Р Е Ш Е Н И Е

09.01.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) октомври Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 259 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от З.К.Е.” (в ликвидация) с ЕИК ....., със седалище:***, адрес на управление: с. М., пощ. код 9871, общ. В., обл. Ш., представлявана от ликвидатора С.Д.Р., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 3 от ЗДС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. С. 1202, ул. „С.С.К.М.” № 17-19 не притежава право на собственост върху недвижим имот – сграда „Овчарник“ със застроена площ 890 кв.м., построена в държавен поземлен имот, представляващ УПИ V в кв.36а по плана на с.М., общ.В., обл.Ш..Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът З.К.Е.” (в ликвидация) с ЕИК ....., с.М., твърди че ТКЗС с.М., общ.В., обл.Ш. е учредено през 1952 г. През 1963 г. същото е влято в Държавно земеделско стопанство гр.В.. Още преди вливането в стопанския двор на ТКЗС с.М. са били изградени сгради, които са обслужвали дейността му. След вливането на ТКЗС в ДЗС-В. по силата на Постановление №5/05.02.1966 г. на ЦК на БКП и МС, е съставен АДС №848/20.09.1966 г. включително и за процесния недвижим имот. ДЗС-В. от 01.05.1975 г. е преобразувано в АПК“Веригава“-В.. С решение на ШОС от 04.03.1992 г. е регистрираната ЗК“Единство“ с.М., общ.В., като при ликвидацията на АПК“Веригава“-В., кооперацията е получила по разпределение с протокол от 17.05.1995 г. част от сградите, находящи се в стопанския двор в с.М. срещу талони, а друга част е закупила чрез търг проведен на 12.02.1997 г., за което закупуване са изготвени и два броя договори. Ето защо ищецът, счита че е собственик на процесния недвижими имот и наличието на съставен АДС за същия е пречка за приключване на ликвидацията, съотв.дейността на кооперацията. От Областна администрация Ш. е получен отказ за деактуване на имота, поради което възниква правен интерес за ищеца от предвявяне на настоящия иск за признаване на установено в отношенията между страните, че Българската Държава не е собственик на недвижим имот- овчарник със застроена площ 890 кв.м, изграден в ДПИ, представляващ УПИ V в кв.36а с площ 9587 кв.м. по плана на с.М., общ.В., обл.Ш., при граници: поземлени имоти от стопански двор в с.М.. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът в депозирания по делото писмен отговор и в с.з. оспорва основателността на иска. Счита, че процесната сграда е негова собственост, т.к от представените по делото писмени доказателства не може да се индивидуализира процесния недвижими имот, от там да се направи извод, че именно ищеца е придобил имота и на какво основание. Дори да е индивидуализиран имота съгласно протокол – извлечение от 17.03.1995 г. след проведеният търг, за да бъде приключена процедурата е следвало да бъде изготвен и подписан договор, неразделна част от протокола, но такъв не е изготвен, съответно представен. Съответно за представените договори за покупко – продажба от 12.02.1997 г. не са представени протоколите за проведен търг, които са неразделна част от договорите и доказателство за законосъобразното приключване на процедурата по прехвърляне на собствеността. Ответникът счита, че представените протоколи от 21.04.1996 г. и №2 от 06.03.1995 г. са с недостоверна дата, т.к са съставени след датата, посочена в тях и не следва да бъдат приети, като доказателство за изложените в тях обстоятелства. Протоколът от 21.04.1996 г. не е подписан от присъствалите на проведеното заседание на УС на ищеца и от него не може да се установи дали е продадена отново сградата овчарник на член кооператора С.Ч. за която е съставен и Протокол №2 от 06.03.1995 г. или друга сграда овчарник. Протокол №2 от 06.03.1995 г. е подписан от лицето Съветка Ставрева, като представител на кооперацията, към който момент същата видно от представените договори от 12.02.1997 г. е носила името С.Д.Р., т.е същият е съставен на неизвестна дата, но не и преди 12.02.1997г. Отразеното в АДС №848/20.09.1966 г. по отношение собствеността на процесния недвижими имот не е оспорено по надлежния ред от представените от ищеца доказателства и съгласно чл. 114, ал.1 от ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.

Предвид изложеното ответникът, счита че иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

В о.с.з., страните редовно призовани, ищеца се представлява от ликвидатора и редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, ответника се представлява от пълномощник-юрисконсулт.

Процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание поддържа изложеното в исковата молба, като счита че предявения иск е основателен и доказан и моли съда да го уважи изцяло, както и да му присъди направените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответника в съдбно заседание, поддържа изложеното в отговора становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира и разноски.

По делото са приети като писмени доказателства по делото представените с исковата молба: заверени от страната преписи от удостоверение изх.№2016042505425/25.04.2016 г. от търговския регистър, АДС №848/20.09.1966 г.; скица изх.№261/12.10.2015 г., издадена от Община В.; протокол-излечение за спечелено разпределение от 17.03.1995 г.; договор за покупко- продажба чрез проведен търг от 12.02.1997 г. – 2 бр.; протокол от 21.04.1996 г.; протокол от 06.03.1995 г.; приходен касов ордер от 22.03.1995 г.; решение по гр.д.№722/12 г. по описа на ВПРС; оригинал на: удостоверение изх.№94С-00-126/12.11.2015 г., издадено от Областна администрация Ш.; удостоверение за данъчна оценка изх.№7703000312/20.05.2016 г. ; скица изх.№183/30.06.2016 г., издадена от Община В. и скица изх.№184/30.06.2016 г., издадена от Община В., представеният с отговора заверен препис от АДС №848/20.09.1966 г., подробен устройствен план, план за изменение на регулацията на кв. 36 УПИ І - стопански двор в с. М., общ. В., обл. Ш. - 3 стр.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Салих Верхатов Чолаков от страна на ищеца.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая - на основание чл.124, ал. 1 ГПК. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай - положителен, а във втория - отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск - зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв - това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също.

Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 от ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално.

Правото на собственост веднъж възникнало не се погасява, а може да бъде изгубено само ако друг го придобие по производен или оригинерен начин.

При отрицателен установителен иск ответника следва да докаже отричаното от ищеца право на собственост, породено на твърдяното основание, включително и непрекъснато и необезпокоявано владение на процесния недвижим имот. Ответникът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ищеца. В случая право на собственост върху недвижим имот – сграда „Овчарник“ със застроена площ 890 кв.м., построена в държавен поземлен имот, представляващ УПИ V в кв.36а по плана на с.М., общ.В., обл.Ш..

Предявеният иск е допустим. Правният интерес от воденето на предявения отрицателен установителен иск против ответника, ищецът е обоснован от отказа за деактуване на процесния имот и съответно твърдението, че същият е собственост на ответника.

От събраните доказателства заверени от страната преписи на: удостоверение изх.№2016042505425/25.04.2016 г. от търговския регистър, АДС №848/20.09.1966 г.; скица изх.№261/12.10.2015 г., издадена от Община В.; протокол-излечение за спечелено разпределение от 17.03.1995 г.; договор за покупко- продажба чрез проведен търг от 12.02.1997 г. – 2 бр.; протокол от 21.04.1996 г.; протокол от 06.03.1995 г.; приходен касов ордер от 22.03.1995 г.; решение по гр.д.№722/12 г. по описа на ВПРС; оригинал на: удостоверение изх.№94С-00-126/12.11.2015 г., издадено от Областна администрация Ш.; удостоверение за данъчна оценка изх.№7703000312/20.05.2016 г. ; скица изх.№183/30.06.2016 г., издадена от Община В. и скица изх.№184/30.06.2016 г., издадена от Община В., представеният с отговора заверен препис от АДС №848/20.09.1966 г., подробен устройствен план, план за изменение на регулацията на кв. 36 УПИ І - стопански двор в с. М., общ. В., обл. Ш. - 3 стр. не се установи право на собственост върху процесния недвижим имот в полза на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически състав.

Съдът намира, че ищцовата кооперация не ангажира достатъчно доказателства за идентичността на процесния недвижим имот с конкретен имот посочен в АДС, съответно представените скици, протоколи и договори, което не на последно място сочи също на неоснователност на предявения иск. Още повече, че св.Чолаков, заявява, че сградата към настоящият момент не съществува, а ищецът претендира установяване право на собственост върху нея.

С §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.28/92 г./ се прекратяват съществуващите ТКЗС, земеделските кооперации, образувани по силата на §7 от ПЗР на ЗК от 1991 г. (отм.); както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/89 г. и Указ № 56 за стопанската дейност, когато са регистрирани с имуществото и с дяловото участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти, както и кооперации, регистрирани по ЗК 1991 г. (отм.). С последващите изменения на закона - §28, ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр.45/95 г./ дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ /правоимащите - собствениците на земите, включени в тези организации/ или определени от него физически или юридически лица - §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Не се доказа придобиването на права върху процесните сгради по силата на чл. 30, ал.2 от ЗСПЗЗ към момента на разпределяне имуществото на бившето ТКЗС, ДЗС, нито в по-късен момент, поради следното: не бяха представени доказателства за правопримство на ППК“Надежда“, с.М. и ЗК“Единство“ в л., с-М.; видно от протокол – извлечение от 17.03.1995 г. след проведеният търг, за да бъде приключена процедурата е следвало да бъде изготвен и подписан договор, неразделна част от протокола, но такъв не е изготвен, съответно представен, за представените договори за покупко – продажба от 12.02.1997 г. не са представени съответните протоколи за проведен търг, които са неразделна част от договорите и съответно доказателство за законосъобразното приключване на процедурата по прехвърляне на собствеността, относно представените протоколи от 21.04.1996 г. и №2 от 06.03.1995 г., според настоящият състав не може да се установи датата, на която са съставени, съответно да бъдат приети като доказателства за отразените в тях обстоятелства - протокол от 21.04.1996 г. не е подписан от присъствалите на проведеното заседание на УС на ищеца и от него не може да се установи дали е продадена отново сградата овчарник за която е съставен и протокол №2 от 06.03.1995 г. или друга сграда овчарник на член кооператора Чолаков; протокол №2 от 06.03.1995 г. е подписан от лицето Съветка Ставрева, като представител на кооперацията, към който момент същата видно от представените договори от 12.02.1997 г. е носила името С.Д.Р., т.е същият е съставен на неизвестна дата, но не и преди 12.02.1997г.

Предвид изложеното съдът намира, че ответника установи по безспорен начин с АДС №848/20.09.1966 г. фактите от които произтича правото му на собственост върху процесния недвижим имоти и предявения отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение определено на осн.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за МРАВ в размер на 390.00 лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на З.К.Е.” (в ликвидация) с ЕИК ....., със седалище:***, адрес на управление: с. М., пощ. код 9871, общ. В., обл. Ш., представлявана от ликвидатора С.Д.Р., че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. С. 1202, ул. „С.С.К.М.” № 17-19 не е собственик на следния недвижим имот – сграда „Овчарник“ със застроена площ 890 кв.м., построена в държавен поземлен имот, представляващ УПИ V в кв.36а по плана на с.М., общ.В., обл.Ш..

ОСЪЖДА З.К.Е.” (в ликвидация) с ЕИК ....., със седалище:***, адрес на управление: с. М., пощ. код 9871, общ. В., обл. Ш., представлявана от ликвидатора С.Д.Р., да заплати на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. С. 1202, ул. „С.С.К.М.” № 17-19, сумата 390.00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: