Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ......                

 

01.12.2016г., Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На втори ноември през две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар:  М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 156 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №7/24.03.2016 год. на Началника на РУ гр.В.Преслав, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.3, във вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето на Г.Х.К. с ЕГН **********, с пост.адрес: *** е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на 300 лева по чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

 Жалбоподателят по същество оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за липса на нарушение и наличие на маловажност.  Претендира се неговата отмяна. В съдебно заседание се явява лично, иска от съда глобата да бъде отменена, като посочва, че е осигурил придружител на детето си въпросната вечер и го е упълномощил за това.

Административнонаказващият орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява и не изпраща процесуален представител. В придружителното писмо оспорва жалбата, като моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.  Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

На 06.03.2016г. около 01:00 часа в гр. Велики Преслав  била проведена  специализирана полицейска операция по линия на детската престъпност. Същата била комплексна и в нея участвали  полицейски инспектори, инспектори от ДПС и служители на Криминална полиция. Полицейските служители извършили проверка в дискотека „Силвър клуб“ в гр.Велики Преслав.  Там установили непълнолетни лица, включително ***, родена на ***г.  дъщеря на жалбоподателя.  Непълнолетните лица били отведени в РУ – гр. В.Преслав, където им били снети писмени обяснения, след което били предадени на родителите си.

На 06.03.2016г. бил съставен срещу жалбоподателя АУАН 7/07.03.2016г. за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето /ЗЗД/. Жалбоподателят  подписал акта без възражения. Не се възползвал от правото си да депозира  писмени такива в законоустановения срок.  На основание съставения акт и материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка е издадено   процесното наказателно постановление, с което Началника на РУ гр.В.Преслав е  наложил на жалбоподателя, в качеството му на лице, което полага грижи за дете,  административно наказание -  глоба  в размер на 300.00 лева за това, че на 06.03.2016г. около 01.00 часа в гр. В.Преслав  не е положил грижи за детето си, като не го е придружил на обществено място след 22.00 часа, с което е  нарушил  разпоредбите на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и присъединени по делото писмени и гласни доказателства, вкл. разпити на свидетелите - полицейски служители К., Г. и В., както и от свидетелите разпитани по искане на жалбоподателя: *** ***. ***, майка на Г., посочва, че е знаела, че дъщеря й ще ходи на дискотека след 22:00 часа, като ще бъде придружавана от св.*** – баща на друго от децата. Св.М. сочи, че закарал децата в дискотека „Силвър клуб“, вкл. *** към 23:30 часа, но след 00:00 часа е отишъл за цигари в друго заведение, точно преди да е била извършена полицейската проверка.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

          Съдът приема от правна страна, че обжалваното НП се явява законосъобразно, а жалбата неоснователна, поради следните съображения:

          При съставянето на АУАН и НП, съдът не намира  нарушения, които да са от категорията на съществените, както и такива, които да водят до опорочаването им.

          Не се спори по делото, че на 06.03.2016г., непълнолетната *** на 16 години, около 01:00 часа се намирала в дискотека „Силвър клуб“ в гр. Велики Преслав и не е била придружавана от някой от родителите си.

          Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето. Съгласно цитираните разпоредби, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е навършило 14 годишна възраст, съответно след 22,00 часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. Ако родителите не могат да придружат детето, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места. Безспорно, в случая родителите на непълнолетната не са я придружавали на общественото място – дискотека „Силвър клуб“ в гр. В. Преслав след 22:00 часа и не са осигурили на същата пълнолетен придружител, т.е. налице е извършено формално  административно нарушение по цитираните по-горе текстове. Съдът приема, че св.М., който се самоопределя за придружител е възможно да е закарал децата във въпросната дискотека. Безспорно обаче в хода на делото се установява, че към момента на проверката - децата, вкл. Г. са били в дискотеката и с тях е нямало придружител. От разпитите на полицейските служители и от материалите по делото  се установява, че проверката е продължила не кратък период от време, в който е било възможно М. да се представи за придружител на Г.. От друга страна, от снетите в хода на преписката обяснения от *** се установява, че същата не е имала представа и съзнание, че е с придружител, още повече със св.М.. Едновременно с това посочва, че е уведомила родителите си, че ще посети дискотека „Силвър клуб“ в гр. В. Преслав след 22:00 часа.

Независимо от горното, съдът намира за основателно да отбележи, че към момента вече съществува трайна практика по приложението на тези разпоредби от Закона за закрила на детето и в подобни случаи, придружителите на непълнолетни лица, следва да бъдат упълномощавани изрично и писмено от родителите им.

Ето защо наказващият орган правилно е издал НП, тъй като безспорно са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.  

Съдът приема, че има извършено формално нарушение, като същото не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, каквито възражения са направени в хода на производството. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административнонаказващия орган, с оглед приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен - следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

          В настоящия случай съдът прецени дейността на нарушителя, в качеството му на родител и тежестта на деянието.

          На първо място се установи, че непълнолетното лице е било в питейното заведение със знанието на родителите си. На следващо място, касае се за дете, което към датата на деянието е на 16 години, т.е. близо до формално приетата от закона 14-годишна възраст за малолетно лице. По делото се съдържат данни за общественото място – дискотека „Силвър клуб“, което е нощно питейно заведение, с консумация на алкохол. От материалите по производството става ясно, че лицата стопанисвали търговския обект са санкционирани за неосъществения от тях контрол и невземане на мерки за недопускане на лица под 18 год. след 22.00 часа, т.е за нарушение по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето.

          Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, както по същество, така и по отношение на наложеното наказание. При  индивидуализацията на административното наказание, наказващият орган е  наложил наказание в минималния размер предвиден от закона, който е от 300 до 500 лева.

  Водим от горното  и  на  основание  чл.63, ал.1,  предл. 1-ро от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №7/24.03.2016 год. на Началника на РУ гр.В.Преслав, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.3, във вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето на Г.Х.К. с ЕГН **********, с пост.адрес: *** е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на 300 лева по чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

     

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския   административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е  изготвено

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: