Р Е Ш Е Н И Е
16.01.2017
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
15 (петнадесети) декември Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Момов
административно-наказателно
дело номер 345 по
описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Н.А.Н. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 16-0869-001716
от 03.08.2016 г., издадено от Заместник директора на ОД
на МВР гр. Шумен.
Жалбоподателят
счита, че атакуваното НП е постановено в противоречие и в нарушение на
материалноправните и процесуалните норми. Счита, че от същото не ставало ясно
коя норма е нарушена, а освен това едно от посочените нарушения (по чл. 140 от
ЗДвП) било наказано и с друго издадено въз основа на същата проверка
наказателно постановление. Освен това, неправилно били обсъдени вида и тежестта
на нарушенията, като според него, случаят бил маловажен. Предвид изложеното се
иска от съда наказателното постановление да бъде отменено.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и със защитник. Поддържа
жалбата си само в частта срещу наказателното постановление, с която е наложено
наказание лишаване от право за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата
страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Видно от
материалите по приложената по делото административнонаказателна
преписка, на 01.06.2016 г. С.З.И. – Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Шумен, съставил акт за установяване на
административно нарушение № 1716 (Серия
Г, бл.№ 454332) от 01.06.2016 г. срещу Н.А.Н. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 01.06.2016 г. около 22,50 ч, в с.
Конево, по ул. „***“ на кръстовището с ул. „*** ***“, управлява трактор Маса и Федгисон с рег. № Н04217 с
рама № F12D149014 с прикачено към него ремарке без рег. № и рама, с
неустановена собственост. След спиране и проверка се установява: 1.
Регистрационната табела на трактора не е поставена на определеното за целта
място /между таблото и предното стъкло/; 2. Водачът не носи СУМПС на
трактора; 3. Не носи полица ГО на трактора; 4. Не е залепил стикер
към ГФ на застраховка ГО; 5. Тегленото ремарке е технически неизправно –
не светят габарити, стоп светлини, светлинни пътепоказатели, липсват, с което
нарушил чл. 140, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2, чл. 100, ал. 1, т. 3, чл. 100,
ал. 3 и чл. 101, ал. 3 т. 8 от ЗДвП.”.
На
основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 16-0869-001716 от 03.08.2016 г., с което на Н.А.Н. са наложени
административни наказания:
глоба в
размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, на
осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
глоба в
размер на 10 лв., на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП;
глоба в
размер на 10 лв., на осн. чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;
глоба в
размер на 50 лв., на осн. чл. 179, ал. 5 от ЗДвП;
глоба в
размер на 60 лв., на осн. чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
за това,
че „на 01.06.2016 г. около 22,50 ч, в с. Конево, по ул. „***“
на кръстовището с ул. „*** ***“,
управлява трактор Маса и Федгисон с рег. № Н04217 с рама № F12D149014 с неустановена собственост, с прикачено към него ремарке
без рег. № и рама, с неустановена собственост. След спиране и проверка се
установява: 1. Регистрационната табела на трактора не е поставена на
определеното за целта място /между таблото и предното стъкло/; 2. Водачът
не носи СРМПС на трактора; 3. Не носи полица ГО на трактора; 4. Не е
залепил стикер към ГФ на застраховка ГО; 5. Тегленото ремарке е технически
неизправно – не светят габарити, стоп-светлини, светлинните пътепоказатели
липсват, с което нарушил чл. 140, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2, чл. 100, ал. 1,
т. 3, чл. 100, ал. 3 и чл. 101, ал. 3 т. 8 от ЗДвП.”.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на С.И.
(актосъставител) и М.М. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:
На
01.06.2016 г., служителите в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен С.И.
и М.М., заедно с други полицаи изпълнявали служебни задължения при
специализирана полицейска операция. Същите се намирали в с. Конево, обл. Шумен,
на кръстовището между улиците „***“ и „*** ***“. Около 22,50 ч, към кръстовището,
движейки се в посока към с. Иваново, приближил трактор марка „Маса и Федгисон“
с рег. № Н04217, с прикачено към него ремарке. Тракторът бил управляван от жалбоподателя
Н.Н., като на ремаркето била натоварена балирана земеделска продукция в немалко
количество. При извършената непосредствено след спирането на пътния състав
проверка, полицейските служители установили, че регистрационната табела на
трактора била поставена в кабината – между таблото за управление и предното
панорамно стъкло, че липсвал залепен стикер, издаден от Гаранционния фонд,
удостоверяващ сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, че прикаченото теглено ремарке е без монтирани светлинни
пътепоказатели и без функциониращи (неизправни) габаритни и стоп-светлини,
както и че водачът на проверяваното МПС не носи свидетелството за регистрация на управляваното
моторно превозно средство и документ
за сключена за него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
При
така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от
връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
При съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на
последното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото
производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази
презумпция.
Независимо
от това, следва да се отбележи, че по делото се доказа по
безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място, Н.
управлявал моторно превозно средство – трактор марка „Маса и Федгисон“ с рег. № Н 04217, с прикачено към него ремарке.
1. Административнонаказателната
отговорност на Н. е ангажирана за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
осъществяващо състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Според първата норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Установи се, че процесният трактор бил управляван без на него да е поставена
регистрационна табела на определеното за това място. Ето защо, съдът приема за
надлежно установено от административнонаказващия орган и доказано в съдебното
производство, че нарушителят извършил от обективна и субективна страна това вменено
му административно нарушение. Неоснователно е възражението, че същото нарушение
е двукратно наказано – и с друго наказателно постановление. Видно от служебно
приложените преписи на АУАН № 1696 от 01.06.2016 г. (Серия Г, бл. № 274199) и на НП № 16-0869-001696 от
01.08.2016 г., издадено от Началник-група към ОД на МВР гр. Шумен, Сектор
„Пътна полиция”, жалбоподателят е наказан за друго нарушение със същата правна
квалификация, представляващо теглено при същото управление на МПС на ремарке
без регистрационна табела.
Предвид
горното, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на Н. Н. е
правилно ангажирана чрез налагане на наказания на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
2. Административнонаказващият
орган е приел също, че жалбоподателят осъществил и състава на нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
3 от ЗДвП. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява. Установи се, че при процесното
управляване на МПС жалбоподателят, като водач на МПС, не носел свидетелството
за регистрация на трактора. Ето защо, съдът приема за надлежно установено от
административнонаказващия орган и доказано в съдебното производство, че
нарушителят извършил от обективна и субективна страна това вменено му
административно нарушение. Поради това, съдът намира, че жалбоподателят извършил от
обективна и субективна страна административното нарушение по тук цитирания
текст от ЗДвП.
3. Административнонаказващият
орган е приел също, че жалбоподателят осъществил и състава на нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 2
от ЗДвП. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за моторното превозно средство, което
управлява. Установи се, че при процесното управляване на МПС
жалбоподателят, като водач на МПС, не носел договор за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за трактора. Ето защо, съдът приема за
надлежно установено от административнонаказващия орган и доказано в съдебното
производство, че нарушителят извършил от обективна и субективна страна и това
вменено му административно нарушение. Поради това, съдът намира, че жалбоподателят извършил от
обективна и субективна страна административното нарушение по тук
цитирания текст от ЗДвП.
4. Административнонаказващият
орган е приел също, че жалбоподателят осъществил и състава на нарушение по чл. 179, ал. 5
от ЗДвП. Съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно
от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на
моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установи
се, че при процесното управляване на МПС жалбоподателят, като водач на МПС, не залепил
на определеното в закона място валиден стикер от посочения вид. Ето защо, съдът
приема за надлежно установено от административнонаказващия орган и доказано в
съдебното производство, че нарушителят извършил от обективна и субективна страна
и това вменено му административно нарушение. Поради това, съдът намира, че жалбоподателят
извършил от обективна и субективна страна административното нарушение по тук цитирания
текст от ЗДвП.
5. Административнонаказващият
орган е приел също, че жалбоподателят осъществил и състава на нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 4
от ЗДвП. По аргумент от чл. 101, ал. 3, т. 8 от ЗДвП, водачът е длъжен да спре,
респ. да не привежда в движение ППС с неизправност, която застрашава
безопасността на движението, в частност, при липса или при неизправност на
предвидените светлинни устройства при движение през нощта. Установи
се, че при процесното управляване на МПС жалбоподателят управлявал през нощта
МПС, теглейки друго ППС, на което не функционират габаритните и стоп-светлините,
а светлинните му пътепоказатели липсвали. Ето защо, съдът приема за надлежно
установено от административнонаказващия орган и доказано в съдебното
производство, че нарушителят извършил от обективна и субективна страна и това
вменено му административно нарушение. Поради това, съдът намира, че жалбоподателят извършил от
обективна и субективна страна административното нарушение по тук
цитирания текст от ЗДвП.
Съдът
намира, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал и петте
процесни деяния.
Досежно
размера на наложените наказания:
При индивидуализацията на
наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички
отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая, съдът взе предвид следното: от
една страна – сравнително ниската обществена опасност на всяко от първите
четири деяния, свързано с реда за регистрация на моторните превозни средства.
По отношение на петото нарушение, обществената опасност е по-висока, тъй като
наличието на установената техническа неизправност в управлявания пътен състав
(в частност, в тегленото ремарке) се явява предпоставка за настъпване на ПТП.
От друга страна, съдът обсъди като сравнително отегчаващо отговорността на Н.
обстоятелството, че същият е водач на МПС от
Досежно
възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен: според легалната
дефиниция, съдържаща се в специалния ЗДвП – § 6, т. 32 от ДР, „маловажно“
е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно
предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би
могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Съдът намира,
че осъщественото от Н. не е с незначителни отклонения от установеното в нормите
на ЗДвП – обстоятелство, изключващо възможността за квалифициране на случая
като маловажен.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 16-0869-001716 от 03.08.2016 г., издадено *** – Заместник-директор на ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 1716 (Серия
Г, бл.№ 454332) от 01.06.2016 г., съставен от С.З.И. – Началник на
сектор към ОД на МВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция”, с което на Н.А.Н. с ЕГН **********,***,
за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 80 лв. (осемдесет лева) и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от два месеца;
за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (десет лева);
за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (десет лева);
за нарушение на чл.
100, ал. 3 от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева) и
за нарушение на чл.
101, ал. 3, т. 8 от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 60 лв. (шестдесет лева).
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен съд гр.
Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: