Р Е Ш Е Н И Е

30.12.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 15 (петнадесети) декември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 344 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Н.А.Н. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 16-0869-001696 от 01.08.2016 г., издадено от Началник-група в ОД на МВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция”.

Жалбоподателят счита, че атакуваното НП е постановено в противоречие и в нарушение на материалноправните, и процесуалните норми. Счита, че от същото не ставало ясно коя норма е нарушена, а освен това наложените наказания били двукратно наложени за едни и същи нарушения, наказани и с друго издадено въз основа на същата проверка наказателно постановление. Освен това, неправилно били обсъдени видът и тежестта на нарушенията, тъй като случаят бил маловажен. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и със защитник. Поддържа жалбата си само в частта срещу наказателното постановление, с която е наложено наказание лишаване от право за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 01.06.2016 г. полицай И.С.Г. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при при ОД на МВР гр. Шумен, съставил акт за установяване на административно нарушение № 1696 (Серия Г, бл.№ 274199) от 01.06.2016 г. срещу Н.А.Н. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 01.06.2016 г. около 22,50 ч, в с. Конево, по ул. „****“, на кръстовището с ул. „****“, в посока с. Иваново, управлява трактор Маса и Федгисон с рег. № Н04217, с рама № F12D149014 с неустановена собственост, тегли ремарке без номер на рама и регистрационна табела. 1. Ремаркето няма регистрационна табела; 2. Тегленото ремарке е с техническа неизправност – спирачна уредба (маркучът за подаване на въздух не е закачен към трактора), с което нарушил чл. 140, ал. 1 и чл. 101, ал. 3 т. 1 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 16-0869-001696 от 01.08.2016 г., с което на Н.А.Н. са наложени административни наказания: глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;  и  глоба в размер на 60 лв., на осн. чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за това, че „на 01.06.2016 г. около 22,50 ч, в с. Конево, по ул. „****“ на кръстовището с ул. „****“ в посока с. Иваново, управлява трактор Маса и Федгисон с рег. № Н04217 с рама № F12D149014 с неустановена собственост, тегли ремарке без номер на рама и регистрационна табела. 1. Ремаркето няма регистрационна табела; 2. Тегленото ремарке е с техническа неизправност – спирачна уредба (маркучът за подаване на въздух не е /за/скачен към трактора), с което нарушил чл. 140, ал. 1 и чл. 101, ал. 3 т. 1 от ЗДвП.”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на И.Г. (актосъставител), М.М. (свидетел по акта), **** А., установи от фактическа страна следното:

На 01.06.2016 г., служителите в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен И.Г. и М.М., заедно с други полицаи изпълнявали служебни задължения при специализирана полицейска операция. Същите се намирали в с. Конево, обл. Шумен, на кръстовището между улиците „****“ и „****“. Около 22,50 ч към кръстовището, движейки се в посока към с. Иваново, приближил трактор марка „Маса и Федгисон“ с рег. № Н04217, с прикачено към него ремарке. Същият бил управляван от Н.Н., който работил като тракторист в представлявано от свид. **** дружество и малко по-рано поискал от последния да му го предостави за ползване – за превозване на бали, предназначени за личното му стопанство. При предаването на МПС с ремаркето свидетелят предупредил жалбоподателя, че спирачната система на ремаркето е повредена (с прекъснати връзки за въздуха), както и че регистрационната му табела не е поставена. Полицейските служители установили непосредствено липсата на регистрационна табела и техническото несвързване на спирачната система на ремаркето към осигуряващия функционирането й съответен агрегат от МПС.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази презумпция.

Независимо от това, следва да се отбележи, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място, Н. управлявал моторно превозно средство – трактор марка „Маса и Федгисон“ с рег. № Н04217, с прикачено към него ремарке, на което не била монтирана табела с регистрационен номер, както и с такава техническа неизправност, която напълно препятства работата на спирачната уредба.

1. Административнонаказателната отговорност на Н. е ангажирана за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Според тази норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Установи се, че процесното ремарке било теглено от управлявания от нарушителя трактор без регистрационна табела. Тоест, Н. управлявал ремарке без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това място, поради което съдът счита, че извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по този текст.

Предвид горното съдът приема, че административнонаказателната отговорност на Н. Н. е правилно ангажирана, като му е наложено наказание на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

2. Административнонаказващият орган е приел също, че жалбоподателят осъществил и състава на нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 4 вр. чл. 101, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Цитираните разпоредби, във функционалната им връзка, съдържат забрана за управление на пътно превозно средство (изводимо от чл. 101, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) при наличие на повреда по основната спирачна уредба – когато ефективността от работата й не отговаря на нормативните изисквания, нарушаващо при спиране на устойчивостта на превозното средство или на състава от пътни превозни средства. Доказа се по делото, че съзнавайки обстоятелството, че тегленото ремарке е технически неизправно – без функционираща спирачна уредба, Н. управлявал същото. Поради това, съдът намира, че жалбоподателят извършил от обективна и субективна страна административното нарушение по тук цитирания текст от ЗДвП.

Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал и двете процесни деяния.

Досежно размера на наложените наказания:

1. В разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано по надлежния ред, но е без табели с регистрационен номер или табелите не са поставени на определените за това места. Законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер от 50 лв. до 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един до шест месеца.

2. В нормата на чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който управлява технически неизправно моторно превозно средство, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за нейното отстраняване.

При индивидуализацията на наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая, съдът взе предвид следното: от една страна – сравнително ниската обществена опасност на първото от деянията – свързано с реда за регистрация на моторните превозни средства. По отношение на второто нарушение, обществената опасност е по-висока, тъй като наличието на техническа неизправност в управляван състав от ППС се явява предпоставка за настъпване на ПТП, често с тежки последици в значителна степен. От друга страна, съдът обсъди като сравнително отегчаващо отговорността на Н. обстоятелството, че същият е водач на МПС от 1995 г., срещу който, за извършвани и други нарушения по ЗДвП са издавани общо 3 наказателни постановления и 1 фиш. При съвкупната преценка на смекчаващите и отгечаващите отговорността на Н. обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на смекчаващите такива. Ето защо, настоящият състав намира, че размерите на така наложените на жалбоподателя наказания са правилно определени – ориентирани по-близо до предвидените в закона минимални размери.

Досежно възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен: според легалната дефиниция, съдържаща се в специалния ЗДвП – § 6, т. 32 от ДР, „маловажно“ е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че осъщественото от Н. не е с незначителни отклонения от установеното в нормите на ЗДвП – обстоятелство, изключващо възможността за квалифициране на случая като маловажен.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0869-001696 от 01.08.2016 г., издадено от **** – Началник-група към ОД на МВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция”, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1696 от 01.06.2016 г. (Серия Г, бл. № 274199), съставен от И.С.Г. – полицейски инспектор в ОД на МВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция”, с което на Н.А.Н. с ЕГН **********,***,

за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 80 лв. (осемдесет лева) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от два месеца   и

за нарушение на чл. 101, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 60 лв. (шестдесет лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: