Р Е Ш Е Н И Е

10.01.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 09 (девети) декември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 416 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, от “НИДА-2”ЕООД, гр.Търговище, ЕИК 200092449, седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителя *** срещу Наказателно постановление №27-000108/18.10.2016 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и развива подробно тезата си за допуснати съществени процесуални нарушения, които се изразявали в следното: посочените факти от административно наказващия орган, в описателната част на стр.2 от НП - че с действията си жалбоподателя - работодател е нарушил чл. 63, ал. 2 от КТ били в пълно противоречие с ЗАНН, където точно била посочена, коя трябва да бъде административно наказателната норма, в която са посочени признаците на деянието изпълващо състава. В чл. 63, ал. 2 от КТ се установявала „забрана“, а нарушаването на т*** забрана следвало да бъде посочена в надлежната административно наказателна норма, която в случая не била посочена. Посочено било само основанието, където била предвидена другата част в т*** норма - санкцията по чл. 414, ал. 3 от КТ. Признаците, които изпълвали нормата на чл. 414 от КТ не били посочени, а тя била административно наказателната норма, която обявявала деянието за нарушение и в това се изразявало най-тежкото нарушение на процесуалната форма и съдържанието на оспорваното наказателно постановление. Не нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ била нарушавана, там била забраната, а за нарушаването й вече се осъществявал именно състава на чл. 414 от КТ. Според защитата този пропуск бил толкова съществен, че обуславял изцяло незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и следвало то да бъде отменено изцяло.

Законният представител на въззиваемата страна – Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: При извършена проверка на 15.09.2016 г. в 12.00 часа, от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен – свидетелите М.М. и П.С. в обект на жалбоподателя – „Реконструкция и модернизация на почивен дом“Еделвайс“ в к.к Върбица – V-ти етап, УПИ ІІ кв.3, установили че лицето *** с ЕГН **********, работи на строителния обект-поставял външна изолация, като „общ работник“, без жалбоподателя да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП гр.Шумен. Предвид установеното нарушение при извършената проверка на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен на представител на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В т*** насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е сп***л задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.63, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.62, ал.3 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение на работодателя преди да е допуснал да работа работника да му връчи екземпляр от уведомлението за сключването на трудовия договор, което е изпратил до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от *** ****, трудов договор №37/14.09.2016 г., справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№2538813016042/15.09.2016 г., показанията на свидетелите М. и С., жалбоподателят на посочената в акта за установяване на нарушение и обжалваното наказателно постановление дата в к.к гр.Върбица, обл.Шумен, в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си преди да допусне на работа работника *** **** да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП гр.Шумен.

По делото е безспорно установено, че между жалбоподателя и посоченото лице има сключен трудов договор с дата, предхождаща датата на проверката. На датата на проверката *** **** е работел на строителния обект на който е изпълнител жалбоподателя. **** преди да започне работа не е получил екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, същият е нямало и как да получи такъв, тъй като видно от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, издадена от НАП Шумен, уведомлението за сключения с **** трудов договор е регистрирано в НАП на 15.09.2016 г. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа *** **** без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП гр.Шумен, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.63, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.62, ал.3 от КТ нарушение.

Съдът възприема изцяло показанията на свидетелите М. и С. относно изложените от тях факти и обстоятелства, тъй като същите са добросъвестни, незаинтересовани, взаимно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а твърденията на свидетелите **** и ****, че лицето *** **** не е работил в обекта на жалбоподателя на инкриминираната дата, а е отишъл там единствено за да бъде „изпробван“ дали ще се справи с работа в строителството-полагане на изолация, не кредитира, намирайки показанията в т*** ми част за заинтересовани, нелогични, противоречиви и имащи убедителен контрапункт в останалия еднопосочен доказателствен материал по делото. Така заявените от свидетелите **** и **** обстоятелства се оборват дори само от факта, че проверката е извършена от органите на Д "ИТ" – Шумен на 15.09.2016 г., към която дата **** е бил вече подписал трудов договор с жалбоподателя, в качеството му на работодател на 14.09.2016 г. /независимо че екземпляр от същия е връчен на работника на 15.09.2016 г./, в който трудов договор изрично е посочена датата на постъпване на работа – 15.09.2016 г. Същевременно, в хода на проверката не са ангажирани достоверни доказателства в подкрепа на вписаното в справката по чл. 402 от КТ обстоятелство, че **** не е подписвал трудов договор, а е отишъл „на одобрение“.

Очертаните от кредитираната доказателствена съвкупност фактически положения обосновават по несъмнен начин направения от актосъставителя и административнонаказващия орган извод за реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение по чл.63, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.62, ал.3 от КТ.

Възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42, т.3, 4 и 5 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и по чл.57, ал.1, т.5, 6 и 7 от ЗАНН при издаване на обжалваното НП са неоснователни. Както в АУАН, така и в НП са посочени - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени; вида и размера на наказанието. Правилно административнонаказващият орган е издирил административнонакателната норма, т.е нормата съдържаща конкретен състав на административно нарушение – в случая – забрана работодателя да допуска до работа, работник преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Сочената като квалификация на нарушението норма от защитата – чл.414, ал.3 от КТ е единствено санкционна.

Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от 30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да бъде „маловажен случай“, нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. С т*** забрана законодателят е целял да защити и гарантира трудовите права на работещите като не допуска полагането на труд без връчено копие от уведомлението до НАП, за неизпълнението на тези задължения са предвидени високи санкции, което обосновава високата обществена опасност на този вид нарушения.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобр***л всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 1 500 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-000108/18.10.2016 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на “НИДА-2”ЕООД, гр.Търговище, ЕИК 200092449, седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителя ***, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: