О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 07 (седми) декември Година 2016

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . .,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 696 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 130 от ГПК.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, предявен на 30.11.2016 г. (датно пощ. клеймо от 29.11.2016 г.) от пълномощник, от името на Б.И.К. ***, срещу Общинска служба по земеделие гр. Велики Преслав, обл. Шумен. Ищцата прави искане да бъде признато за установено по отношение на Общинска служба по земеделие гр. Велики Преслав, че наследниците на И.А.А. с ЕГН **********,*** Преслав, починал на 07.05.1983 г., имат право да възстановят собствеността си върху шест отделно посочени в исковата молба недвижими имота, представляващи земеделски земи с обща площ 22,000 дка, находящи се в землището на с. Златар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен.

При извършената проверка по чл. 130 от ГПК на исковата молба, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим.

Съгласно разпоредбата на § 22 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (Обн., ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г.) – в сила от 13.02.2007 г., исковете по чл. 11, ал. 2 се предявяват в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. Т.е., така предвиденият в закона преклузивен срок (за изтичането на който съдът следи служебно) е изтекъл, на осн. чл. 60, ал. 4 вр. ал. 3 от ГПК, на 14.05.2007 година.

Предвид гореизложеното, предявеният на 30.11.2016 г. (пощ. кл. от 29.11.2016 г.) установителен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, въз основа на който е образувано настоящото съдебно производство, е недопустим – предявен след изтичането на предвидения в закона за предявяването му преклузивен срок.

Ето защо, исковата молба, с която се предявява недопустим иск следва да бъде върната и производството по делото – прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

На основание чл. 130 от ГПК вр. § 22 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (Обн., ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г.), ВРЪЩА искова молба вх. № 5885/30.11.2016 г. (датно пощ. клеймо от 29.11.2016 г.) при Районен съд – Велики Преслав, на Б.И.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адв. М.К. от ШАК, по предявения срещу Общинска служба по земеделие гр. Велики Преслав, обл. Шумен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради недопустимост на иска.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 696/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

Препис на настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищцата – чрез пълномощника й адв. М.К. от ШАК, на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК.

Връщането на исковата молба, на основание чл. 130 от ГПК, може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването на препис на настоящото определение, пред Окръжен съд гр. Шумен, с частна жалба, без представяне на препис за връчване на другата страна.

Районен съдия: