Решение по Наказателно дело 131/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

21.12.2016г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 131 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 16-0323-000103 от 24.03.2016г., издадено от Началника на РУ-Велики Преслав на А.С.А. с ЕГН **********:

1. За нарушение на чл.52, т.1 от ЗДП, на основание чл.180, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗДП му е наложена глоба в размер на 100.00 лева;

2. За нарушение на чл.52, т.2 от ЗДП, на основание чл.180, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗДП му е наложена глоба в размер на 100.00 лева;

както и на основание Наредба № Iз – 139 на МВР, на водача са му отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като чрез процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно. Същият отново оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че наказващият орган не е съобразил сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска от съда да се отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, като в придружителното писмо изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено наложеното наказание на водача.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Жалбоподателят А.С.А. е собственик на ЕТ „****“, със седалище ***. Търговецът притежавал т.а. „Форд Транзит“ с рег.№ ****.

На 10.10.2015г., около 07:50 часа, К.И.К. и И.Г. ***, и А.А.Г. и С.Н.Д. *** участвали в мероприятие по проверка на ловците в землището на с.Осмар. След проверката тръгнали в посока от с.Осмар към гр.В.Преслав. По пътя преминали през с.Кочово и спрели на Ж.П. прелез, при спуснати бариери и мигаща червена светлина. Били трети автомобил, от други чакащи на прелеза. След кратък период от време, покрай всички автомобили, в посока към гр.В.Преслав, преминал жълт микробус, който не се съобразил с бариерите и мигащите светлини, като преминал през Ж.П. прелеза на „зиг-заг“ и продължил движението си. Малко по-късно преминал влак и бариерите били вдигнати. Служителите на полицията записали рег. номер на микробуса, който бил ****. След два дни на 12.10.2015г. при извършената служебна проверка, бил установен собственика на автомобила, а именно ЕТ „****“, със седалище *** и лицето, което го представлява А.С.А.. На 21.10.2015г., А.С.А. се явил в РУ-В.Преслав, като същият отказал да попълни декларация, във връзка с приложението на чл.188 от ЗДП. Според полицейските служители, на А. била връчена покана да се яви на 26.10.2015г. в РУ-В.Преслав, което той не направил.

На 12.02.2016г., бил съставен АУАН, от служител на РУ-В.Преслав, който бил връчен на А. на 01.03.2016г. На 24.03.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление. В двата акта било посочено като нарушение, че жалбоподателят управлявал автомобила, когато преминал през прелеза. После се сочи, че „лицето А. отказва да попълни декларация във връзка с разпоредбите на чл.199 от ЗДПП за предоставяне на информация.“

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Изложената фактическа обстановка, се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели К.И.К., И.Г.И., А.А.Г. и С.Н.Д., актосъставителят Г.И.Т., както и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира за достоверни всички събрани по делото доказателства.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът установи, че при издаване на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които съществено опорочават развитието на цялото административнонаказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушението. Видно от приложения по административнонаказателната преписка АУАН, същият е издаден на 12.02.2016г. В самия акт е посочено, че нарушението е извършено на 10.10.2015г., т.е. АУАН е издаден след изтичане на три месеца от извършване на нарушението. В преписката са приложени доказателства, че собственикът е разкрит на 12.10.2015г., когато е изготвена и депозирана докладната записка от св.К.К..

Ако се приеме, че собственикът на МПС е бил открит, чрез извършване на служебна справка в базата данни от контролните органи на 12.10.2015г., то АУАН е следвало да бъде съставен преди 12.01.2016г. Даже да се приеме, че А. е отказал да попълни декларацията на 21.10.2015г., или това, че е бил поканен на 26.10.2015г. да се яви в РУ - Велики Преслав, отново не е спазен срока по ЗАНН. Забавянето от страна на контролните органи в периода след 21.10.2016г. до 01.03.2016г. не може да бъде във вреда на наказваното по административен ред лице. Ето защо, следва да се приеме общият случай, когато нарушението е установено безспорно, 3-месечният срок по чл. 34 от ЗАНН започва да тече от момента, когато контролните органи реално са разполагали с възможността, чрез служебна справка да установят нарушителя, в конкретния случай 12.10.2015г. Приемането на противното противоречи на давностния характер на срока, посочен в чл.34 от ЗАНН и на характера на давността като санкция за неоправдано бездействие от страна на наказващия орган.

В допълнение към горното е редно да се отбележи, че в изр.2-ро на чл. 188, ал.1 от ЗДП е предвидена възможност собственикът на МПС да отклони административно наказателната отговорност от себе си като посочи лицето, което действително е управлявало МПС по време на извършване на нарушението. Това се извършва с подаването на нарочна декларация. Подаването на декларацията е право, а не задължение на собственика на автомобила.

С Тълкувателно постановление 1/27.2.2015 г на ВАС и ВКС се потвърди не само давностния характер на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но и това, че за тях важат общите правила за спиране и прекъсване на давността. Ако в декларацията по чл. 188 от ЗДП, бъде посочено друго лице като нарушител, различно от собственика, то действителната самоличност на нарушителя се открива едва с подаването на декларацията и от този момент следва да се счита, че тече давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Във всеки случай съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в административнонаказателния процес, в тежест на административнонаказващия орган ще бъде да представи доказателства за наличие на обстоятелства изместващи срока на откриване на нарушителя.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че датата на извършване на нарушението е 10.10.2015г., а на откриване на извършителя 12.10.2015г., т.е. АУАН е следвало да бъде съставен преди 12.01.2016г., което не е направено.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че при съставяне на АУАН са извършени и други процесуални нарушения, свързани с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, присъствието на нарушителя при съставянето му, които предвид горните изводи, могат да бъдат само маркирани.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. 3-то от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0323-000103 от 24.03.2016г., издадено от Началника на РУ-Велики Преслав на А.С.А. с ЕГН **********, с което:

1.За нарушение на чл.52, т.1 от ЗДП, на основание чл.180, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗДП му е наложена глоба в размер на 100.00 лева;

2.За нарушение на чл.52, т.2 от ЗДП, на основание чл.180, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗДП му е наложена глоба в размер на 100.00 лева; както и на основание Наредба № Iз – 139 на МВР, на водача са му отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: