Р Е Ш Е Н И Е

27.02.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 07 (седми) февруари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Ивайла Димитрова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 595 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.50 от СК.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищеца моли гражданският брак между страните да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, е съединен иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищцата. Исковете са предявени от Г.А.Х. с ЕГН ********** с адрес *** срещу М.М.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изложените в нея обстоятелства за причините за настъпване на разстройството на брака и индивидуализацията на семейното жилище, като посочва друг адрес, различен от този посочен от ищцата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава насрещна искова молба за приемане за съвместно разглеждане в рамките на образуваното производство на предявен от него в условията на обективно съединяване срещу ищцата насрещен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищеца моли гражданският брак между страните да бъде прекратен поради разстройство на брака, по вина на ответницата, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, е съединен иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищеца. Предявеният насрещен иск за развод съдът намира за допустим и редовно предявен.

В хода на производството съпрузите представят споразумение, относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.51 от СК, включително и за издръжката за минало време и молят съда да прекрати брака им по реда на чл.50 от СК по взаимно съгласие. Същото е сериозно и непоколебимо. Съобразно изложеното молят да бъде постановено решение, по силата на което бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено Споразумението по чл.51 от СК.

Предвид заявеното от страните и на основание чл.321, ал.5 от ГПК, съдът е постановил преминаване към производство за развод по взаимно съгласие.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

По делото са приети като доказателства представените с исковата молба: оригинал на удостоверение за граждански брак серия УС №155422 от 09.02.1999 г., издаден от Община Върбица, кметство Иваново, изд. въз основа на акт за граждански брак №1/09.02.1999 г. на кметство Иваново, Община Върбица, обл.Шумен, заверени от страната преписи на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1756/20.11.1990 г. на Община В.Преслав, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №553/02.04.1991 г. на Община Шумен, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №21, том І, рег.№441, дело №19/2003 г. на нотариус рег.№019 на НК с район на действие ШРС и с насрещната искова молба: заверени от страната преписи от л.к.№644394997, изд. на 06.11.2012 г. от МВР Шумен, споразумение №1501/04.11.2015 г., Експертно решение №0981 от 067/20.04.2015 г. на МБАЛ АД-Шумен, постановление за възлагане на недвижим имот от 21.03.2007 г. на ДСИ при ШРС по ИД№3001/2015 г.

От удостоверение за сключен граждански брак серия УС №155422 от 09.02.1999 г., издаден от Община Върбица, кметство Иваново, изд. въз основа на акт за граждански брак №1/09.02.1999 г. на кметство Иваново, Община Върбица, обл.Шумен, се установява, че страните са съпрузи от 09.02.1999 г. и съпругата не е приемала фамилното име на съпруга, от представените заверени от страната преписи на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1756/20.11.1990 г. на Община В.Преслав, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №553/02.04.1991 г. на Община Шумен се установява, че по време на брака съпрузите имат родени две деца, които към датата на предявяване на исковата молба за развод са навършили пълнолетие.

Съдът констатира, че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима, от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно, уредени са всички лични отношения между съпрузите. Постигнатото между съпрузите съгласие отговаря на изискванията на закона и морала, поради което няма пречки за одобряването му.

На основание чл.6 т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева, като всяка от страните следва да заплати частта от държавната такса в размер на 20.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА сключения на 09.02.1999 г., с Акт за граждански брак №1/09.02.1999 г. на Община Върбица, с.Иваново, обл.Шумен, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Г.А.Х. с ЕГН ********** с адрес *** и М.М.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.А.Х. с ЕГН ********** с адрес *** и М.М.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***:

1. Ползването на семейното жилище след прекратяване на брака, находящо се в с.Методиево, общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“Кишинев“№4, СЕ ПРЕДОСТАВЯ на мъжа М.М.Ю. с ЕГН **********, като съпругата го е напуснала.

2.При сключване на брака съпругата не е приемала фамилното име на съпруга.

3.След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА.

4. Задълженията, които е поел всеки от молителите на свое име, остават лични за него и не ще представляват задължения на другия съпруг, след прекратяване на брака.

5.Разноските по делото остават за страните, така както са направени.

ОСЪЖДА Г.А.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сумата от 20.00 /двадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса по молбата за развод, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА М.М.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сумата от 20.00 /двадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса по молбата за развод, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Районен съдия: