гражданско състояние към Община Шумен; писмо от О.С. служебно изискани справки от НБД „Население“ по отношение на лицето С.Ж. с дата на раждане *** г. и лицето К.Г. В..

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

По допустимостта: молбата изхожда от активно материалноправно легитимирани лица, имащи качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 544, ал.2 ГПК, удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата, поради което допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността: Съгласно разпоредбата на чл. 542 от ГПК „Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред /като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др./, и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави  съответния документ”. 

Съгласно разпоредбата на чл.548 от ГПК „Когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

         Съгласно чл. 44, ал.2 от ЗГР „когато календарната година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или прокурора.

            В настоящия случай по безспорен начин е установено, че  раждането на детето е настъпило в чужбина – гр.Айзенхютенщат, Федерална Република Германия, на 22.04.1993г., като за факта на раждане е издаден съответен документ от компетентните медицински власти. Майката на детето се е записала с други имена, като след завръщането си в Република България, не е направила постъпки за уреждане на гражданското му състояние, поради което това дете не фигурира в регистрите на населението. От приложените по делото материали е видно, че общинската администрация на О.С. е направила всичко възможно да съдейства на молителя да уреди своето гражданско състояние. Правени са опити са събиране на документи от посолството но ФРГ в Р.България и чрез ВКП.

От всички събрани доказателства се налага единствено възможния извод, че К.Г. В. и С.Ж. Ж. са едно и също лице.

Горното мотивира съда да приеме молбата, с която е сезиран за основателна, което налага постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на заинтересованите страни, че молителят е син на К.Г. В., роден на ***г., в 12:36 часа в гр.Айзенхютенщат / Eisenhüttenstadt /, Федерална Република Германия /Bundesrepublik Deutschland/.

Съгласно изискванията на чл.12, ал.1 от ЗГР,”собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане, а според ал.2, „ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите. От доказателствата по делото е установено,че желанието на майката е било детето да носи собственото име Г., с което се обръщала към него и го представила на роднините си и пред обществото. В такъв смисъл са и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите по делото.

Според разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗГР – Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

       В конкретния случай бащата на Г. е неизвестен. В закона няма друга възможност, освен за презиме да се вземе коренът на името на майката, с наставка – ев, а именно Калушев, а за фамилно, фамилното име на майка, а именно В..

Мотивиран от така изложените съображения, съдът на основание чл.548, във вр.с чл.542, ал.1 от ГПК и на основание чл.44, ал.2, чл.12 и чл.15 от ЗГР

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕН ФАКТА, че на 22.04.1993г., в 12:36 часа в гр.Айзенхютенщат /Eisenhüttenstadt/, Федерална Република Германия /Bundesrepublik Deutschland/ е родено дете от мъжки пол с имена Г. К. В., с майка К.Г. В. и баща – непосочен.

ПОСТАНОВЯВА Община – Смядово да състави на акт за раждане и вписване на установените обстоятелства в регистрите за гражданско състояние.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати служебно на Община – Смядово.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: