Р Е Ш Е Н И Е
02.02.2017 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 05 (пети) януари Година
2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 497
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от Г.М.Р. ЕГН **********,
М.А.И. ЕГН
********** и Е.А.Н. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***,
“с.п.“, бл.3, ап.20,
представлявани по пълномощие от адв.Г.Г.
от ШАК срещу Ю.С.В. с ЕГН ********** и Х.Х.В. с ЕГН ********** *** в условията на първоначално
обективно кумулативно и субективно съединяване на осъдителни искове с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между ищците
и ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, както следва:
№004024, находящ се в землището на с.Нова бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен,
приграници-имоти №№6, 23, 004023, 25, 26, 34 и 32, както и да бъдат осъдени
ответниците Ю.С.В. с ЕГН ********** и Х.Х.В. с ЕГН ********** да им отстъпят собствеността и да им предадат
владението върху посочения от тях недвижим имот.
Като последица от положителния за ищците изход на спора, същите молят за
постановяване на решение, с което бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2, пр.
ІІ ГПК съставеният нотариален акт №177, том VІІ,
дело №751/2015 г. по
описа на нотариус №592 с район на действие ВПРС.
Ищците основават исковата си претенция на твърдения, съобразно които
съсобствеността между тях е възникнала на основание наследяване на общия
наследодател *** и.р., б.ж. на гр.Шумен, починал на 05.10.2005г., който е
придобил процесния имот по силата на договор за доброволна делба от 20.08.1999
г. вх.рег.№574, том І, парт 62946320, №128/20.08.1999 г. на Служба по
вписванията гр.В.Преслав. През 2015 г. установили, че ответниците са се снабдили
с Нотариален акт, вписан под №177, том VІІ, дело №751, рег.№3633 от 09.07.2015г.
по описа на нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, вх.рег.№1900,
акт №178, том 5, дело 887/2015 г. на Служба по вписванията гр.Велики Преслав. Владението
на ответниците е без основание, доколкото същите не са придобили собствеността
върху спорния имот, тъй като ищците са упражнявали явна и несъмнена фактическа
власт върху съсобствената земеделската земя и получавали и плодовете й - чрез
ищцата Е.А.Н., която през стопанските 2007 г. и 2008 г. получила субсидии от
Разплащателната Агенция въз основа на заявление за процесния имот, през 2009 г.
имотът е отдаден на Реджеб Мусов Дурльов с договор за аренда от 07.05.2009 г. с
нотариална заверка на подписите, рег.№1862, акт №192, том ІV на нотариус
рег.№592 на НК, с район на действие ВПРС, вписан том 4, под №11/12.05.2009 г. на
Служба по вписванията Велики Преслав за срок от пет стопански години за което
са получавали арендните вноски, на 03.02.2015 г. ищцата Е.А.Н. е сключила
договор за наем с Фатме Ахмедова Дурлева за имота за срок от една година,
съответно получавали наемите. В този смисъл молят за постановяване на решение,
с което бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху собствената на
ищците земеделска земя.
В отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК,
ответниците оспорват изцяло насоченият срещу тях иск по същество като
неоснователен. Поддържат, че владеят процесната земеделска земя на основание
неформална сделка и придобивна давност, поради което и не дължат предаване на
владението й. Владението върху имота им е предадено през 2001г. от общия
наследодател на ищците, по силата на неформална сделка за покупко – продажба от
14.05.2001 г. Навеждат доводи, че упражняват непрекъсната, явна и несмущавана
фактическа власт върху спорния имот с намерение за своене в периода от
придобиването му през 2001г. до настоящия момент, като се позовава на изтекла в
тяхна полза придобивна давност – над 10 години. Тъй като са владели
необезпокоявано имота през 2015 г. са се снабдили с посочения НА, с който са
признати за собственици по давностно владение. Ответниците твърдят, че
независимо от заявяването пред Разплащателната агенция на процесния имот от
ищцата Е.А.Н. и сключването на договор за аренда през 2009 г. и договор за наем
през 2015 г., те са владели имота, като са обработвали земята и са се ползвали
от плодовете й, включително през периода 2010 г. – 2014 г. са получили субсидии
от разплащателната агенция за нея. Ето защо считат, че ищците не са собственици
на процесните имоти.
В хода на съдебното заседание страните, поддържат заявените с исковата
молба и отговора становища.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за наследници на *** и.р., изх.№3321/29.08.2016г.,
издадено от Община Шумен се установява, че същият е починал на 05.10.2005 г. и
е оставил за свои наследници – Г.М.Р. – съпруга, Е.А.Н. – дъщеря и М.А.И. –
дъщеря.
От договор за доброволна делба от
20.08.1999 г. вх.рег.№574, том І, парт 62946320, №128/20.08.1999 г. на Служба
по вписванията гр.В.Преслав и скица №Ф00098/28.08.1999 г. се установява, че ***
и.р. е собственик на имот №004024 с площ 3.755 дка, находящ се в местността
„Каяджик“ в землището на с.Нова Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен, при граници
имоти №№ 000006, 000023, 004035, 000025, 000026, 000249, 000233 и 000032.
Видно от приложените заявление от Е.Н. до Разплащателна агенция с приложена таблица за
използване парцели; Уведомително писмо от Разплащателна агенция до Е.Н.;
декларация за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един
земеделски стопанин от 16.10.2007 г.;Уведомително писмо за извършено плащане от
Разплащателна агенция с приложена таблица за формиране на обща сума на
финансово подпомагане на СЕПП и НД и таблица за използваните парцели през 2008
г.; Договор за аренда с нот.заверка на подписите рег.№1862, акт№192, том ІV на
нотариус с рег.№592 на НК, с район на действие ВПРС, вписан под рег.№1154, т.4,
№111/12.05.2009 г. на Служба по вписванията Велики Преслав и договор за наем на
земеделска земя от 03.02.2015 г., е че ищците са се разпореждали със земеделската земя чрез ищцата Е.Н., като
са я отдавали под аренда и наем и са я ползвали, като са събирали гражданските
плодове от нея, включително и получаване на финансово подпомагане от РА при
ДФЗ, в периода от 2007г. до 01.10.2014
г. и в периода 03.02.2015 г. –
03.02.2016 г.
От Нотариален акт №177, том VІІ, дело №751, рег.№3633 от 09.07.2015г. по описа
на нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, вписан под вх.рег.№1900,
акт №178, том 5, дело 887/2015 г. на Служба по вписванията гр.Велики Преслав е
видно, че ответниците Ю.С.В. с ЕГН ********** и Х.Х.В. с ЕГН ********** *** са признати за собственици на
посочените в констативния нотариален акт недвижими имоти, между които и
процесната земеделска земя в землището на село Нова Бяла река.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх.№ 7703000611/26.09.2016 г. от
Община Върбица и Скица №К00508/28.09.2015 г. на имот с №004024 в землището на
село Нова Бяла река, е че ответниците са декларирали право на собственост
досежно спорния имот въз основа на издадения констативен нотариален акт.
Видно от
приложените договор от 14.05.2001 г.; УРН и входящ номер на общо заявление за подпомагане от 27.04.2010
г.;Таблица за използваните парцели през 2010 г.; УРН и входящ номер на общо заявление за
подпомагане от 13.05.2011 г.;Таблица за използваните парцели през 2011 г.; УРН и входящ номер на общо заявление за
подпомагане от 11.05.2012 г.;Таблица за използваните парцели през 2012 г.; УРН и входящ номер на общо заявление за
подпомагане от 10.04.2013 г.;Таблица за използваните парцели през 2013 г.; УРН и входящ номер на общо заявление за
подпомагане от 14.04.2014 г. и Таблица за използваните парцели през 2014 г., е че земеделската земя е ползвана от ответниците в периода от 14.05.2001г.
до 2007 г. и в периода от 2010 г. до 2014 г.
В хода на делото са ангажирани и гласни доказателства от ищците,
посредством разпит на свидетел.
Свид. Реджеп Дурльов, който заявява че му е известно,че процесната
земеделска е собстевност на Е.Н. оставена й в наследство от баща й *** Рангелов.
Свидетелят заявява, че е сключил договор за аренда на процесната земя с Е.Н.,
като собственик, след което като арендатор отдал под наем на ответника Ю.В.
имота, който го ползвал и до момента. След изтичане на договора за аренда,
ищцата Е.Н. сключила договор за наем със съпругата на свидетеля-Фатме Дурлева и
имота продължил да се ползва от ответника.
В отговорът си на осн.чл.176 от ГПК, ответника Ю.В. заявява че владее и
ползва имота заедно със съпругата си втората ответница от 1997 г. до настоящият
момент.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна:
Предявеният реивандикационен иск е процесуално допустим, предявен е от
надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС се явява основателен и доказан,
поради следните съображения:
Ищците по реивандикационния иск установиха по пътя на пълното и главно
доказване елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108
от ЗС, а именно: право на собственост на ищците, придобито именно на твърдяното
основание, упражнявана фактическа власт от ответниците върху спорния имот с
намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
Не е спорно обстоятелството, че ответникът владее и ползва към момента
процесния недвижим имот, индивидуализиран в обстоятелствената част на исковата
молба, като обосновава с приложения по делото констативен нотариален акт,
твърдението си, че упражнява фактическа власт върху имота на правно основание.
Спорно е кой притежава собствеността върху процесния имот.
По делото се доказа, че ищците са собственици по наследство на спорната
нива. Видно и безспорно е, че с договор за доброволна делба от 20.08.1999 г.
вх.рег.№574, том І, парт 62946320, №128/20.08.1999 г. на Служба по вписванията
гр.В.Преслав, правото на собственост върху имота е прехвърлено на *** и.р.,
който е общ наследодател на ищците.
За преценка основателността на иска, съдът следва да отговори на въпроса
придобит ли е процесния имот по давност от ответника.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост
по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79 от ЗС
установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период
по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ
(corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост,
както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик (аnimus), т. е. поведение, което безсъмнено
сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си.
По делото във връзка с твърденията си, ищците са ангажирали гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел. Съдът възприе като обективни
показанията на ангажирания от ищците свидетел, тъй като същите кореспондират с
представените по делото писмени доказателства –договор за аренда, договор за
наем и УРН и входящ номер на общо
заявление за подпомагане от 27.04.2010 г.;Таблица за използваните парцели през
2010 г.; УРН и входящ номер на общо
заявление за подпомагане от 13.05.2011 г.;Таблица за използваните парцели през
2011 г.; УРН и входящ номер на общо
заявление за подпомагане от 11.05.2012 г.;Таблица за използваните парцели през
2012 г.; УРН и входящ номер на общо
заявление за подпомагане от 10.04.2013 г.;Таблица за използваните парцели през
2013 г.; УРН и входящ номер на общо
заявление за подпомагане от 14.04.2014 г. и Таблица за използваните парцели
през 2014 г.
Настоящият съдебен състав, анализирайки събраните по делото доказателства
приема, че ответниците не са придобили собствеността на спорния имот чрез
упражнявано от тях давностно владение в продължение на 10 години. От момента на
изготвяне на договор от 14.05.2001 г. до 2007 г., ответниците са установили
фактическо господство върху имота съответстващо на собствеността и то с
намерение да своят владяната вещ. Владението им до снабдяването с констативен
нотариален акт през 2015 г. не е било непрекъснато и необезпокоявано. По делото
въз основа показанията на свидетеля и писмените доказателства за получаване на
помощи от РА към ДФЗ се установи, че от 14.05.2001г. до 2007 г. и от 2009 г. до
настоящият момент ответниците са обработвали нивата, което обаче не е
достатъчно да се признае, че същите са придобили имота чрез упражнявано от тях
давностно владение. Освен това не е изтекъл 10 годишния давностен срок, т.к е
налице прекъсване на владението през 2007 г. Ответниците след 2007 г. са упражнявали
фактическа власт като държатели. В тежест на ответниците
е да установят
материалноправните предпоставки на чл.
79, ал. 1 от ЗС, а именно, че са владяли
явно, спокойно и непрекъснато процесния имот, без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик в
продължение на твърдения от него срок, което те не доказаха.
Предвид на тези си съображения съдът преценя, че
позоваването на ответниците на изтекла в тяхна полза
придобивна давност над процесния имот, е неоснователно.
При направените по-горе изводи и с оглед това, че не се доказа ответниците
да са придобили имота по давност, следва да се приеме, че ищците са собственици
на спорната нива. За да бъде уважен реивандикационния иск в осъдителната му
част законът изисква да е налице упражнявано от страна на ответниците владение,
без правно основание. Съдът приема, че в случая е налице такова владение, тъй
като по този факт не спорят страните. Съдът намира, че е налице и третият
елемент на иска по чл.108 ЗС, а именно: - ответниците да упражняват фактическа
власт върху собствения на ищците, придобит по наследство имот в село Нова Бяла
река, без правно основание. Оборена е доказателствената сила на представения по
делото Констативен нотариален акт. Същият представлява удостоверяващ официален
документ и съдебната практика приема, че всяко трето лице, което не е участвало
в охранителното производство и на което лице този нот. акт е противопоставен,
може да установява, че посоченото в акта лице като собственик, всъщност не е
собственик. В конкретиката на случая е достатъчно ищците да докажат, че имотът
не е придобит или не е могъл да бъде придобит по давност от ответниците.
Събраните по делото доказателства оборват изтекла придобивна давност от 10
години в полза на ответниците върху имота.
Предвид гореизложените съображения, осъдителният иск за собственост следва
да бъде уважен като основателен и доказан.
По делото е безспорно, че въз основа на нотариален акт, издаден по реда на
чл.587, ал.2 ГПК ответниците се легитимират като собственици на процесния имот.
С разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК законодателят е дал възможност на всяко
трето лице, чийто права са засегнати от такъв нотариален акт, по исков ред да
докаже, че е собственик на имота, при което нотариалният акт подлежи на отмяна
или изменение. Нотариалният акт, който признава на титуляра права, които той
действително не притежава, в съответствие с уважения иск за отреченото
материално право, следва да бъде отменен. В случая реивандикационният иск е
уважен, при което са налице предпоставките издадения по реда на чл.587, ал.2
ГПК нотариален акт, прогласяващ ответниците за собственици на процесен имот да
бъде отменен.
Нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК се прилага служебно от съда при уважаването
на иска, с който спорното право за собственост е разрешен, дори и страната да е
пропуснала да се позове на приложението му.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и
релевираното от ищците искане за присъждане на реализираните в хода на делото
съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по него,
подкрепено с ангажираните за целта доказателства,обуславят основателност на
искането в доказаните параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Г.М.Р. ЕГН **********,
М.А.И. ЕГН
********** и Е.А.Н. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***,
“с.п.“, бл.3, ап.20,
представлявани по пълномощие от адв.Г.Г.
от ШАК и ответниците
Ю.С.В. с ЕГН ********** и Х.Х.В. с
ЕГН ********** ***, че ищците СА СОБСТВЕНИЦИ на недвижим имот - нива с площ от 3.755
дка /три декара седемстотин петдесет и пет кв. метра/, четвърта категория, в
местността „Каяджик“, представляваща имот №004024 /четири хиляди двадесет и
четири/ по плана за земеразделяне в землището на с.Нова Бяла река, общ.Върбица,
обл.Шумен, ЕКАТТЕ 571785, при граници: имоти №№ 000006, 000023, 004035, 000025,
000026, 000249, 000233 и 000032, на основание наследяване на общия наследодател *** и.р., б.ж. на гр.Шумен, починал на 05.10.2005г.,
който е придобил процесния имот по силата на договор за доброволна делба от
20.08.1999 г. вх.рег.№574, том І, парт 62946320, №128/20.08.1999 г. на Служба
по вписванията гр.В.Преслав.
ОСЪЖДА Ю.С.В. с ЕГН ********** и Х.Х.В. с ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДАТ на Г.М.Р. ЕГН **********, М.А.И.
ЕГН
********** и Е.А.Н. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***,
“с.п.“, бл.3, ап.20 ВЛАДЕНИЕТО върху така описания недвижим имот, на
основание чл. 108 от ЗС.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №177 от
09.07.2015г., том VІІ, дело №751, рег.№3633 по описа на нотариус с рег.№592 на
НК с район на действие ВПРС, вписан под вх.рег.№1900, акт №178, том 5, дело
887/2015 г. на Служба по вписванията гр.Велики Преслав, на основание чл. 537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.С.В.
с ЕГН ********** и Х.Х.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.М.Р. ЕГН **********, М.А.И.
ЕГН
********** и Е.А.Н. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***,
“с.п.“, бл.3, ап.20 сумата от 470.00 лева /четиристотин и седемдесет
лева/, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за
държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия: