Р Е Ш Е Н И Е

№ ......

30.12.2016г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На четиринадесети декември през две хиляди шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М.Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

АНД № 308 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е след подадена жалба от Н.А.М. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Наказателно постановление №16-0323-000222/23.06.2016г., издадено от Началника на РУП към ОДМВР Шумен РУ Велики Преслав.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание жалбоподателят се явява, като чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно. Същият отново оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че наказващият орган не се е съобразил с всички обстоятелства довели до извършване на цитираното нарушение, като необосновано и неправилно е определил наказание „глоба“. Иска от съда да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, като в придружителното писмо изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено наложеното наказание на водача.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

На 25.04.2016г. около 09:30 часа, от служители на РУ-В.Преслав, било констатирано, че жалбоподателят управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с , собственост на от с.Ябланово. За същия нямал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За описаното нарушение бил съставен АУАН за деяние по чл.638, ал.3 от КЗ. В хода на производството било установено, че М. бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление на 28.03.2016г. за нарушение извършено на 20.04.2015г. на чл.259, ал.1, т.1, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ, т.е. като собственик нямал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На 23.06.2016г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Н.А.М. на основание чл.638, ал.5 от КЗ било наложено наказание „глоба“ в размер на 800.00 лева. Наказващият орган приел, че при условията на повторност М. като лице, което не е собственик извършил описаното деяние.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

С обжалваното постановление на основание чл.638, ал.5 от КЗ от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 800 лв. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка, за която по същество не се спори, се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира за достоверни всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното производството, по конкретно при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата отмяна. Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Безспорно е установено, че при извършена проверка е констатирано нарушението и водачът на МПС не е изпълнил задължението си, което му се следва по Кодекса за застраховането. Налице са дребни нарушения, които съдът приема да несъществени. В този смисъл съдът не споделя мнението на жалбоподателя, както за допуснати съществени процесуални нарушения, така и за липса на нарушение. Посоченото нарушение е формално извършено и жалбоподателят може да бъде санкциониран на основание КЗ.

Съдът обаче намира по същество, че жалбата,  се явява частично основателна, тъй като деянието не следва да бъде санкционирано при условията повторност.

Разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /отм/, действаща към момента на извършване на първото деяние, т.е. 20.04.2015г., установява задължение за сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на всяко лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Жалбоподателят действително е нарушил посочените разпоредби на КЗ /отм./ и е осъществил  състава на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, но като собственик.

С оглед последвалата законодателна промяна с приемането на нов Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г., съдът е на мнение, че е налице основание за изменение на НП в хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. С разпоредбите на чл.638, ал.1, и ал.3 от новия КЗ е предвидена диференциация на деянията и съответно на наказанията за лица, които собственици или ползватели и не са изпълнили задълженията си по закона. Налице са два варианта на повторност, в ал.2 и ал.5 от чл.638 от КЗ, съответно за собственик или ползвател.

При това положение, тъй като КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015г., се явява по-благоприятен за дееца, НП следва да се измени в частта му относно основанието за налагане на наказанието, като същото се измени от такова по чл.638, ал.5 от КЗ, в такова по чл.638, ал.3 от КЗ, като се намали размера на глобата от 800 на 400 лева. В този смисъл е било и посоченото наказание в наказателното постановление.

Гореизложените обстоятелства са основание за правен извод за изменение на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16-0323-000222/23.06.2016г., издадено от Началника на РУП към ОДМВР Шумен РУ Велики Преслав, с което на основание чл.638, ал.5 от КЗ на Н.А.М. с ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието в такова по чл.638, ал.3 от КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015г., и НАМАЛЯВА размера на глобата от 800 (осемстотин) на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено

ПРЕДСЕДАТЕЛ: