Р Е Ш Е Н И Е

26.01.2017 г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 11 (единадесети) януари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 382 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от А.М.А. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №216/19.08.2016 г., издадено от Началника на Митница Варна.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление, в частта му относно размера на наложеното наказание, предвид материалното състояние и семейно положение на нарушителя. Жалбоподателят не отрича държането на акцизната стока, но твърди че е за лични нужди.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.Моли да бъде отменено или намалено наложеното му административно наказание.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – Митница Варна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 08.06.2016 г. в хода на БП№187/2016 г. по описа на РУ-В.Преслав е извършено претърсване и изземване в дома на жалбоподателката, която при покана е предала доброволно на разследващите органи държаният от нея 1720 г тютюн, с обяснението че същият е за лично ползване на съпруга й Д. А.. Досъдебното производство е прекратено с влязло в сила на 24.06.2016 г. постановление на ВПРП и делото е изпратено по компетентност на Митница Варна.За установеното държане на акцизни стоки – 1720 г тютюн нарязан, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането на акциза на жалбоподателката бил съставен АУАН№185/19.07.2016 г. за административно нарушение по чл.126 от ЗАДС. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горното се установява от разпитаните по делото свидетели и от приложените писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло, като последователни, логични, непротиворечиви и непредубедени. Същите кореспондират изцяло с приетите писмени доказателства.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.128 от ЗАДС, съгласно Заповед № ЗАМ-229/32-61741 от 08.03.2016 г. на Директора на Агенция “Митници” при МФ. Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление.

Видно от събраните доказателства тютюнът е бил държан в дома на жалбоподателката и от нея самата, т.к независимо от твърдението й че тютюнът е собственост на съпруга й Д. М. А. и двамата обитават жилището, където е открит тютюна, към датата на извършеното претърсване, същата е живеела сама, като съпругът й бил на работа в чужбина. Няма спор по делото, че за тази акцизна стока – тютюн – нарязан по смисъла на чл. 4, т.1, във вр.с чл. 2, ал.1, т.2 от ЗАДС и чл. 12 от ЗАДС, няма документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, каквото е изискването на чл. 126 ЗАДС за този вид стоки. Горните обстоятелства, ведно с липсата на възражения срещу съставения акт, изрично заявено от жалбоподателя в хода на БП и АНП, водят до извода, че правилно е била ангажирана отговорността му за извършено нарушение на чл. 126 ЗАДС, като размерът на глобата също е съобразен с установения в закона в минималния предвиден размер и не може да бъде намалена от съда. Правилно е извършена и преценката за липсата на маловажност на извършеното нарушение на осн.чл.126б, ал.2 от ЗАДС, т.к двойният размер на дължимия акциз е изчислен в размер на 261.44 лв. Съответно правилно е постановено отнемане в полза на държава на предмета на нарушението на осн.чл.124, ал.1 от ЗАДС.

Според настоящият състав при изписване на правната квалификация на нарушението и наложеното административно наказание са допуснати процесуални нарушения, които не са съществени и не са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя, а именно: разпоредбата на чл. 126 от ЗАНН съдържа множество различни, но напълно самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при изписване на нарушената норма със съответното предложение в НП. От съдържанието на мотивната част и диспозитива на НП и изложените в него факти и доказателства се установява, че се претендира нарушението да е държане на акцизни стоки, без да има документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като са посочени конкретно необходимите документи и какъв е техния характер - дали са данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, но при посочване на правната квалификация на нарушението и наказанието не е конкретизирана разпоредбата на чл.126, пр.І-во, т.1 пр.І-во от ЗАДС. Соченото нарушение на процесуалните правила от жалбоподателката, поради неверен ЕГН на съпруга й, изписан в обстоятелствената част на НП не е съществено, т.к не е довело до ограничаване правото й на защита и не води до неяснота при описание на нарушението.

Наложеното административна наказание е определено в минималния предвиден в закона размер и съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което прие че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените по – горе съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №216/19.08.2016 г., издадено от Началника на Митница Варна, с което на А.М.А. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.126 от ЗАДС и на същото основание е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000.00 лв. и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – 1720 г тютюн - нарязан.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: